„Немили-недраги“ от Иван Вазов, първа част – тестови задачи по литература: заглавие, експозиция, кръчмата на Знаменосеца и словото на Странджата в 10 въпроса с отговори

Тестът обхваща началните две глави на повестта и проверява както познаването на текста, така и разбирането за начина, по който е изградена представата за героите и за тяхната участ. Съдържа 11 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Началните задачи разглеждат смисъла на заглавието и функцията на първата глава в композицията на творбата. Следват три задачи с отворен отговор, изградени по единен модел: посочване на два елемента от характеристиката на знаменосеца, на два примера за знаците на героичното в кръчмата и на два образа на родното в разглежданите глави. Този тип задачи насочва към работа с конкретни детайли от текста. Следващата група задачи е с избираем отговор. Проверява се разпознаването на откъс от портретна характеристика, отграничаването на черта, която не се отнася за младия герой в първа глава, както и умението да се съотнесе цитат към героя, когото характеризира. Отделна задача изисква да се посочи кое отношение не е представено като конфликт в творбата, а друга – да се отграничи вярното твърдение сред четири близки по съдържание формулировки за героите и за техните постъпки. Заключителната задача е с най-голям обем и изисква разгърнат писмен отговор на въпроса защо хъшовете страдат в чуждата страна, като е оставено достатъчно място за писане. Подходящ е за преговор върху началото на повестта, за подготовка преди контролно или изпитване, за упражнение в учебния час и за самостоятелна работа.

Тестът е съсредоточен върху двете глави от повестта, които бележат най-силния подем и най-дълбокия спад в живота на хъшовете, и проверява както познаването на текста, така и умението за самостоятелно разсъждение върху него. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на знаменосеца и противопоставянията, върху които то е изградено, обстановката в кръчмата и промяната, настъпила в нея, характера на смъртта на героя, завещаните на младия писар предмети и подбудите, които го задържат край смъртния одър. Отделна задача изисква преценка кое твърдение за двете глави е вярно, което налага съпоставяне на няколко близки по звучене формулировки. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква работа непосредствено с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото, отнасящи се до настоящето на изгнаниците, да подбере два цитата, разкриващи въздействието на речта върху младия герой, и да назове две качества на знаменосеца, проявени в двете глави. Последната задача е разгърната и предвижда самостоятелен свързан текст върху въздействието на словото върху слушателите – с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, както и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Тестът обхваща трета и пета глава от повестта „Немили-недраги" на Иван Вазов – двете глави, в които изгнаническата съдба е показана в най-високата си точка и в най-горчивия си край, и проверява едновременно познаването на текста и умението той да бъде тълкуван. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на Странджата в трета глава, наздравицата, която следва след него, поведението на хъшовете след разболяването на стария знаменосец в пета глава, характера на неговата смърт и чувствата на Бръчков край смъртния одър. Отделни въпроси изискват преценка кое твърдение не отговаря на текста и кое е вярното сред няколко близки формулировки – задачи, които налагат внимателен прочит, а не разчитане на общо впечатление. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква пряка работа с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото на Странджата, отнасящи се до миналото и до бъдещето на хъшовете, да подбере два цитата от трета глава за въздействието на речта върху слушателите и да назове две качества на Бръчков, проявени в трета и в пета глава. Заключителната задача е разгърната и предвижда свързан текст върху основните послания в словото на знаменосеца, с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение по литературен въпрос. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Тест, който проследява повестта от кръчмата в Браила до последната страница на епилога. Материалът обхваща цялото съдържание на „Немили-недраги“ и съдържа 18 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Началото е върху обстановката и колектива на хъшовете. Задачите изискват да се обясни защо кръчмата на Странджата е наречена „будна“, да се допълни изречение с точната дума, определяща какво е тя за героите, и да се посочи по какво си приличат хъшовете според портретните описания в първа глава. Тук е и задачата за разпознаване на герой по портретна характеристика — от четири имена трябва да се избере онова, което съответства на описанието. Следващият блок е посветен на Странджата. Проверява се какво поражда най-силното му страдание в предсмъртните часове, как може да бъде определена смъртта му и кой герой в повестта е идеалист като него. Отделно място заема речта в трета глава: какъв е висшият идеал, който тя утвърждава, и каква е ролята ѝ в композицията на творбата — задача, изискваща владеене на понятията за композиция, а не само познаване на съдържанието. Македонски е застъпен с няколко въпроса и това е сред силните страни на теста. Проверява се по какво героят се различава от Странджата, коя дума не може да го определи и какво допълва зимният пейзаж в началото на десета глава към представата за него — въпрос, при който трябва да се свърже описание на природата с характеристика на герой. Отделни задачи са върху авторовия глас и внушенията в текста. Едната изисква да се разчете какво внушава сравнението за гостоприемството, което Румъния дава на хъшовете. Другата отнася познат израз за хъшовете като висши същества към героя, който го изрича. Заключителните задачи излизат извън фабулата. Проверява се как завършва повестта и какво съдържа епилогът ѝ, каква е целта на творбата — с обърната формулировка, изискваща да се посочи неподходящото продължение, — както и кой герой е с прототип самият автор. Тестът включва и въпрос за времето и мястото, в които Вазов започва да пише повестта. Няколко задачи са с обърната формулировка — търси се твърдението, което не е вярно, или думата, с която героят не може да бъде определен. При тях останалите възможности са в съгласие с творбата, но не и с конкретния въпрос, което изисква внимателно четене на условието и прави теста по-точен измерител. След задачите е даден разделът с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за обобщителна проверка след изучаването на цялата повест — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите обхващат както съдържанието, така и композицията, героите и идеите, което ги прави подходящи и за устно обсъждане. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита и за подготовка. Показва дали са усвоени най-важните акценти в творбата — образите на Странджата и Македонски, смисълът на речта, внушенията за чуждата земя и посланието на епилога — и е полезен при преговор преди класно и преди писане на отговор на литературен въпрос или интерпретативно съчинение върху повестта.

