Тестови задачи. Български език – 5 клас. Официално и неофициално общуване.

Едно „Добре дошъл“ и едно „Ей, идваш ли?“ казват почти същото, но не звучат еднакво – и точно тук се проверява дали ученикът усеща разликата между двата вида общуване. Материалът започва с кратък диалог от първия учебен ден, върху който са построени първите три задачи. Те изискват четене с разбиране: какво отличава разговора между новия ученик и учителката, какъв е характерът на общуването между връстниците и какво изразява конкретна реплика. Следващата група задачи е насочена към разпознаване на езикови форми. Ученикът трябва да открие официалното обръщение сред четири примера, да посочи реда, в който всички поздрави са официални, да намери неучтивата форма сред уважителните обръщения и да разпознае израза, подходящ за неофициално общуване. Тези задачи работят с конкретни изречения, а не с определения, и проверяват практическото усещане за стил. Отделна част обхваща основните понятия по темата: какво представлява речевият етикет и каква е ролята му, кога се използва логическо ударение, коя ситуация е пример за официално общуване, кога се налага самопредставяне и коя форма на благодарност е официална. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква ученикът сам да се представи в официален стил, а втората – да опише ситуация, в която неофициалното общуване е неуместно, и да обоснове защо. Накрая са дадени верните отговори с кратки пояснения, а към свободните задачи – примерни отговори с бележка какво точно ги прави сполучливи. Ученикът получава упражнение, което свързва теорията с реални речеви ситуации и подготвя за задачи от този тип на изпитване. Преподавателят може да използва материала за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните отговори задават ясен критерий при оценяване на писмената част.

Едно и също дете за няколко секунди говори по два различни начина – с приятеля си и с учителката си. Умението да се премине от единия стил към другия е в основата на този тест. В началото е поместен кратък диалог в училищния двор, върху който са изградени първите три задачи. Те проверяват четенето с разбиране: какво показва речевото поведение на едното дете, какъв е характерът на разговора с учителката и по какъв признак личи спазването на речевия етикет. Следващата част е насочена към езиковите формули, които обслужват общуването. Задачите изискват да се разпознае учтивата форма на обръщение, да се посочи изразът, който не е официален поздрав, да се открие подходящата формула за благодарност, за извинение и за представяне. Отделен въпрос е посветен на етикета в интернет – област, която рядко присъства в тестовете, но е особено близка до всекидневието на учениците. Част от задачите проверяват основните понятия по темата: какво означава речев етикет, какво представлява логическото ударение, кога се прибягва до самопредставяне и в коя от изброените ситуации е уместен непринуденият стил. Последните две задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Едната изисква кратко самопредставяне в официален стил, а другата – описание на случай, в който непринуденият тон е бил неуместен, заедно с обяснение как е трябвало да се постъпи. Верните отговори са изведени накрая с кратки пояснения, а към писмените задачи са предложени примерни отговори с бележка какво ги прави подходящи. Ученикът упражнява умение, което се проверява при изпитване, но е нужно и извън училище – да съобразява речта си със събеседника и обстановката. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а примерните отговори улесняват оценяването на писмената част.

„Добър ден“, „моля“, „благодаря“ — три израза, които всеки ученик знае, но не всеки разпознава като част от система с правила. Речевият етикет не е списък от вежливи думи, а умение да преценяваш ситуацията, а точно това умение обикновено остава непроверено. Настоящият тест го поставя в центъра си. Отправната точка е кратка битова сцена: покупка в квартална пекарна, разменени няколко реплики между купувач и продавачка. Върху нея са построени първите пет задачи — определяне на вида общуване, откриване на етикетните формули, преценка какво впечатление оставя поведението на героя, разпознаване на типа текст и разчитане на смисъла на конкретна прощална реплика. Ситуацията е ежедневна и позната, което позволява на ученика да разсъждава върху нея свободно, без да се затруднява от съдържанието. Следващите тринадесет задачи проверяват понятията от раздела, но по различни начини. Едни питат директно за определение — какво е официално общуване, какво е подтема, кога се отваря нов абзац. Други дават готово изречение и искат ученикът да открие в него темата, ключовата дума или средството за граматическа свързаност. Трети предлагат четири изречения и питат кое от тях е описание или разсъждение. Тази смяна на ъгъла проверява дали понятието е разбрано, а не само запомнено. Последните две задачи изискват собствен текст с място за писане: описание на познато пространство с посочено изискване за езикови средства и разсъждение по зададен въпрос със задължителен личен пример. Така от разпознаване тестът преминава към създаване. Отговорите покриват целия тест. Всеки от осемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са дадени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са налице — което ги прави годни и за критерий при оценяване, и за образец пред класа. За учителя това е готова контролна работа или преговор на раздела без нужда от допълнителна подготовка и без изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е начин да провери сам къде стои: кое разпознава уверено, кое обърква и дали може да напише текст от определен тип, а не само да избере правилната буква.

