Тестови задачи. Йордан Йовков – творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща:
а) „Албена”;
б) „Индже”;
в) „Шибил”;
г) „Песента на колелетата”.
2. Кой сборник разкази на Йовков носи заглавието на първия разказ в него:
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
1. В кой от разказите на „Старопланински легенди” Йордан Йовков описва гледката, която се вижда от родната му къща: а) „Албена”; б) „Индже”; в) „Шибил”; г) „Песента на колелетата”. 2. Кой сборник разкази на Йовков носи заглавието на първия разказ в него: а) „Песента на колелетата”; б) „Последна радост”; в) „Вечери в Антимовския хан”; г) „Старопланински легенди”. 3. „През чумавото” е разказ за: Отбележете

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Пробен тест за НВО по български език и литература, 7. клас – откъс от „По жицата“ с таблица към творбата, редакция на текст за Йовков и преразказ по Радичков, с отговори
Изпитен вариант по формата на националното външно оценяване, в който самата литературна творба е използвана и като материал за езиков анализ. Това го отличава от обичайните варианти, където текстът за четене с разбиране е външен на изучаваното съдържание. Първата част стъпва върху откъс от „По жицата“ на Йордан Йовков, придружен от таблица със сведения за творбата – автор, жанр, време и повод за създаване, смисъл на заглавието. Задачите изискват работа с двата източника едновременно: кои данни се съдържат само в таблицата, кое твърдение не съответства на текста, кое противоречи на съчетаната информация от двата. Проверява се и определянето на вида на текста и на сферата, в която е създадена таблицата. Езиковата част е изцяло изградена върху две изречения от откъса и ги разглежда от много страни: вид по състав, еднородни и обособени части, разпознаване на местоимение и на причастие, подвижно и променливо я, преизказни глаголни форми, превръщане на обособена част в подчинено изречение. Включена е и задача за значението на диалектна дума от текста, както и задача, свързана с илюстрация и символиката на образ от творбата. Редакционната задача е с четиринадесет грешки и е особено подходяща по съдържание – текстът в нея разсъждава върху Йовков и неговите герои, така че поправянето му е и повод за преговор. Литературният блок съдържа няколко съпоставителни задачи между изучени творби, задачи за художествени детайли и за душевно състояние на герой, за художествени средства в конкретен израз, за календарен празник, споменат в текста, както и таблична задача за разпознаване на герои по цитат. Финалната задача изисква разгърнато тълкуване на ключово възклицание от разказа. Втората част съдържа откъс от Йордан Радичков за преразказ от неутрален разказвач – текст с първолично повествование и силен емоционален заряд, което прави преобразуването действително предизвикателство. Отговорите включват поправения текст на редакцията и разгърнат примерен отговор на последната задача.
ТЕСТ – Йордан Йовков (12 клас)
1. От кой разказ е цитатът? Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък И как няма да гледат?
Пълен сравнителен анализ на „Индже“ и „Албена“ от Йордан Йовков – композиция, герои, прераждане, красота, грях и художествен свят: два бряга на една река
Мащабен сравнителен анализ на „Индже“ и „Албена“ от Йордан Йовков, който обединява в една разработка литературноисторически контекст, самостоятелен прочит на двата разказа и по-широк поглед към Йовковия художествен свят. Материалът е организиран в 16 последователни раздела и заключение, така че да може да се използва както за цялостно изучаване, така и за работа по конкретна тема, герой, композиционен въпрос или съпоставка. Началните раздели изграждат необходимата основа чрез биографията и творческия път на Йордан Йовков, след което поставят „Индже“ и „Албена“ в контекста на двата сборника, към които принадлежат. Така още преди подробния анализ читателят получава ясна ориентация за мястото на произведенията в творчеството на автора и за различните художествени пространства, от които те произлизат. Следва обособен голям блок за „Индже“. Той разглежда сложната композиция на разказа, последователността на епизодите, развитието на героя, променящите се роли и значения на ключови названия, както и линията на нравственото прераждане и възмездието. Анализът не се ограничава до проследяване на сюжета, а работи с композиционни връзки, повторения, пространствени движения, речник и литературни паралели. Втората основна част е посветена на „Албена“. Тук фокусът преминава към композицията, сюжета и повествователя, а след това към два централни проблемни кръга – красотата и греха. Разглеждането е организирано така, че отделните наблюдения да се надграждат и да подготвят по-широкия прочит на отношенията между героя, общността, моралната норма и художественото въздействие. Особено ценна е следващата група раздели, в която двата разказа вече се четат като част от един общ Йовков свят. Материалът насочва вниманието към повествователя, визуалността на художествения образ, човека в Йовковата проза и светогледните особености на писателя. Включени са и отделни съпоставителни и дискусионни части: паралел между „Фрина“ на Пенчо Славейков и „Албена“, разглеждане на съотношението между романтично и реалистично начало и разговор за проявленията на общественото мнение в патриархалната общност. Финалният обобщителен раздел събира основните характеристики на двете творби, героите, повествователния модел и светогледа, а заключението затваря анализа чрез общ поглед към мястото на Индже и Албена в Йовковия художествен свят. За ученика разработката предлага богата база за преговор, интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, сравнителна задача и подготовка за изпитване. За учителя тя може да служи като подробен ресурс за планиране на уроци, извеждане на проблемни ядра, организиране на дискусия и подбор на връзки между творби, критически прочити и литературноисторически контекст.
