Тест по литература за 7. клас: Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“ - 20 задачи с отговори. Пътепис, разказвач, ирония, контраст, конфликт и идея

Този вариант поставя в центъра си въпроса как изглежда България пред чуждата публика и какво изпитва авторът, когато вижда това отстрани. Задачите са 11 и съчетават затворени въпроси с такива, изискващи писмен отговор. Началото проверява познаването на автора чрез кратка характеристика, свързана с една друга негова дейност, а не с писането. Следва въпрос за сравнението, чрез което са предадени мащабите на една от постройките. Втората група изисква кратък свободен отговор на предвиденото място. Тук се посочват качества на единия от търговците, причините за разочарованието на пътеписеца от българското представяне и причините другият герой да не харесва чуждата страна. Отговорите не са дадени в текста наготово – извеждат се от поведението и от репликите. Следват задачите за речевата характеристика, за отношението на един от героите към местните хора и за качеството, което не е присъщо на самия пътеписец – въпрос, който изисква той да бъде разграничен от героите, които описва. По-нататък са двата въпроса за верността на твърдения. Те обхващат впечатлението от изложените стоки и от подредбата им, начина, по който е представена страната пред посетителите, отношението на автора към официалната преса и характеристиката на единия търговец. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и изисква да се обобщи как страната се представя на изложението – въпрос, който събира наблюденията от целия откъс в един извод. Отговорите са изведени накрая, с примерни решения при свободните задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е насочеността към авторовата позиция. Няколко задачи изискват тя да бъде отделена от гледната точка на героите – какво вижда пътеписецът, от какво се дразни и защо неговото разочарование не е насочено срещу страната, а срещу начина, по който тя е представена. Полезен е и въпросът за качеството, което не е присъщо на автора. Той поставя редом черти на разказвача и на героите и изисква те да бъдат разграничени – проверка, при която бегло прочитане не помага. Ценна е и последната задача. Тя не проверява подробност, а изисква обобщение на целия откъс, и затова работи добре както за оценка, така и като начало на разговор в клас за това как една страна се представя пред света. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават ясна мярка при свободните задачи. За ученика примерните решения показват какъв обем се очаква и как се формулира кратък, но пълен отговор.

Тестът работи върху конкретен откъс от пътеписа – епизода с българското присъствие на изложението – и проверява както познаването на текста, така и разбирането на авторовата позиция. Задачите са 11 и са от няколко различни типа. Началните въпроси са с избираем отговор. Първият изисква авторът да бъде разпознат по описание на биографията и на обществената му дейност, без името да е споменато. Следва задача за сравнението, чрез което е представен един от магазините, а по-нататък – въпроси за речевата характеристика и за отношението на единия от героите към чуждото общество. Втората група задачи изисква кратък писмен отговор в предвиденото за целта място. Тук се посочват качества на единия от търговците, причините за възхищението на пътеписеца от една от постройките и причините за неприязънта на другия герой към местните хора. Тези задачи проверяват внимателния прочит, защото отговорите не са дадени наготово, а следват от поведението и от думите на героите. Следват въпросите за верността на твърдения – в положителна и в отрицателна формулировка. Те обхващат впечатлението, което оставят изложените стоки, начина на работа върху пътеписа и сравненията, чрез които авторът предава мащабите пред българския читател. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Тя изисква да се посочи какво отличава пътеписеца от сънародниците му търговци – въпрос, който извежда основната идея на откъса. Отговорите са изведени накрая, включително примерни решения за задачите със свободен отговор. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е съчетаването на типове задачи. Освен въпроси с избираем отговор, тук се пише и свободен текст – от кратко посочване на две качества до разгърнато разсъждение. Така се проверява не само какво е запомнено, но и умението то да бъде формулирано. Особено полезен е първият въпрос. Той изисква авторът да бъде познат по биографични данни, без името да е дадено – формат, който подготвя за подобни задачи при изпитване и същевременно припомня фактите за живота му. Ценни са и задачите за речевата характеристика. Героите в откъса се разпознават по начина, по който говорят, и това наблюдение е ключът към разбирането на авторовото отношение към тях. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават мярка за очакваното при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват какъв обем и каква точност се изискват.

