Тестови задачи. Граматична норма. Български език – 11 клас (Вариант № 3)

Тест, който покрива граматичната норма в целия ѝ обхват и завършва с реално редактиране на текст. Материалът съдържа 16 задачи — четиринадесет с избираем отговор, една обемна с попълване на правилни форми и една, изискваща поправяне на осем грешки в свързан текст. Първата група задачи е върху съгласуването и формите за множествено число. Проверява се съгласуването на прилагателно с неизменяеми съществителни от чужд произход, при които родът лесно се бърка, както и разграничението между бройна форма и обикновено множествено число — един от най-често допусканите пропуски в устната и писмената реч. Най-обширната част е посветена на членуването. Задачите изискват да се открие правилно членуваната дума сред четири подчертани в едно изречение, да се посочи изречението с грешка или, обратно, единственото вярно оформено. Обхванати са подлогът, приложението към подлога, сказуемното определение, думите след предлог и обстоятелственото пояснение за време — случаи, при които правилото за пълен и кратък член се прилага различно. Отделна и ценна група задачи е върху местоименията. Проверяват се съгласуването на относителните форми по число, употребата на възвратно притежателно местоимение вместо лично, формите за винителен и дателен падеж при одушевени и неодушевени имена и разграничението между единствено и множествено число при неопределителните местоимения. Включени са и задачи върху учтивата форма и съгласуването при нея, върху съгласуването на времената и върху логическото несъответствие при деепричастна конструкция. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение — формат, който не позволява отговор наслуки. Петнадесетата задача е обемна и практическа: в четири раздела трябва да се попълнят правилните форми при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Последната задача е упражнение по редактиране на цял текст с осем допуснати грешки. Съотношението между затворени и открити задачи е добре премерено. Първите четиринадесет проверяват разпознаването на грешка, а последните две изискват ученикът сам да произведе правилната форма — а това е съществено различно умение. Мнозина разпознават грешката, когато я видят подчертана, но допускат същата в собствения си текст. Изреченията в задачите са от реалната писмена практика — новини, обяви, служебни съобщения, разкази. Липсват изкуствени примери, при които грешката личи от пръв поглед; тук вариантите се различават по една буква и изискват точно познаване на правилото. Разделът с отговорите е изключително подробен. Към всяка задача е обяснено не само кой вариант е верен, но и каква точно е грешката в останалите, с посочване на правилото — защо тук е нужен пълен член, защо там се изисква бройна форма, защо притежателното трябва да бъде възвратно. Този раздел работи и самостоятелно като справочник по граматичната норма. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение с ученици, които допускат чести грешки. Практическите задачи в края го правят приложим и като упражнение по редактиране на собствен текст.

Тест, съставен изцяло около грешките, които се допускат най-често — в медиите, в служебната кореспонденция и в ученическите работи. Вместо да следва учебната подредба на темата, той тръгва от практиката: кои са местата, на които норма и реч се разминават. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една обемна с попълване на правилните форми и една с редактиране на текст, в който са допуснати осем грешки. Началните задачи проверяват съгласуването с неизменяеми съществителни от чужд произход — думи, при които родът лесно се обърква и се допускат грешки дори в медиите. Следва разграничението между бройна форма и обикновено множествено число, което е сред най-устойчивите пропуски в устната реч. Централно място заема членуването. Задачите изискват да се открие правилно членуваната дума сред четири подчертани в едно изречение, да се посочи изречението с грешка или, обратно, единственото вярно оформено. Обхванати са подлогът, приложението към подлога, сказуемното определение, думите след предлог, определението към пряко допълнение и обстоятелственото пояснение за време — тоест всички позиции, в които правилото за пълния и краткия член се прилага различно. Отделна група задачи е върху местоименията: съгласуването на относителните форми по род и число, употребата на възвратно притежателно вместо лично местоимение, формите за винителен и дателен падеж след предлог и разграничението между единствено и множествено число при неопределителните местоимения. Включени са и задачи върху учтивата форма и съгласуването на причастията в нея, върху непоследователното членуване на две прилагателни към едно съществително и върху логическото несъответствие при деепричастна конструкция — грешка, която е граматически невидима, но смислово груба. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение. Петнадесетата задача е практическа и разделена на четири части — членуване, множествено число, учтива форма и местоимения. Последната изисква редактиране на цял свързан текст. Полезно е разграничението между двата типа задачи. Първите четиринадесет изискват грешката да бъде разпозната в готов текст — умение, което мнозина владеят. Последните две изискват правилната форма да бъде произведена самостоятелно, а това е съвсем друго ниво: ученик, който безпогрешно посочва грешката при четене, често допуска същата, когато пише сам. Примерите са взети от разпознаваеми ситуации — спортен репортаж, новина за конкурс, служебно съобщение, обява. Никъде грешката не е груба и очевидна; вариантите се различават с една буква, което изисква точно познаване на правилото, а не езиков усет. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е обяснено не само кой вариант е верен, но и каква точно е грешката в останалите, с посочване на правилото — защо тук е нужен пълен член, защо там бройната форма е недопустима, защо притежателното трябва да бъде възвратно. Прочетен подред, разделът с отговорите обхваща почти цялата граматична норма и може да служи като кратък справочник. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за упражнение с ученици, които допускат чести грешки. Двете практически задачи в края превръщат проверката в реално упражнение по редактиране.