„По жицата“ от Йордан Йовков – тест по български език и литература: 30 задачи върху темата, символиката, имената на героите и християнския подтекст, с верни отговори
Тест с изключителен обхват върху един разказ. Тридесет задачи, съчетаващи работа с два текста, лексикален анализ и задълбочено литературно тълкуване, проверяват доколко „По жицата“ е прочетен внимателно и разбран в дълбочина. Началото е върху литературнокритически текст за Йордан Йовков. Задачите изискват да се определи темата му, да се посочи средството за връзка между два абзаца, да се открие редът с назовавания, които не се отнасят за писателя, и да се обясни значението на понятие от текста. Следва блок с четири лексикални задачи — три аналогии между двойки думи и една за откриване на реда с думи, които не са синоними. Основната част е посветена на разказа и е организирана по смислови ядра, а не по хода на сюжета. Първото ядро е тематично: какви образи изгражда авторът, докъде се движи чувството в творбата, върху какви смислови опозиции е изградено повествованието и кое определение за разказа е невярно. Отделна задача разчита метафората в заглавието, като изисква да се посочи тълкуването, което текстът не допуска. Второто ядро е върху художествената техника на Йовков — ключовите думи и техните контекстови синоними в началото на разказа, особеностите на погледа на героите и премълчаването в диалога. Тук е и задачата върху конкретен диалог, при която трябва да се определи какво точно не е премълчано в него. Трето и особено богато ядро са имената на героите. Задачите обхващат оксиморонното значение на името на главния герой, произхода на имената на епизодичните персонажи, скритата близост между двама от героите, заложена в етимологията, и функцията на вестта, донесена от съседите. Отделно място заема символиката. Разгледани са символиката на змията в световната култура и това коя нейна характеристика не съответства на идеите в разказа, както и християнският празник, споменат в текста, и подтекстът, който споменаването му внася. Пет задачи са построени върху втори, библейски текст за празника. Те изискват да се прецени каква информация в него липсва, кое обединява преобразяващия се и болната героиня, какво поражда споменаването на празника в разказа и кое изразно средство отсъства при представянето на епизода. Тази част превръща теста в упражнение по съпоставително четене. Последните две задачи са със свободен отговор: с какво може да бъде заместено едно неопределително местоимение в два цитата и защо един от героите остава без име. Преобладаващата част от задачите са с обърната формулировка — търси се грешният, неверният или неотговарящият вариант, което изисква всяко твърдение да бъде преценено поотделно. Разделът с отговорите съдържа и обяснения: етимологични справки, разграничения между сходни понятия и мотивировка защо посоченият вариант е верният. Трудността е осезаема и това е предимство. Тестът не се задоволява с проверка кой е чел разказа — той изисква тълкуване на детайла, разчитане на подтекст и познаване на понятия от литературната теория и от библейската символика. Затова е подходящ и за работа с ученици, които се готвят за състезание или за изпит, а не само за текуща проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос върху разказа.
