Тестови задачи върху „Немили-недраги“ от Иван Вазов – 22 задачи с подробни отговори: работа с аналитичен текст, речта на Странджата, образи, реторични фигури, финалът

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Тестът е съсредоточен върху двете глави от повестта, които бележат най-силния подем и най-дълбокия спад в живота на хъшовете, и проверява както познаването на текста, така и умението за самостоятелно разсъждение върху него. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на знаменосеца и противопоставянията, върху които то е изградено, обстановката в кръчмата и промяната, настъпила в нея, характера на смъртта на героя, завещаните на младия писар предмети и подбудите, които го задържат край смъртния одър. Отделна задача изисква преценка кое твърдение за двете глави е вярно, което налага съпоставяне на няколко близки по звучене формулировки. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква работа непосредствено с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото, отнасящи се до настоящето на изгнаниците, да подбере два цитата, разкриващи въздействието на речта върху младия герой, и да назове две качества на знаменосеца, проявени в двете глави. Последната задача е разгърната и предвижда самостоятелен свързан текст върху въздействието на словото върху слушателите – с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, както и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Първа глава на Вазовата повест е изградена почти изцяло от описание — улици, лавки, кръчма, стени, лица. Именно затова е удобна за подробен прочит: почти всеки детайл в нея носи значение. Настоящият тест проверява дали ученикът е забелязал тези детайли и дали е разчел какво стои зад тях. Двадесетте задачи следват движението на самата глава — от външното към вътрешното. Първите въпроси са посветени на атмосферата в началото: настроението, което създава описанието на улиците, значението на думите за мрак и студ, видът на тютюнджийските лавки. Оттам тестът навлиза в кръчмата и проверява разбирането на нейното название, смисъла на понятието за будна кръчма, значението на думата „народен“ за средата на хъшовете, внушението на картините по стените и контраста между външния вид и вътрешното състояние. Следваща група задачи е насочена към героите. Проверява се кой е определен с трите характеристики за мечтател и идеалист, с какво се свързва образът на Македонски, какъв е Странджата не външно, а нравствено, как се вписва младият посетител в средата и защо буди любопитство. Отделни въпроси разглеждат основните мотиви на главата и социалния облик на посетителите. Една от задачите е формулирана обърнато и изисква да се посочи изображението, което не присъства в описанието — проверка за точност на четенето. Последните три задачи са отворени, с готови редове за писане. Първата изисква извод какво разкрива обстановката в кръчмата за живота на хъшовете. Втората пита за ролята на повествователя, при това със задължително позоваване на конкретен пример от текста. Третата разглежда образа на младия посетител в контекста на борческата мисия и причината той да буди надежда. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси имат кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни отговори, които очертават посоката на разсъждението. За учителя това е готов тест за час върху главата, за изпитване или за преговор, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ефективна проверка дали е чел внимателно — а при тази глава внимателното четене е половината от разбирането.

Един млад човек пристига при хъшовете с представа, изградена от разкази, и заварва нещо съвсем различно. Настоящият тест тръгва именно от този сблъсък и стига до последната глава, в която времето вече е отсъдило. Двадесет задачи обхващат изучените глави, като проследяват както поведението на отделните герои, така и общата картина на хъшовския свят. Първата група е свързана с първите впечатления и с обстановката: какво поразява Бръчков в живота на хъшовете, какво символизира картината в кръчмата, какво го разочарова при срещата с действителността и как се държи той спрямо по-опитния си спътник. Отделна задача се спира на отношението на румънските власти към емигрантите – подробност, която обяснява тежкото им положение. Втората група се отнася до Странджата и до неговата роля: какво е отношението на повествователя към него, какво е основното чувство в главата за неговата смърт и какво означава той за младия хъш в духовен план. Тук е включена и задача за колективния образ на хъшовете в лирическото отстъпление – начинът, по който авторът обобщава съдбата на цяло поколение. Третата група обхваща мисията на Македонски: кое негово качество проличава най-силно, как е представена самата задача и коя сцена разкрива вътрешната му борба. Четвъртата група е свързана с финала: какво разкрива картината на гибелта при Гредетин, как обществото се отнася към оцелелия герой, какво внушава повторението на думата „бедни“, какъв смисъл носи прочутият завет и какво отличава разказвача от неутралния наблюдател. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като при всяка е посочен очакваният обем. Първата пита какво символизира кръчмата и как тя се променя след болестта на своя стопанин. Втората изисква обяснение какво внушава контрастът между образа на Македонски в началото и в края на творбата. Третата е насочена към ролята на Бръчков за връзката между поколенията. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са дадени насоки, които очертават посоката на отговора. Ученикът получава преговор на изучените глави и подготовка за писмена работа – както за характеристика на герой, така и за разсъждение върху идеята на творбата. Преподавателят разполага с готов материал за обобщителна проверка, за упражнение в час или за домашна работа, а свободните задачи са подходящи и като теми за обсъждане в клас.

