Сенки - Пейо Яворов

    Пейо Яворов
    Сенки

    На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
    де лампата гори, в поле от светлина,
    две сенки на нощта… Сами една пред друга,
    сами една за друга в жажда и притома,
    там — сянката на мъж и сянка на жена.

    Мъчително глава се към глава навежда, —
    те няма да се чуят: искат и не могат.
    Те шепнат може би — от що се те боят?
    Напрегнато ръце се към ръце протягат
    и пак се не докосват! Искат и не могат…
    И пак, един пред друг, един за друг стоят.

    Те шепнат може би, но може би и викат,
    но може би крещят; — те няма да се чуят,
    две сенки на нощта, през толкоз светлина…
    Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
    сами една за друга в жажда и притома,
    те — сянката на мъж и сянка на жена!