Разказите на Йордан Йовков за матура
Всичко за Йовков на едно място, подредено така, че да се преговаря бързо в последните дни преди изпита. Помагалото обхваща осем разказа: „Песента на колелетата“, „Последна радост“, „Шибил“, „През чумавото“, „Индже“, „Албена“, „Другоселец“ и „Серафим“. Всеки разказ е представен по един и същ модел, за да е лесно за сравняване и запомняне. Посочени са годината на създаване и сборникът, към който творбата принадлежи, определен е жанрът, формулирани са темата и водещите мотиви, изброени са героите, а при част от разказите и мястото на действието. Най-обширната част при всяка творба е сюжетът: подробен и последователен преглед на случките в реда, в който ги разгръща авторът. Наред със съдържанието са отбелязани и особеностите на изграждането, които най-често се търсят на изпит: началото на повествованието и връщането назад във времето, ролята на природните картини и на поличбите, композиционното разделяне на части, съпоставянето на герои, символиката на предмети и детайли, притчовият и библейският подтекст. При отделни творби са изведени и характерните особености в отделен ред: легендарността и близостта до фолклора, поставянето на мото, посланията в духа на Новия завет. Помагалото е подходящо за подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература в 12. клас, за преговор на Йовков преди класна работа, както и за бърза справка при писане на интерпретативно съчинение или есе върху някой от разказите.
Подробен анализ на „По жицата“ от Йордан Йовков с въпроси и отговори – композиция, символи, съпоставки и нравствена дискусия
Сюжет, персонажи, символи, литературни съпоставки и нравствена дискусия са събрани в този подробен анализ на „По жицата“ от Йордан Йовков. Материалът предлага въпроси с разгърнати отговори, цитатни примери и тематично обособени части. Подготовката преминава от конкретни наблюдения върху разказа към обсъждане на творческия процес и аргументиране на позиция. Това го прави удобен както за последователно изучаване, така и за преговор по избрана тема. Въвеждащите раздели представят автора, творческия му път и произведението. След тях блокът за работа с текста включва седем номерирани задачи. Те разглеждат епизодите, композиционните равнища, видовете характеристика, тематичните направления и възприемането на разказа от чуждестранната публика. Отговорите са разделени на обяснителни абзаци, което улеснява извличането на план и подготовката на собствен устен или писмен отговор. Самостоятелната част „Бялата лястовица, пътят и надеждата“ насочва към образите и тяхното участие в творбата. Тук е включена и връзка с „По жътва“ на Елин Пелин. Работата съчетава наблюдение върху конкретни изрази с литературна съпоставка. Ученикът може да проследи как въпросът задава посоката на сравняването и как текстовите примери се включват в обяснението, без да губи фокуса върху Йовковия разказ. Блокът „Да съпоставим“ разглежда началата на „По жицата“ и „Серафим“. Трите отделни въпроса насочват към експозицията, въвеждането на персонажите и портретната характеристика през погледа на наблюдаващ герой. Тази част е подходяща за упражнение по сравняване на повествователни похвати. Учителят може да я използва за работа по групи, а ученикът – за подреждане на наблюдения по общи признаци. „Да разсъждаваме“ предлага три въпроса за творческия процес, действителността, личния опит и художественото въображение. Така анализът добавя перспектива към създаването на произведението. Материалът позволява да се разгледа как се изгражда обяснение върху писателско свидетелство и как биографичният контекст се свързва с литературното наблюдение. Това разнообразява подготовката и дава основа за по-разгърнато аргументиране. Финалният блок „Да разговаряме“ е организиран като дискусия за лъжата като нравствен проблем. Включена е библейска опора и последователно разсъждение върху поставената тема. Тази част може да се използва след самостоятелно формулиране на позиция или за обсъждане на връзката между литературен пример и морален въпрос. Готовите обяснения спестяват време при подготовката на разговор в час. Изберете този анализ, за да организирате работата си върху „По жицата“ с ясно отделени тематични блокове. Въпросите, цитатните примери и съпоставките дават основа за план, преговор и писмено упражнение. Преминете от внимателното четене към собствено обосновано изказване, като използвате структурата на материала за подреждане на наблюденията и аргументите си.