Тест, който проследява повестта от кръчмата в Браила до последната страница на епилога. Материалът обхваща цялото съдържание на „Немили-недраги“ и съдържа 18 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Началото е върху обстановката и колектива на хъшовете. Задачите изискват да се обясни защо кръчмата на Странджата е наречена „будна“, да се допълни изречение с точната дума, определяща какво е тя за героите, и да се посочи по какво си приличат хъшовете според портретните описания в първа глава. Тук е и задачата за разпознаване на герой по портретна характеристика — от четири имена трябва да се избере онова, което съответства на описанието. Следващият блок е посветен на Странджата. Проверява се какво поражда най-силното му страдание в предсмъртните часове, как може да бъде определена смъртта му и кой герой в повестта е идеалист като него. Отделно място заема речта в трета глава: какъв е висшият идеал, който тя утвърждава, и каква е ролята ѝ в композицията на творбата — задача, изискваща владеене на понятията за композиция, а не само познаване на съдържанието. Македонски е застъпен с няколко въпроса и това е сред силните страни на теста. Проверява се по какво героят се различава от Странджата, коя дума не може да го определи и какво допълва зимният пейзаж в началото на десета глава към представата за него — въпрос, при който трябва да се свърже описание на природата с характеристика на герой. Отделни задачи са върху авторовия глас и внушенията в текста. Едната изисква да се разчете какво внушава сравнението за гостоприемството, което Румъния дава на хъшовете. Другата отнася познат израз за хъшовете като висши същества към героя, който го изрича. Заключителните задачи излизат извън фабулата. Проверява се как завършва повестта и какво съдържа епилогът ѝ, каква е целта на творбата — с обърната формулировка, изискваща да се посочи неподходящото продължение, — както и кой герой е с прототип самият автор. Тестът включва и въпрос за времето и мястото, в които Вазов започва да пише повестта. Няколко задачи са с обърната формулировка — търси се твърдението, което не е вярно, или думата, с която героят не може да бъде определен. При тях останалите възможности са в съгласие с творбата, но не и с конкретния въпрос, което изисква внимателно четене на условието и прави теста по-точен измерител. След задачите е даден разделът с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за обобщителна проверка след изучаването на цялата повест — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите обхващат както съдържанието, така и композицията, героите и идеите, което ги прави подходящи и за устно обсъждане. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита и за подготовка. Показва дали са усвоени най-важните акценти в творбата — образите на Странджата и Македонски, смисълът на речта, внушенията за чуждата земя и посланието на епилога — и е полезен при преговор преди класно и преди писане на отговор на литературен въпрос или интерпретативно съчинение върху повестта.

Подземна кръчма в чужд град, знаме в стар куфар и един герой, който след Освобождението мете чужда канцелария – настоящият тест обхваща изучените глави от повестта на Иван Вазов и проследява пътя от идеала до горчивия му край. Двадесет задачи следват реда на главите, което позволява проверката да върви успоредно с преговора на текста. Първата група се отнася до началните глави: какво изразява заглавието на повестта, къде се събират хъшовете, какво определя Странджата като водач, какъв е смисълът на думите му на смъртния одър и какво открива Бръчков в неговия куфар. Отделна задача проследява промяната в кръчмата след като нейният стопанин заболява – подробност, чрез която е внушена цялата атмосфера на упадък. Втората група обхваща десета глава и мисията на Македонски: защо изборът пада именно върху него, какво изпитва при сблъсъка с влашкия селянин, какво символизира зимната нощ при преминаването на Дунава, защо спира с револвер в ръка и какво внушава сцената в дома на Баба Тонка. Тези задачи проверяват дали ученикът следи не само действието, но и поведението на героя в него. Третата група е свързана със седемнадесета глава и с обобщаващите въпроси: каква е съдбата на хъшовете при Гредетин, какво е станало с Македонски след Освобождението, каква е ролята на повествователя, кой герой се променя най-силно, какво означава прочутият завет и какво внушава повтореният израз за бедния Македонски. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като при всяка е посочен и очакваният обем. Първата пита какво разкрива отношението на Бръчков към Странджата за моралния облик на младия хъш. Втората изисква проследяване на трудностите по пътя към Левски и на чертите, които героят проявява. Третата търси основната идея на последната глава и начина, по който идеалите на хъшовете са противопоставени на новата действителност. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са дадени примерни насоки, които очертават посоката на отговора, без да го изчерпват. Ученикът получава преговор на изучените глави и подготовка за писмена работа върху повестта – както за характеристика на герой, така и за разсъждение върху идеята на творбата. Преподавателят разполага с готов материал за обобщителна контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, като задачите по отделните глави могат да се използват и самостоятелно според това докъде е стигнало изучаването.