„Речи, чекръче"

„РЕЧИ, ЧЕКРЪЧЕ“

Всички вълшебни народни приказки си приличат, но всяка е красива сама по себе си. Приликата идва от строежа на творбата и от мотива, който е разработен. А красотата - от посланията и добродетелите на героите. С особен чар се отличават приказките, в които главният герой е девойка. В нашия фолклор най-често това е бедна девойка от народа. Тя е умна, находчива, трудолюбива и не познава високомерието и самоизтъкването. Това са добродетелите и духовните ценности, които народът уважава и поставя на първо място. Те залягат в основата на патриархалната традиция. Откриваме ги в две от най-разпространените вълшебни приказки по нашите земи - „Речи, чекръче" и „Мара Пепеляшка".

Главният герой в приказката „Речи, чекръче" е безименна девойка. Тя е надарена с хубост и с дарби. Трендафилът, който „цъфвал от устата“ й, като се усмихва, символизира нейната красота и доброта. Бисерите, капещи от очите й, котата заплаче, подсказват нейното благородство и душевна чистота. Ето защо царят пожелава да я вземе за своя съпруга. Той е възхитен от нейните качества и обикновеният й произход не може да го спре. Така народният разказвач внушава, че човек е благороден не по произход, а по своята същност.

Но щастието на хубавото момиче е помрачено. Сред царските пратеници, които отиват да вземат красивото момиче, има мома, която иска да се ожени за царя. Тя намисля план, за да заеме мястото на царската избраница. Отнема с изнудване красивите очи на бедната девойка, за да изпълни желанието й за глътка вода. След това уговаря придружаващите я жени и всичките безсърдечно я изоставят сляпа в гората. После коварната завистница, облечена в богата премяна, се явява вместо хубавицата пред царя и се оженва за него. Това обаче не донася щастие на лошата жена. Тя не може да се зарадва, че е царица, тъй като не притежава добродетелите и свръхестествените дарби на хубавото момиче. Защото, ако се засмее или разплаче, нита ще пророни маргарит, нита на устните й ще цъфне трендафил, и тогава царят ще разбере измамата. Тя ходи намръщена и замислена, понеже разбира, че не може да си присвои чуждо щастие, дори и да заеме чуждото място.

А хубавото момиче намира нов дом при един дядо. Много скоро дарбите й се проявяват: „Веднъж дядото кихнал, момичето се засмяло и тозчас от устата му паднал цъфнал трендафил." То съобразително поръчва на дядото да отиде в града и да продаде цветето за око: „...мини по улиците и викай: „Хайде трендафил за око, трендафил за око!" Който ти даде око, нему да го дадеш." Завистницата, за да се покаже пред царя, заменя трендафила за окото на девойката. След време тя заменя и другото око. И както става в приказките, очите на девойката прилепват на местата си и тя проглежда. Това е необходимото чудо, което внушава, че доброто не може да бъде победено от злото. 

След като продава трендафилите за очи, дядото започва да носи на царицата и бисерите, които капят от очите на момичето. Така с парите купува „едно-друго за вкъщи“, а злата завистница използва всеки случай, за да мами царя, преструвайки се, че притежава дарбите на красивото момиче: „При един избран случай тя се засмяла и показала скрития по-рано в устата си трендафил. “ Но както се казва, нищо не остава скрито-покрито. Царските хора казват на своя господар, че трендафилите и бисерите царицата ги купува. Тогава царят решава да разбере каква е истината.

На седянката в двореца царят кани всички моми - „богати и сиромашки“. Това предполага и присъствието на хубавото момиче. То е преодоляло тежките изпитания с търпение, постоянство и достойнство. Сега вече истината може да се разкрие и правдата да възтържествува. Приказката върви към своя логичен край. Слушайки разказа на девойката, царят узнава какво се е случило и открива изгубената си невяста. Той наказва лъжливата царица и се оженва за хубавицата.

Развръзката е кратка, но емоционално наситена. Злото е наказано, защото така повелява стремежът към възстановяване на хармонията. В представите на народния разказвач красивото и доброто винаги трябва да побеждават, за да осмислят живота на човека и да съхранят нравствените му добродетели.