1. В първите три глави от повестта „Немили-недраги" ролята на ретардация изпълняват: А) пейзажното изображение на нощна Браила в I глава; разпределянето на ролите за представлението в III глава Б) разпределението на ролите за представлението в III глава; речта на Странджата в III глава В) описанието на надписите и изображенията по кръчми и тютюнджийски лавки в I глава; лирическото отстъпление във II глава г) сънят на Бръчков във II глава; речта на Странджата в III глава 2. Кое от твърденията НЕ е вярно?

Тестът проверява познаването на началните две глави в подробности – какво се разказва в кръчмата, как е изградена обстановката и кой цитат на кой герой принадлежи. Съдържа 11 задачи от затворен и от открит тип, придружени от верните отговори и от примерни решения. Началните задачи разглеждат темата на разговора между хъшовете и знаците, откроени в описанието на кръчмата, като изискват да се отграничи вариантът, който не присъства в текста. Следват три задачи с отворен отговор, изградени по единен модел: посочване на два елемента от характеристиката на един от героите, на два примера за мизерията в предметната обстановка и на два образа на чуждото в разглежданите глави. Този тип работа насочва към извличане на конкретни детайли и цитати от текста. Следващата група задачи е с избираем отговор. Проверява се разпознаването на цитат, който не принадлежи към портретна характеристика, съотнасянето на портретно описание към съответния герой и на цитат към героя, когото характеризира. Отделна задача разглежда особеностите на повествованието и наличието на прототипове и автобиографични елементи, като изисква да се открие невярното твърдение, а друга – да се посочи вярното твърдение сред четири близки по съдържание формулировки. Заключителната задача изисква разгърнат писмен отговор на въпроса как хъшовете се спасяват от презрението и отчуждението в чуждия свят, като е оставено достатъчно място за писане. Подходящ е за преговор върху началото на повестта, за подготовка преди контролно или изпитване и за самостоятелна работа.