Стаята - Атанас Далчев

    Атанас Далчев
    Стаята

    Би казал, че във тази стая
        не е живял отдавна никой,
    че е заключена стояла
        с години нейната врата.
    Тук има миризма на вехто
        и прах по всичките неща,
    тук бавно времето превръща
        във прах безжизнен сякаш всичко.

    В ъглите расне неусетно
        вечерната дрезгавина
    и вехне есенното слънце
        върху килимите на пода,
    а светят жълти зимни дюли,
        наредени върху комода
    като голяма броеница
        от кехлибарени зърна.

    Какви лица ли отразило
        ревниво пази огледалото?
    То сякаш е един прозорец,
        отворен в друг предишен свят.
    Часовникът е вече млъкнал
        и в неговия чер ковчег
    лежат умрели часовете
        и неподвижно спи махалото.

    Портрети на жени, които
        са си отишли от света,
    висят, от слънце пожълтели,
        окачени върху стената,
    заспала тежко върху пода,
        сънува в здрача тишината
    и цялата печална стая
        залязва бавно с вечерта.

    1925 г.