Тестови задачи върху „Немили-недраги“ от Иван Вазов – 22 задачи с подробни отговори: работа с аналитичен текст, речта на Странджата, образи, реторични фигури, финалът

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Първа глава на Вазовата повест е изградена почти изцяло от описание — улици, лавки, кръчма, стени, лица. Именно затова е удобна за подробен прочит: почти всеки детайл в нея носи значение. Настоящият тест проверява дали ученикът е забелязал тези детайли и дали е разчел какво стои зад тях. Двадесетте задачи следват движението на самата глава — от външното към вътрешното. Първите въпроси са посветени на атмосферата в началото: настроението, което създава описанието на улиците, значението на думите за мрак и студ, видът на тютюнджийските лавки. Оттам тестът навлиза в кръчмата и проверява разбирането на нейното название, смисъла на понятието за будна кръчма, значението на думата „народен“ за средата на хъшовете, внушението на картините по стените и контраста между външния вид и вътрешното състояние. Следваща група задачи е насочена към героите. Проверява се кой е определен с трите характеристики за мечтател и идеалист, с какво се свързва образът на Македонски, какъв е Странджата не външно, а нравствено, как се вписва младият посетител в средата и защо буди любопитство. Отделни въпроси разглеждат основните мотиви на главата и социалния облик на посетителите. Една от задачите е формулирана обърнато и изисква да се посочи изображението, което не присъства в описанието — проверка за точност на четенето. Последните три задачи са отворени, с готови редове за писане. Първата изисква извод какво разкрива обстановката в кръчмата за живота на хъшовете. Втората пита за ролята на повествователя, при това със задължително позоваване на конкретен пример от текста. Третата разглежда образа на младия посетител в контекста на борческата мисия и причината той да буди надежда. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси имат кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни отговори, които очертават посоката на разсъждението. За учителя това е готов тест за час върху главата, за изпитване или за преговор, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ефективна проверка дали е чел внимателно — а при тази глава внимателното четене е половината от разбирането.

Един млад човек пристига при хъшовете с представа, изградена от разкази, и заварва нещо съвсем различно. Настоящият тест тръгва именно от този сблъсък и стига до последната глава, в която времето вече е отсъдило. Двадесет задачи обхващат изучените глави, като проследяват както поведението на отделните герои, така и общата картина на хъшовския свят. Първата група е свързана с първите впечатления и с обстановката: какво поразява Бръчков в живота на хъшовете, какво символизира картината в кръчмата, какво го разочарова при срещата с действителността и как се държи той спрямо по-опитния си спътник. Отделна задача се спира на отношението на румънските власти към емигрантите – подробност, която обяснява тежкото им положение. Втората група се отнася до Странджата и до неговата роля: какво е отношението на повествователя към него, какво е основното чувство в главата за неговата смърт и какво означава той за младия хъш в духовен план. Тук е включена и задача за колективния образ на хъшовете в лирическото отстъпление – начинът, по който авторът обобщава съдбата на цяло поколение. Третата група обхваща мисията на Македонски: кое негово качество проличава най-силно, как е представена самата задача и коя сцена разкрива вътрешната му борба. Четвъртата група е свързана с финала: какво разкрива картината на гибелта при Гредетин, как обществото се отнася към оцелелия герой, какво внушава повторението на думата „бедни“, какъв смисъл носи прочутият завет и какво отличава разказвача от неутралния наблюдател. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като при всяка е посочен очакваният обем. Първата пита какво символизира кръчмата и как тя се променя след болестта на своя стопанин. Втората изисква обяснение какво внушава контрастът между образа на Македонски в началото и в края на творбата. Третата е насочена към ролята на Бръчков за връзката между поколенията. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са дадени насоки, които очертават посоката на отговора. Ученикът получава преговор на изучените глави и подготовка за писмена работа – както за характеристика на герой, така и за разсъждение върху идеята на творбата. Преподавателят разполага с готов материал за обобщителна проверка, за упражнение в час или за домашна работа, а свободните задачи са подходящи и като теми за обсъждане в клас.