Дали една дума ще получи пълен, или кратък член, не зависи от самата дума, а от службата ѝ в изречението. Върху този принцип е построен целият тест — той не изисква запомняне на отделни форми, а прилагане на едно правило в различни синтактични позиции. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една с попълване на форми и една с редактиране на текст. Проверката на членуването е разгърната последователно. В отделни задачи една и съща норма се прилага към подлог, към приложение, към сказуемно определение, към дума след предлог, към пряко допълнение и към обстоятелствено пояснение за време. Така ученикът се сблъсква не с изключения, а с една и съща логика, приложена шест пъти в различна обстановка. Втора линия следват задачите върху формите за множествено число. Разграничението между бройна форма и обикновено множествено число е проверено след числително, след думи за неопределено количество и след прилагателно без числително — три случая, при които правилото действа различно. Включено е и съществително, чиято форма за множествено число се греши най-често. Отделна и обстойна група е върху местоименията. Обхванати са съгласуването на относителните форми по род и по число, изборът между лично и възвратно притежателно местоимение, употребата на пълна и кратка форма при удвояване и разграничението между формите за одушевени и неодушевени имена след предлог. Включени са и няколко задачи, които излизат извън морфологията: смесване на преизказно с изявително наклонение в едно изречение, логическо несъответствие при деепричастна конструкция и съгласуване по род между прилагателно и съществително. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение, което не позволява отговор наслуки. Двете последни задачи са практически. В четири раздела трябва да се попълнят правилните форми — при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Финалната задача изисква редактиране на цял текст с осем допуснати грешки, разпределени в различни изречения. Начинът на съставяне има ясно предимство пред изброяването на отделни случаи. Когато една и съща дума се появи веднъж като подлог и веднъж след предлог, разликата във формата става очевидна и правилото се запомня чрез съпоставка, а не чрез повторение. Затова тестът е полезен и при затвърждаване на темата, не само при проверка. Примерните изречения са взети от познати ситуации — конференция, конкурс, спортна среща, ежедневен разговор. Вариантите се различават само по една буква, което изисква точно прилагане на правилото и не позволява избор по слух. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е посочено не само кой вариант е верен, но и каква е синтактичната служба на всяка дума, поради която формата ѝ е такава. Именно тези обяснения превръщат материала в справочник, а не само в проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение. Практическите задачи в края са приложими и като самостоятелно упражнение по редактиране.

