Тестови задачи. Алеко Константинов – "До Чикаго и назад". Литература – 7 клас (Вариант 4)

Този вариант поставя в центъра си въпроса как изглежда България пред чуждата публика и какво изпитва авторът, когато вижда това отстрани. Задачите са 11 и съчетават затворени въпроси с такива, изискващи писмен отговор. Началото проверява познаването на автора чрез кратка характеристика, свързана с една друга негова дейност, а не с писането. Следва въпрос за сравнението, чрез което са предадени мащабите на една от постройките. Втората група изисква кратък свободен отговор на предвиденото място. Тук се посочват качества на единия от търговците, причините за разочарованието на пътеписеца от българското представяне и причините другият герой да не харесва чуждата страна. Отговорите не са дадени в текста наготово – извеждат се от поведението и от репликите. Следват задачите за речевата характеристика, за отношението на един от героите към местните хора и за качеството, което не е присъщо на самия пътеписец – въпрос, който изисква той да бъде разграничен от героите, които описва. По-нататък са двата въпроса за верността на твърдения. Те обхващат впечатлението от изложените стоки и от подредбата им, начина, по който е представена страната пред посетителите, отношението на автора към официалната преса и характеристиката на единия търговец. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и изисква да се обобщи как страната се представя на изложението – въпрос, който събира наблюденията от целия откъс в един извод. Отговорите са изведени накрая, с примерни решения при свободните задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е насочеността към авторовата позиция. Няколко задачи изискват тя да бъде отделена от гледната точка на героите – какво вижда пътеписецът, от какво се дразни и защо неговото разочарование не е насочено срещу страната, а срещу начина, по който тя е представена. Полезен е и въпросът за качеството, което не е присъщо на автора. Той поставя редом черти на разказвача и на героите и изисква те да бъдат разграничени – проверка, при която бегло прочитане не помага. Ценна е и последната задача. Тя не проверява подробност, а изисква обобщение на целия откъс, и затова работи добре както за оценка, така и като начало на разговор в клас за това как една страна се представя пред света. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават ясна мярка при свободните задачи. За ученика примерните решения показват какъв обем се очаква и как се формулира кратък, но пълен отговор.

Откъсът е разгледан през основния въпрос на всеки пътепис: как виждаме себе си и как виждаме другите. Началото представя Алеко Константинов, роден на 1 януари 1863 г. в Свищов, и произведението. Рубриката „Да разчетем текста“ започва с определяне вида на текста и с причината авторът да посети Чикаго и да напише книгата си. Следват формулиране на темата на откъса, изброяване на изобразените обекти и обяснение кои от тях предизвикват удивление и защо. Отделни въпроси разглеждат каква информация за напредъка на една държава дават изложените в павилиона ѝ стоки, как се отнася българският представител към посетителите и какво е отношението на американците към България и българските стоки. Разгледана е и срещата с двамата сънародници, а последната задача обобщава посланията на автора към българските читатели. Четиридесет и един въпроса с отговори правят разработката подходяща за час и за писмен анализ. Обобщаването на посланията в края превръща отделните наблюдения в извод и дава готова основа за съчинение върху отношението към своето и чуждото. Отговорите се опират на конкретни изречения от откъса.

Един българин обикаля света и навсякъде търси своето. Анализът на пътеписа проследява този двоен поглед. В началото е представен Алеко Константинов, роден в Свищов в семейството на търговец. Същинската част е построена като номерирани въпроси с развити отговори. Първата задача изисква откъсът да се раздели на части, което дава готов план. Следва въпрос за най-силните впечатления, който изисква личен отговор с обосновка. Отделни въпроси разглеждат изграждането на ключов образ, а после поведението на двамата български търговци, Айвазиян и Ганьо Сомов, и вида на техния магазин, като двамата са разгледани поотделно. Самостоятелно е потърсено отношението на повествователя към видяното на Световното изложение, а после поводът за написването на творбата. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо пътеписът е едновременно за чуждия свят и за родния, и защо второто е по-важното от двете. Всеки въпрос изисква отговорът да се обоснове с текста. Материалът дава и опора за характеристика на разказвача. Подходящ е за подготовка за класна работа, за характеристика на героите и за съчинение по темата за родното и чуждото.

Дюкян, а не павилион; трикольор над входа; светлина, която не стига до най-задния шкаф. Тестът тръгва от такива подробности и показва, че в пътеписа те не са случайни, а изграждат цялостна представа за мястото на страната сред другите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Началото поставя основното противопоставяне в откъса и веднага се насочва към детайла. Отделни задачи разчитат избора на самата дума, с която е назовано българското място, ролята на националното знаме над него, значението на слабото осветление в дъното и подредбата на стоките — кое е поставено отпред и кое е оставено назад. Този блок учи да се чете внимателно, защото при бегъл прочит подобни неща изобщо не се забелязват. Следващата група задачи е върху представянето и езика. Проверява се защо обясненията пред посетителите започват от познато на чужденците място, каква цел има рекламното преименуване на българска местност, какво издава молбата на разказвача един вестник да не бъде превеждан и в какво се състои разликата между буквалния превод и истинския смисъл на няколко думи. Отделна линия следват задачите върху чуждите посетители и техните интереси, включително въпросът какво разкрива вниманието им към българския офицер и какви ценности стоят зад приказките за силна армия. Обширен блок е посветен на героите. Разгледани са отношението на търговеца към разговора и към традиционните предмети, които за него са преди всичко стока, както и възприемането на света от Бай Ганьо и неговото повърхностно отношение към хората. Тези задачи изграждат ясен контраст между два начина да се стои пред чужденеца. Заключителните затворени въпроси обобщават: какви черти на епохата личат в откъса, какъв наблюдател е авторът, какви противоречия в характера на българина се открояват и какво послание може да бъде изведено за поведението на човека в чужбина. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения: съпоставка между двама от героите; изводи за начина, по който Бай Ганьо гледа на света; и творческа задача — какво би било поставено отпред в съвременен български павилион и защо. Отличителното на този вариант е тежестта, която пада върху предметния свят на откъса. Докато обичайните въпроси се насочват към героите и техните постъпки, тук значителна част от задачите работят с обстановката — с това как е разположено, подредено и осветено пространството. Именно чрез него авторът казва най-много, без да го формулира пряко. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са близки по дължина, така че верният вариант не може да бъде отгатнат по вида си. Неверните предлагат крайни тълкувания — че страната е най-силната или че изобщо не участва, — каквито ученик наистина би избрал, ако не е чел внимателно. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване, а последната задача работи добре и като тема за обсъждане или за групова работа.

