Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас (Вариант 54)

Петдесет и осем задачи по български език и литература за седми клас, съобразени с изпитния формат на националното външно оценяване. Обемът е значителен и надхвърля обичайната класна работа – материалът е замислен като пълна подготовка, а не като бърза проверка. Тестът започва с приведена изцяло народна песен и с група въпроси към нея. Проверяват се жанрът, действащите лица, стихиите, които присъстват и отсъстват, изразните средства в портретното описание и вида на повторението. Тази първа част е удачно решена. Един и същ кратък текст поддържа над десет задачи, а те се движат от литературното към езиковото: от жанра се стига до синтактичната служба на думите в приведено изречение. Следва група от три задачи по образец. При тях е дадена двойка думи и трябва да се открие друга двойка със същото отношение помежду си. Форматът проверява логическо мислене наред с езиковото усещане и рядко се среща извън изпитните тестове. Значителна част от материала е посветена на пунктуацията. Няколко задачи изискват да се открие изречението с грешка или единственото вярно изречение, а отделна задача пита колко запетаи са пропуснати в дълъг сложен период. Правописната част е още по-обемна. Тя е решена чрез изречения, в които четири думи са означени с букви, и трябва да се посочи сгрешената. Проверяват се удвояването, променливото я, членуването, слятото и разделното писане, глаголните окончания. Граматическата част обхваща частите на речта, видовете изречения по състав и по цел на изказване, глаголните времена, синтактичните служби, обособените части и вметнатите изрази. Няколко задачи изискват да се определи какви са няколко подчертани думи наведнъж – формат, при който е достатъчна една грешка, за да отпадне целият отговор. Обособена е и лексикална линия: синоними, омоними, значение на дума в контекст. Тези задачи са кратки, но покриват дял, който при подготовката често остава пренебрегнат. Последната четвърт от теста е литературна. Четири задачи изискват да се разпознае понятие по неговото определение – преувеличение, преумаляване, пренос на значение, прекъсване на изказа. Тази група е ценна, защото проверява самите понятия, а не приложението им. Следват въпроси върху изучена възрожденска творба: изразни средства в приведени стихове и откриване на успоредно построение сред четири изречения. Финалната задача изисква стиховете да бъдат допълнени по памет – рядко срещано изискване, което проверява дали заучаването наизуст е било направено. Отговорите са изнесени накрая и при част от задачите съдържат не само буквата, а и поправеното изречение или обяснение защо останалите варианти отпадат. При правописните задачи са изписани верните форми на всички сгрешени думи. Обемът изисква пълен учебен час, а при по-слаб клас материалът може да се раздели на две части – езикова и литературна. Оформлението е готово за разпечатване, като приведените текстове са ясно отделени от задачите. Учителят получава пълноценна подготовка за изпита с широк обхват. Ученикът – възможност да провери подготовката си в условия, близки до изпитните.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 6. „Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.“ Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. „Ловджийката със златното вретено“, „богинята с доблестен характер“, „девойката

Рядко се среща тест, посветен почти изцяло на художествените средства в една-единствена творба. Този е точно такъв: двадесет и осем задачи, които разглобяват одата ред по ред и проследяват как е направено внушението. Отговорите са изведени накрая, а при няколко от задачите са придружени и с обяснения. Началото е понятийно. Първите задачи изясняват какво представлява метонимията и с какви разновидности се среща в текста – по каква връзка е изградена, кога преминава в синекдоха и кой израз с коя дума е свързан. Работата е върху конкретни стихове, приведени направо в условието. Следва блок върху синтактичния паралелизъм: какъв художествен ефект постига той в одата и в кой стих отсъства. Задачите изискват да се мисли за въздействието, а не само за разпознаването на фигурата. Обособена част е за хиперболата – какво представлява тя, какъв ефект създава и в кой стих не присъства. Тези три въпроса вървят заедно и покриват понятието изчерпателно. Отделен кръг задачи разглежда образността, чрез която са представени двете воюващи страни – природните и животинските образи, антитезата между тях и тропите, чрез които е внушена нравствената им характеристика. Тук се проверява умение за цялостно разчитане на един откъс, а не за посочване на едно средство. Няколко задачи се спират на повтарящи се думи, употребени с различен смисъл в различни части на творбата, и на асоциациите, които те пораждат. Това е сред най-тънките наблюдения в целия тест. Има и въпроси върху конкретни изрази – какво точно представлява един привидно противоречив израз и какъв е смисълът на определен епитет. Подредбата е логична: от определението на понятието към разпознаването му в текста и оттам към ефекта, който то постига. Втората част на теста излиза от отделния стих и минава към цялото. Разглеждат се композиционната роля на Балкана, последователността, в която върхът е назоваван в хода на творбата, преобразуването на художественото време във финала и метафоричният образ, с който завършва одата. Отделен въпрос поставя и по-философски проблем – защо в баталните сцени липсва изображение на умирането. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се грешният отговор или грешното твърдение, което изисква всички варианти да бъдат прочетени и премислени. Отговорите на всичките двадесет и осем задачи са изведени накрая, като при по-сложните случаи е добавено и кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Всички разглеждани стихове са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без текста под ръка – удобство и в час, и при самостоятелна подготовка. На учителя тестът дава готова проверочна работа с високо ниво – подходяща за обобщителен урок върху творбата и за подготовка за изпит. На ученика материалът е задълбочена самопроверка и същевременно справочник: показва как се назовават и как се тълкуват средствата, които после ще му трябват в съчинение.