Дюкян, а не павилион; трикольор над входа; светлина, която не стига до най-задния шкаф. Тестът тръгва от такива подробности и показва, че в пътеписа те не са случайни, а изграждат цялостна представа за мястото на страната сред другите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Началото поставя основното противопоставяне в откъса и веднага се насочва към детайла. Отделни задачи разчитат избора на самата дума, с която е назовано българското място, ролята на националното знаме над него, значението на слабото осветление в дъното и подредбата на стоките — кое е поставено отпред и кое е оставено назад. Този блок учи да се чете внимателно, защото при бегъл прочит подобни неща изобщо не се забелязват. Следващата група задачи е върху представянето и езика. Проверява се защо обясненията пред посетителите започват от познато на чужденците място, каква цел има рекламното преименуване на българска местност, какво издава молбата на разказвача един вестник да не бъде превеждан и в какво се състои разликата между буквалния превод и истинския смисъл на няколко думи. Отделна линия следват задачите върху чуждите посетители и техните интереси, включително въпросът какво разкрива вниманието им към българския офицер и какви ценности стоят зад приказките за силна армия. Обширен блок е посветен на героите. Разгледани са отношението на търговеца към разговора и към традиционните предмети, които за него са преди всичко стока, както и възприемането на света от Бай Ганьо и неговото повърхностно отношение към хората. Тези задачи изграждат ясен контраст между два начина да се стои пред чужденеца. Заключителните затворени въпроси обобщават: какви черти на епохата личат в откъса, какъв наблюдател е авторът, какви противоречия в характера на българина се открояват и какво послание може да бъде изведено за поведението на човека в чужбина. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения: съпоставка между двама от героите; изводи за начина, по който Бай Ганьо гледа на света; и творческа задача — какво би било поставено отпред в съвременен български павилион и защо. Отличителното на този вариант е тежестта, която пада върху предметния свят на откъса. Докато обичайните въпроси се насочват към героите и техните постъпки, тук значителна част от задачите работят с обстановката — с това как е разположено, подредено и осветено пространството. Именно чрез него авторът казва най-много, без да го формулира пряко. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са близки по дължина, така че верният вариант не може да бъде отгатнат по вида си. Неверните предлагат крайни тълкувания — че страната е най-силната или че изобщо не участва, — каквито ученик наистина би избрал, ако не е чел внимателно. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване, а последната задача работи добре и като тема за обсъждане или за групова работа.

Тест, който проследява как един народ изглежда отвън — през подредбата на щанда, през надписа над бараката, през начина, по който сънародниците разговарят с посетителите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху хумора и езика. Проверява се защо е въведена комичната сцена с превода на няколко местни думи, какво издава жестът на разказвача с вестника и какъв смисъл носи рекламното преименуване на позната българска местност. Тези въпроси показват как хуморът в пътеписа не е самоцелен, а носи оценка. Втори блок е посветен на чуждите посетители и на отношението към тях. Разгледани са определението за жаждата им за знания, интересът им към носията, картата и обредите, както и ценността, която авторът защитава чрез този интерес. Тук се проверява и как самият разказвач се държи между сънародниците и чужденците. Най-обширната група задачи е върху героите. Отделни въпроси разглеждат любезността на единия представител и мотивите зад нея, отношението към парите на търговеца, изразено в кратка негова реплика, възприемането на чуждия свят от Бай Ганьо и повърхностното му отношение към хората. Специална задача изисква да се посочи общото качество, което свързва двама от героите — въпрос, който изисква обобщение, а не описание. Отделна линия следват задачите върху образа на България пред света: какво внушава надписът над бараката, какъв ефект има изборът да се показват фолклорни предмети вместо машини, какво превръщат восъчните фигури в очите на посетителите и какво следва от липсата на подготвени хора, които да отговарят на въпроси. Заключителните затворени задачи обобщават: какво казва откъсът за положението на страната в края на века, коя противоположност е най-силно подчертана, какво качество на автора прави такъв пътепис възможен и какво предупреждение може да бъде извлечено. Трите отворени задачи изискват свързан текст. Първата пита защо авторът е избрал точно такова място за срещата между свое и чуждо. Втората е съпоставителна между двама от героите. Третата е творческа и особено сполучлива: ученикът трябва да измисли какво би включил в съвременен български щанд, за да съчетае модерното с традиционното, и да обоснове избора си с идеите от текста. Прави впечатление, че всяка задача изисква тълкуване, а не припомняне на случка. Дори въпросите, които се отнасят до конкретна реплика или предмет, питат какво разкрива тя, какво внушава той — а не какво е казано или показано. Затова материалът е подходящ за проверка след разбора на откъса в час, когато текстът вече е бил обсъждан. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са съизмерими по дължина, което не позволява верният вариант да бъде отгатнат по формата си. Неверните предлагат крайни или опростени тълкувания, каквито ученик наистина би допуснал. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Последната задача работи отлично и като тема за дискусия или за групова работа в час.