Какво вижда един българин, застанал между дворците на Чикагското изложение и тясната уличка, на която е сместен родният му павилион? Анализът разглежда пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов през проблема за срещата между своето и чуждото. Началото пояснява как се стига до написването на книгата: чие е предложението, какъв е интересът към Америка в онези години и как авторът се подготвя за пътуването и за бъдещия си текст. Оттук изложението минава към самото изложение в Чикаго и към впечатлението, което мащабите му правят на европееца. Показано е с какви средства пътеписецът се опитва да предаде размерите на видяното пред български читател, който няма как да си ги представи, и защо се отказва да описва всичко. Централната част е съпоставителна. Тя проследява откриването на българския павилион, вида и разположението му спрямо останалите, начина, по който са подредени стоките, и какво всичко това казва за състоянието на българската индустрия. Отделен акцент е поставен върху това как изобщо се представя България пред публика, която не е чувала името ѝ, и какъв образ на страната остава у посетителите. Следва разглеждане на два образа, които по-нататък ще имат продължение в творчеството на Алеко: търговците бай Айвазиян и Ганьо Сомов. Разгледани са стоките в магазина, речевата характеристика на единия, поведението и облеклото на другия, отношението и на двамата към американците и към езика, както и причината, поради която са дошли в Чикаго. Включен е и епизодът с българската преса и с езика на журналистите, който съчетава сериозен проблем и хумор. Финалът съпоставя тези двама търговци с другите българи, които читателят може да види в пътеписеца и в спътниците му. Разработката е подходяща за подготовка на литературен анализ и на съчинение върху пътеписа, за отговор на литературен въпрос по темата за нас и другите и за преговор върху образите, които предхождат Бай Ганьо.

Тест, който проследява как един народ изглежда отвън — през подредбата на щанда, през надписа над бараката, през начина, по който сънародниците разговарят с посетителите. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху хумора и езика. Проверява се защо е въведена комичната сцена с превода на няколко местни думи, какво издава жестът на разказвача с вестника и какъв смисъл носи рекламното преименуване на позната българска местност. Тези въпроси показват как хуморът в пътеписа не е самоцелен, а носи оценка. Втори блок е посветен на чуждите посетители и на отношението към тях. Разгледани са определението за жаждата им за знания, интересът им към носията, картата и обредите, както и ценността, която авторът защитава чрез този интерес. Тук се проверява и как самият разказвач се държи между сънародниците и чужденците. Най-обширната група задачи е върху героите. Отделни въпроси разглеждат любезността на единия представител и мотивите зад нея, отношението към парите на търговеца, изразено в кратка негова реплика, възприемането на чуждия свят от Бай Ганьо и повърхностното му отношение към хората. Специална задача изисква да се посочи общото качество, което свързва двама от героите — въпрос, който изисква обобщение, а не описание. Отделна линия следват задачите върху образа на България пред света: какво внушава надписът над бараката, какъв ефект има изборът да се показват фолклорни предмети вместо машини, какво превръщат восъчните фигури в очите на посетителите и какво следва от липсата на подготвени хора, които да отговарят на въпроси. Заключителните затворени задачи обобщават: какво казва откъсът за положението на страната в края на века, коя противоположност е най-силно подчертана, какво качество на автора прави такъв пътепис възможен и какво предупреждение може да бъде извлечено. Трите отворени задачи изискват свързан текст. Първата пита защо авторът е избрал точно такова място за срещата между свое и чуждо. Втората е съпоставителна между двама от героите. Третата е творческа и особено сполучлива: ученикът трябва да измисли какво би включил в съвременен български щанд, за да съчетае модерното с традиционното, и да обоснове избора си с идеите от текста. Прави впечатление, че всяка задача изисква тълкуване, а не припомняне на случка. Дори въпросите, които се отнасят до конкретна реплика или предмет, питат какво разкрива тя, какво внушава той — а не какво е казано или показано. Затова материалът е подходящ за проверка след разбора на откъса в час, когато текстът вече е бил обсъждан. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения и са съизмерими по дължина, което не позволява верният вариант да бъде отгатнат по формата си. Неверните предлагат крайни или опростени тълкувания, каквито ученик наистина би допуснал. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Последната задача работи отлично и като тема за дискусия или за групова работа в час.