Изпитен вариант за държавен зрелостен изпит с приложен ключ и точки към всяка задача. Обхватът съответства на изискванията за матура и покрива езиковата, литературната и писмената част. Езиковата част заема началото на теста и е обширна. Проверява се правопис в редове от думи, в подчертани думи в изречение и в цели изречения; граматични норми при местоимения, съгласуване, членуване и учтива форма; пунктуация при подчинени изречения и обособени части. Лексикалната част включва отношения между двойки думи, синонимия и значение на фразеологизми, сред които няколко с античен произход. Литературният блок обхваща целия материал за матура. Проверяват се жанрова определеност, разпознаване на творба по цитат, тълкуване на понятие в контекста на конкретна глава от роман, познаване на герои и заглавия, ключови метафори, литературно направление, разпознаване на изразни средства и на понятие по неговото определение, откриване на излишен термин в ред. Отделна част стъпва върху научнопопулярен текст за добива на сол по българското Черноморие. Задачите проверяват вида и темата на текста, назоваванията на един и същ предмет, значението на фразеологизъм в контекста и преценка на верни и неверни твърдения – включително чрез съотнасяне на древни и съвременни имена на градове. Задачите със свободен отговор са разнообразни: формулиране на теза по роман, избор на уместна дума в текст, поставяне на правилни форми, връщане на пет пропуснати запетаи, довършване на аналогии, съотнасяне на творби с жанрове и разпознаване на тропи в откъс. Последната задача предлага пълния текст на одата „Паисий“ от Иван Вазов и две теми по избор – за интерпретативно съчинение и за есе. Наличието на цялата творба позволява работата да се извърши без допълнителни материали.

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1 до 6. В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота и на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна

Тридесет задачи върху едно произведение – най-подробната възможна проверка върху пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, при това с обем и трудност, каквито се срещат по-скоро на изпит, отколкото в клас. Началото е работа с текст. Кратък критически откъс за творбата е следван от четири задачи, които изискват той да бъде разчетен като чужд текст: коя тема отговаря на приведения абзац, ако той се приеме за теза, и какви изводи следват от съдържанието му. Този блок се решава по текста, без да е нужно творбата да е прочетена. Оттам проверката преминава към жанра. Две последователни задачи с обърната формулировка изискват да се отдели твърдението, което не се отнася до пътеписа – наведнъж се обхващат жанровите му особености, времето, пространството, повествователят и съотношението между действителност и художествено слово. Средището е най-стойностното и е изградено върху цитати. Приведени са няколко откъса от творбата – по едно дълго изречение, по няколко кратки цитата, по двойка съпоставени изречения, – а върху всеки от тях са зададени по една или няколко задачи. Изисква се разпознаване на тропи и фигури, обяснение какво постига конкретен синтактичен похват, извеждане на извод и посочване на извода, който не следва. Една задача е с изцяло свободен отговор. Отделна група работи с културните препратки в творбата, а друга – с реалиите: кои обекти са съпоставени, кое поражда възхищение и кое разочарование, в какво Новият свят не оправдава очакванията. Тези задачи изискват творбата да е позната в подробности, а не само в общи линии. Особено находчиви са двете задачи за съотнасяне на реплика с герой. Те проверяват онова, което не може да се научи от анализ – кой какво казва в самия текст. Финалът е върху обобщенията: как повествователят иронизира себе си и околните, какъв ефект постига определен похват и защо Чикагското изложение може да се разглежда като умален модел на света. Отговорите са същинската находка. При повечето задачи не е посочен само верният вариант, а е обяснено защо останалите отпадат, а при двете задачи за съотнасяне е добавена и изрична бележка кой в действителност произнася всяка от разместените реплики. На преподавателя тестът дава проверка, каквато трудно се съставя, и материал за няколко учебни часа – отделните блокове вършат работа и поединично, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. За ученика това е подготовка на високо равнище: обясненията към отговорите превръщат проверката в подробен разбор на творбата.