Тук проверката е построена като на изпит: понякога се търси грешното изречение, друг път – грешната дума измежду няколко отбелязани, а на места дори броят на допуснатите грешки в едно изречение. Настоящият тест по български език проверява членуването във формàта, в който то реално се изпитва. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане. Разнообразието от формулировки е основната му отличителна черта. Част от задачите изискват откриване на изречението с допусната грешка, други – посочване на изречението, в което грешка няма. Отделни задачи представят цяло изречение с няколко отбелязани позиции и изискват да се определи коя от тях е неправилна или, обратното, коя единствена е вярна. Има и задачи, при които трябва да се преброят допуснатите грешки – формат, който изисква проверка на всяка форма поотделно. Съдържателно тестът обхваща основните случаи от нормата. Многократно се проверява разграничаването на подлога от допълнението и задължителният кратък член след предлог, включително при прилагателни и при съчетания с числително. Разгледано е членуването при съставни собствени имена на институции – както когато стоят в началото на изречението, така и след предлог. Отделно място заемат случаите, в които след глагол със значение „съм“ съществителното остава нечленувано, както и заглавията на литературни творби, при които формата не съвпада с очакваната от общото правило. Включени са и изречения с разместен словоред, безлични конструкции и съгласувани определения, при които правилният избор изисква преценка на цялата конструкция, а не само на отделната дума. Ключът е кратък и практичен: за всяка задача е посочено къде е грешката и коя форма е нормативната, с указание на основанието – предлог, служба на думата или тип на конструкцията. За учителя това е удобен инструмент за диагностика преди класна работа и за упражнение във формат, близък до изпитния. За ученика тестът е добра тренировка на вниманието – голяма част от задачите изискват преглед на цялото изречение, а не на една дума. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

1. В кое изречение е допусната правописна грешка? А) Всеки трябва да носи отговорност за своите постъпки. Б) Отговорността е важна част от изграждането на характера. В) Независимо от обстоятелствата, той остана почтен. Г) Във всеки клас има по няколко талантливи ученика. 2. В кое от изреченията е допусната правописна грешка? А) Писателят беше награден за най-доброто си произведение. Б) Учениците от седми клас направиха проект за значими личностти. В) Тя не преставаше

Деветнадесет задачи, всяка с по четири правдоподобно звучащи изречения. Тест върху граматичната норма, при който грешката никога не е очевидна – тя трябва да бъде намерена, а не забелязана отдалеч. Именно това го отличава от обичайните упражнения. Изреченията не са съчинени за учебник: взети са от вестникарски текстове, от художествена литература и от институционален език, така че всяко звучи като нещо реално прочетено. Грешката се крие в една дума и се вижда едва при внимателно вчитане. Обхватът покрива цялата граматична норма. Проверяват се членуването с пълен и кратък член, бройната форма при съществителните, съгласуването при еднородни части, употребата на притежателни и възвратни местоимения, формите за учтивост, глаголните окончания за първо лице множествено число, деепричастните форми и правилната употреба на относителни местоимения. Форматите се редуват през целия тест. При част от задачите се търси изречението с грешка, при други – единственото без грешка, а при трети са подчертани четири думи в едно изречение и трябва да се посочи коя от тях е сгрешена. Това редуване не позволява решаване по инерция и държи вниманието будно до последната задача. Особено ценни са задачите за възвратното притежателно местоимение. Разликата между него и обикновеното притежателно е сред най-трудните в българската граматика, греши се постоянно и в говора, и в писането, а тук е проверена няколко пъти в различни положения – включително в изречения от художествени текстове. Отделно място заемат случаите с наглед правилни, но всъщност погрешни форми при съществителни и прилагателни, при които редът на думите или наличието на две определения променя изискването. Такива задачи почти не се решават по слух. Всички задачи са с еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в компактен списък – проверката отнема по-малко от минута, а точкуването е безспорно. Обемът е точно за един учебен час, а трудността е изпитна: задачите са от типа, който се среща на матура, а не в обичайно класно упражнение. Който се справи с този тест, е готов и за реалния изпит. Преподавателят получава готова проверка без никаква подготовка, а деветнадесетте задачи могат да се разделят на две части по трудност и да се използват в различни часове или като домашна работа. За ученика ползата е трайна. Граматичните грешки се отчитат при всяко външно оценяване и при всяка писмена работа по литература, а тук са събрани точно онези, които се допускат най-често. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома, без чужда помощ.