Малкото българско дюкянче в тясната уличка на голямото световно изложение — от този образ тръгва почти всичко в теста. Задачите проследяват как чрез разположението, предметите и хората авторът изгражда представа за мястото на страната в света. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху изложението и мащаба. Проверява се защо са дадени точните размери на един от павилионите, какво внушава съпоставката между две изложения и какъв смисъл носи образът на лабиринта. Тези въпроси изискват тълкуване на детайл, а не запомняне на факт. Следващият блок е посветен на българското присъствие. Задачите обхващат значението на мястото, отредено на дюкянчето, внушението на подредените в него предмети, ролята на един конкретен продукт, поставен най-отпред, и художествената функция на восъчните фигури. Отделен въпрос разчита смисъла на картата върху бюрото — детайл, който при бегло четене остава незабелязан. Трета линия следват задачите върху героите. Поведението на представителя на България в сцените с обясненията пред посетителите е разгледано в няколко въпроса, а срещу него е поставено поведението на Бай Ганьо и на търговеца в бараката. Проверява се и какъв ценностен конфликт се откроява в сцените с търговията, както и отношението към парите, което единият от героите проявява. Отделни задачи са посветени на разказвача и на хумора: какво издава жестът с вестника, какъв смисъл носи шеговитият превод на няколко думи и какво разкрива отношението на чуждите слушателки. Тук е и въпросът за начина, по който личността на автора като пътешественик и сатирик определя погледа му. Заключителните затворени въпроси излизат към обобщението — какво се разбира за положението на страната след Освобождението, защо жанрът на пътеписа е подходящ за такава тема и какво означава думата в заглавието, обозначаваща връщането. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения. Първата пита какви изводи биха направили чужденците по предметите в дюкянчето. Втората е съпоставителна — два различни модела на поведение пред чужденци. Третата е нравствена и изисква лична позиция за качествата, нужни на човек, който представя своя народ. Задачите са формулирани достъпно, но не опростено. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения, а неверните не са абсурдни — те предлагат прочит, който е възможен при повърхностно четене, но не издържа при връщане към текста. Затова тестът разграничава добре учениците, които са чели внимателно, от онези, които разчитат на общи впечатления. Полезно е и че материалът обхваща целия смислов обхват на откъса: от конкретния детайл, през характеристиката на героите, до обобщението за времето и за жанра. Така една проверка покрива и съдържанието, и литературните понятия, и нравствената проблематика. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени, написани на достъпен език и с ясна структура. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Отворените задачи се разгръщат добре и в дискусия, защото поставят въпроси, по които може да се спори.

Откъсът е разгледан през основния въпрос на всеки пътепис: как виждаме себе си и как виждаме другите. Началото представя Алеко Константинов, роден на 1 януари 1863 г. в Свищов, и произведението. Рубриката „Да разчетем текста“ започва с определяне вида на текста и с причината авторът да посети Чикаго и да напише книгата си. Следват формулиране на темата на откъса, изброяване на изобразените обекти и обяснение кои от тях предизвикват удивление и защо. Отделни въпроси разглеждат каква информация за напредъка на една държава дават изложените в павилиона ѝ стоки, как се отнася българският представител към посетителите и какво е отношението на американците към България и българските стоки. Разгледана е и срещата с двамата сънародници, а последната задача обобщава посланията на автора към българските читатели. Четиридесет и един въпроса с отговори правят разработката подходяща за час и за писмен анализ. Обобщаването на посланията в края превръща отделните наблюдения в извод и дава готова основа за съчинение върху отношението към своето и чуждото. Отговорите се опират на конкретни изречения от откъса.