Урокът по български език за 5 клас обхваща две свързани теми: „Формули на речевия етикет" и „Логическо ударение". Материалът съчетава обяснения с примери, практически задачи и кратък тест с 10 въпроса.

Тест, който проверява нещо, което рядко влиза в контролните работи — умението да се говори уместно. Двадесет задачи с избираем отговор поставят ученика в конкретни ежедневни ситуации и изискват да прецени коя реплика подхожда и коя би прозвучала неуместно. Ситуациите обхващат целия кръг от речеви действия, изучавани по темата: поздрав сутрин в клас, посрещане на гости, обръщение към директора, бележка до близък човек, благодарност към учител и към съученик, пожелание преди екскурзия, поздрав към познато дете, покана към учител и към съученик, сбогуване след урок и с приятел, самопредставяне пред непознат възрастен и представяне на друг човек. Организацията е двойна: всеки речев акт присъства и в официален, и в неофициален вариант. Така се вижда, че уместността зависи от обстановката и от отношенията между хората, а не от самия израз. Тази симетрия превръща теста и в подредено обобщение на темата, а не само в проверка. Две отделни задачи извеждат наблюдението до правило: по какви признаци се разпознава официалното общуване и в коя ситуация са уместни неофициалните формули. Последните четири задачи са върху логическото ударение. В тях е дадено изречение и четири варианта, в които е откроена различна дума. Ученикът трябва да прецени коя от тях трябва да изпъкне, за да се получи търсеният смисъл — да се посочи поводът за благодарността, да се изтъкне самото пожелание или да се предаде силата на чувството. Финалната задача показва и втори начин за подчертаване: чрез словореда, когато важната дума застава в началото. Сред неверните възможности личат два различни вида несъответствие. По-очевидното е употребата на жаргон и фамилиарен тон там, където се очаква уважение. По-рядко забелязваното е обратното — тежка официална формула, отправена към приятел или към близък човек. Тестът включва и двете и така изгражда усет за мярка, а не просто предпочитание към учтивите изрази. Формулировките са кратки и достъпни, а вариантите за отговор — изписани като реални реплики, а не като описания. Това е съществено: ученикът не преценява абстрактно правило, а чува изречението и решава дали то би прозвучало уместно, ако той самият го изрече. Същевременно материалът покрива и терминологичната страна на темата — понятията за официално и неофициално общуване и за логическо ударение присъстват изрично, така че резултатът показва и дали ученикът може да назове онова, което усеща. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всяка задача — защо избраната формула е уместна за случая или какъв смисъл придава конкретното ударение. Всички задачи са затворени, което прави проверката бърза и еднозначна. Материалът се решава в рамките на част от учебния час и остава време за обсъждане — а обсъждането при тази тема е особено полезно, защото ситуациите са познати и всеки има какво да каже. На учителя тестът предлага готов инструмент за упражнение в час, за домашна работа или за кратка проверка след изучаването на темата. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди изпитване, а умението, което проверява, се използва всеки ден извън училище.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са шест различни – от избор между четири възможности до попълване на празни места в готово описание. Точно това разнообразие прави теста жив. Ученикът не влиза в ритъм: след избор идва въпрос с два верни отговора, после твърдение за преценка, после съотнасяне, после писане. Материалът е върху ситуацията на общуване и е събран на три страници. Първите задачи изясняват кой въпрос към какъв елемент води – защо, за какво, с кого. Оттам се стига до термините, с които се назовават двамата участници, при това в задача с два верни отговора наведнъж. Средището е електронното общуване – тема, за която трудно се намират готови упражнения. Тук са задачите за правилното изписване на думи, свързани с мрежите, и за практиките, които издават ниска езикова култура. Финалната задача се връща към същото: приведен е текст с преправени думи и се иска да се назове какво точно е сгрешено в него. Именно тези три задачи отличават материала. Те разглеждат езика такъв, какъвто учениците наистина го използват, вместо да го описват отвън. Практическата част е с два приведени диалога. При всеки от тях е дадено описание с празни места, а ученикът трябва да ги попълни с подходящите определения – официално или неофициално, пряко или непряко, устно или писмено. И при двата случая е указано и защо е така, тоест описанието обяснява само себе си. Има и задача за съотнасяне, свързваща четири въпроса с четирите елемента на речевата ситуация – време, участници, цел и условия. Особено полезна е задачата с петте въпросителни думи. Тя изисква да се напише с какъв въпрос се пита за всеки елемент – цел, тема, участници, време, място. Кратка, но точно тя се запомня и после върши работа при всяка следваща ситуация. Има и няколко твърдения за преценка с отговор само вярно или грешно, а едно от тях засяга неочакван въпрос: може ли електронното общуване да бъде официално. Отговорите са пълни за всичките петнадесет задачи, включително попълнените описания на двете ситуации и петте въпросителни думи. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите за електронното общуване вършат работа и поединично – като повод за беседа за езика в мрежите. За ученика ползата е ясна: всички елементи на общуването са упражнени, а половината задачи изискват писане, а не избор между готови възможности. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.