Тест, който проследява повестта от кръчмата в Браила до последната страница на епилога. Материалът обхваща цялото съдържание на „Немили-недраги“ и съдържа 18 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Началото е върху обстановката и колектива на хъшовете. Задачите изискват да се обясни защо кръчмата на Странджата е наречена „будна“, да се допълни изречение с точната дума, определяща какво е тя за героите, и да се посочи по какво си приличат хъшовете според портретните описания в първа глава. Тук е и задачата за разпознаване на герой по портретна характеристика — от четири имена трябва да се избере онова, което съответства на описанието. Следващият блок е посветен на Странджата. Проверява се какво поражда най-силното му страдание в предсмъртните часове, как може да бъде определена смъртта му и кой герой в повестта е идеалист като него. Отделно място заема речта в трета глава: какъв е висшият идеал, който тя утвърждава, и каква е ролята ѝ в композицията на творбата — задача, изискваща владеене на понятията за композиция, а не само познаване на съдържанието. Македонски е застъпен с няколко въпроса и това е сред силните страни на теста. Проверява се по какво героят се различава от Странджата, коя дума не може да го определи и какво допълва зимният пейзаж в началото на десета глава към представата за него — въпрос, при който трябва да се свърже описание на природата с характеристика на герой. Отделни задачи са върху авторовия глас и внушенията в текста. Едната изисква да се разчете какво внушава сравнението за гостоприемството, което Румъния дава на хъшовете. Другата отнася познат израз за хъшовете като висши същества към героя, който го изрича. Заключителните задачи излизат извън фабулата. Проверява се как завършва повестта и какво съдържа епилогът ѝ, каква е целта на творбата — с обърната формулировка, изискваща да се посочи неподходящото продължение, — както и кой герой е с прототип самият автор. Тестът включва и въпрос за времето и мястото, в които Вазов започва да пише повестта. Няколко задачи са с обърната формулировка — търси се твърдението, което не е вярно, или думата, с която героят не може да бъде определен. При тях останалите възможности са в съгласие с творбата, но не и с конкретния въпрос, което изисква внимателно четене на условието и прави теста по-точен измерител. След задачите е даден разделът с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за обобщителна проверка след изучаването на цялата повест — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите обхващат както съдържанието, така и композицията, героите и идеите, което ги прави подходящи и за устно обсъждане. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита и за подготовка. Показва дали са усвоени най-важните акценти в творбата — образите на Странджата и Македонски, смисълът на речта, внушенията за чуждата земя и посланието на епилога — и е полезен при преговор преди класно и преди писане на отговор на литературен въпрос или интерпретативно съчинение върху повестта.

Тук се проверява не какво се случва в главата, а как е написана и какво прави с читателя. Двадесет задачи, от които няколко питат пряко за стила на повествованието, за чувството, което то носи, и за промяната в представата на самия читател. Такива задачи почти не се срещат в учебните тестове и именно те определят характера на този лист. Първата задача задава целия му ъгъл: тя не пита какво прави един герой, а как се променя ролята му спрямо предишните глави. Оттам нататък темата за израстването минава през цялата затворена част и се връща още два пъти, на различни места и с различно условие. Така тестът проследява едно вътрешно движение, вместо да го споменава веднъж. Отделна част от задачите се занимава с обстановката и с разрухата в нея, но винаги с въпроса защо тя е описана така. Проверява се какво създава описанието и какво символизира състоянието на мястото. Тези задачи учат на нещо практично: че в тази повест обстановката никога не е само обстановка. Следваща поредица задачи е посветена на по-възрастния герой и на онова, което той оставя. Питат коя негова черта излиза най-ясно в края, какъв смисъл носи един намерен предмет, какво е предназначението на думите му към младия. Условията са кратки, а възможностите за отговор са цели изречения, подбрани така, че неверните да звучат като нещо, което ученикът би казал по инерция. Най-интересната част от теста са задачите за писането. Една пита какво чувство преобладава в повествованието при описанието на смъртта, друга какъв е самият стил на това описание. Трета, поставена близо до тях, пита какво е посланието на автора за истинското геройство. Тези три задачи заедно изискват от ученика да говори за литература, а не за случки, и са най-доброто подготвяне за въпрос от писмено изпитване. Между тях стои и една метатекстова задача за смисъла на заглавието на самата глава, която е рядкост и допълва тази линия. Към края задачите изискват обобщение в различна форма. Една иска да се избере фраза, която най-добре изразява темата на главата, тоест работа с формулировка. Друга пита как се променя възприятието на читателя след прочита. Трета се занимава с отсъствието на един от героите и с това какво следва от него. Тази последна е особено ценна, защото проверява дали ученикът е забелязал нещо, което не присъства в текста, а то също носи смисъл. Трите отворени задачи са подредени от конкретното към внушението. Първата иска да се посочат действията, които правят един герой достоен наследник. Втората се занимава със смисъла на завета и със значението му за бъдещето. Третата пита какво внушение остава у читателя след финалната сцена, тоест изисква ученикът да говори за собственото си четене. Под всяка от трите има оставени редове за писане и листът е готов за ползване директно. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи стои верният отговор и под него обяснение, което изяснява основанието и често добавя кратка бележка за смисъла на постъпката, за стила или за посланието. Обясненията тук са малко по-пълни от обичайното и на няколко места могат да се използват дословно като формулировка в клас. За трите отворени задачи са дадени примерни отговори в сбит вид, които показват обема и начина на изразяване. Устройството позволява няколко употреби. Задачите за израстването на младия герой вършат работа като проверка след прочита в клас. Трите задачи за стила и за посланието могат да се дадат отделно като повод за разговор върху начина, по който Вазов пише. Обобщаващите задачи са подходящи за преговор преди писмено изпитване, а трите отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият лист покрива главата и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Формулировките са точни, навсякъде има по четири възможности и всички са цели изречения, което прави избора по-внимателен, а оценяването по-смислено. Условията не изискват знание извън повестта. Ползата за учителя е в тест, който проверява умение да се говори за литература, а не само за съдържание. Задачите за стила и за внушението са рядкост в учебните материали и дават готова основа за урок върху начина, по който е написана тази глава. Подредбата позволява да се различи ученикът, който помни сюжета, от онзи, който усеща как текстът работи. Ползата за ученика е в това да се упражни точно в онова, което обикновено му е най-трудно: да каже нещо за писането и за въздействието, не само за случилото се. Като мине през задачите и прочете обясненията, той получава готови формулировки за стила и за посланието на главата, вижда как се проследява промяна в герой и как се обосновава внушение. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Главата е за предаване и този тест проследява точно него. Двадесетте задачи вървят по една линия: от момента, в който кръчмата се изпразва, през онова, което се случва между двама останали души, до онова, което единият оставя на другия. Подредбата е строго следваща текста и затова работи като проверка дали ученикът е схванал движението на главата, а не само нейния край. Първите задачи установяват причината за промяната в обстановката и реакцията на присъстващите. Едната от тях пита какво прави най-младият, когато останалите вече не са там, и тази задача е решаваща за разбирането на цялата глава, затова е поставена съвсем рано. Следва част, в която няколко задачи се занимават с онова, което става между двамата. Питат как изглежда единият, какво казва, какво прави другият до него, каква е посоката на думите му. Задачите са кратки, но не леки: при повечето от тях неверните възможности предлагат по-очаквано, по-сантиментално поведение от действителното, и точно затова различават внимателния читател. Централната част на теста се занимава с нещо, което учениците обикновено разбират погрешно: с естеството на наследството. Три задачи, разположени на различни места, работят върху тази тема от три страни. Една пита какво представлява онова, което остава на младия. Друга пита какво той намира. Трета пита защо постъпва така, както постъпва, с намереното. Взети заедно, трите задачи правят разликата между материално и духовно наследяване напълно ясна, без да я обясняват наготово. Това е най-добре премисленото място в целия материал. Отделни задачи се занимават с песента и с описанието на обстановката, като и двете питат за функция, а не за съдържание. Такива задачи учат ученика да вижда защо нещо е там, където е, и са добра подготовка за писмено изпитване върху повестта. Към края задачите изискват обобщение: как се характеризира младият герой в тази глава, каква е ролята на думите, с които всичко завършва, какво казва повествователят в последните редове, кой мотив е водещ. Тези задачи проверяват разбирането на главата като цяло и на мястото ѝ в повестта. Задачата за позицията на повествователя е особено важна, защото тази глава е мястото, където авторският глас излиза най-напред. Трите отворени задачи са подредени от конкретното към същественото. Първата иска да се посочат нравствените качества, проявени в поведението на единия герой, тоест работа по текста. Втората иска да се обясни как другият герой се превръща в символ, тоест вече обобщение. Третата задава най-интересния въпрос в целия материал: защо авторът избира точно този герой за тази роля. Такъв въпрос изисква ученикът да мисли за намерението на писателя, не за случилото се, и затова е добре да стои последен. Под всяка от трите задачи има оставени редове за писане и листът е готов за ползване директно. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи стои верният отговор и под него обяснение с едно изречение, което изяснява основанието и често добавя кратка бележка за смисъла на постъпката или на думите. За трите отворени задачи са дадени насочващи отговори в сбит вид, които очертават посоката и обхвата. Така проверяващият има ясен критерий, а ученикът остава свободен да напише своето. Възможностите за отговор при всяка задача са цели изречения, а не отделни думи, което прави избора по-внимателен и оценяването по-смислено. Условията не изискват знание за следващите глави, но няколко от задачите предполагат, че предходните са прочетени, което е естествено за тази част от повестта. Устройството позволява няколко употреби. Първите задачи вършат работа като проверка веднага след прочита в клас. Трите задачи за наследството могат да се дадат отделно като повод за разговор върху разликата между имане и завет. Обобщаващите задачи са подходящи за преговор преди писмено изпитване, а трите отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият лист покрива главата и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Ползата за учителя е в тест, който проверява най-трудното в тази глава: че наследеното не е предмет. Подредбата позволява да се види дали ученикът разбира сцената като предаване, или я помни само като смърт. Последната отворена задача дава готова отправна точка за урок върху авторовия избор и върху смисъла на приемствеността в повестта. Ползата за ученика е в това да провери дали е разбрал защо тази глава е най-важната в повестта. Като мине през задачите и прочете обясненията, той вижда какво точно се предава между двамата герои, подрежда значението на отделните постъпки и получава представа какво се очаква от него при въпрос за смисъл и за намерение на автора. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.