Тестови задачи. Класна работа (първи срок). Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Обемен вариант за края на първия срок – тридесет и пет задачи, от които повече от половината са посветени на литературата. Материалът обхваща както работата с непознат текст, така и подробно познаване на изучените творби. Първата част стъпва върху художествен откъс за състезание по скокове във вода, придружен от схема с класификация на водните спортове. Задачите проверяват именно съотнасянето между двата източника – каква връзка има схемата с текста и към коя категория спада спортът на героинята. Следват задачи за извличане на информация, за избор на подходящо заглавие и за разчитане на подтекста във финалното изречение – умение, което изисква разбиране, а не преразказ. Лексикалната част включва въпроси за експресивната лексика, за термините, за думи с чужд произход, за разпознаването на остарели думи, за синонимия и една задача за откриване на излишна дума в ред. Включени са и свободни отговори – обосновка защо текстът е художествен, назоваване на медиен жанр и извличане на експресивни думи от самия откъс. Редакционната задача е кратка, но съдържа няколко типа грешки едновременно, включително членуване и главна буква. Литературният блок е разделен на две части. Първата обхваща възрожденската поезия – образи и проблеми в стихотворенията на Чинтулов и подробна група задачи върху „На прощаване в 1868 г.“: тема, идея, мотив в заглавието, характер на лирическия герой, вярна и невярна преценка за творбата. Втората и по-обширна част е посветена изцяло на „Немили-недраги“ от Иван Вазов. Задачите следват хода на повестта: характеристика на Бръчков в първа глава, съотнасяне на цитат с герой, поводът за речта на Странджата, съдбата на хъшовете след болестта му, езикови особености на описанието в десета глава, качествата на Македонски, смисълът на израз от текста, събитията след Освобождението. Проверката слиза до подробности, които изискват реално прочитане на творбата. Финалните задачи са с разгърнат отговор – две качества на герой и обширно разсъждение за въздействието на словото на Знаменосеца върху хъшовете. Отговорите са изнесени след задачите, с подробен примерен текст за последната задача, който може да послужи като образец за аналитичен отговор. Предвидено е и място за вписване на точки и оценка. На учителя материалът дава готова класна работа с широк обхват и възможност за диференциране. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва дали познаването на повестта е достатъчно детайлно.

Лексикалната норма изисква не само познаване на думите, но и усет за тяхната съчетаемост и смислова точност. Десетте задачи проверяват това умение чрез разнообразни по формат упражнения. Част от въпросите изискват откриване на изречението, в което е допусната лексикална грешка – несъвместими понятия, нелогични съчетания или дума, употребена в неподходящо значение. Други задачи поставят обратната цел: сред няколко изречения да бъде намерено единственото безупречно построено. Отделни задачи проверяват съчетаемостта чрез попълване на празно място – кандидатът трябва да прецени коя от предложените думи не се вписва в смисъла на изречението. Шестата задача е изградена върху двойки близки по звучене думи, които се различават по значение: договор и договорка, образен и образов, ефективно и ефектно, непрогледна и непрегледна, подготвени и подготвяни, встъпване и настъпване. Изборът между тях изисква точно разбиране на нюанса. Седмата задача предлага свързан текст с пропуснати места, за които трябва да се подбере най-подходящият израз, а осмата изисква редактиране на кратък текст с шест допуснати лексикални неточности, включително неправилно назована награда и неустойчиви словосъчетания. Към всички задачи са приложени верните отговори с кратко обяснение, което посочва защо даден вариант е неуместен и коя е точната дума. Форматът е подходящ за упражнение в час, за домашна работа и за подготовка преди изпит.

Изпитен вариант, в който финалната тема стъпва не на един, а на два цитирани поетични текста – от различни епохи и с общ въпрос. Останалото следва точно формата на държавния зрелостен изпит, а всяка задача носи стойността си в точки. Езиковата част покрива целия свод от норми. Правописът е застъпен с пет задачи – наставки и представки, обеззвучаване, удвоени съгласни, сложни думи и главни букви при собствени наименования. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, окончанията при спрежението и членуването. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – за уместната употреба на думата и за фразеологичните антоними. Литературният блок е широк и предимно съпоставителен. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съответствия между автор и герой, конкретна подробност от сюжет, разпознаване на герой по описание и коя творба показва обединяване около обща идея. Отделни задачи търсят произведението, в което любовта е представена по определен начин, кое е свързващото начало между фрагментите на един роман и кой образ не присъства в дадено стихотворение. Средището е работата с два текста по обща тема. Първият е медиен и представя проблем със статистика и препоръки, вторият е извадка от нормативен документ с изрични забрани и изисквания. Съпоставката между медийния и институционалния текст е особено полезна, защото показва как една и съща тема се разработва в две различни сфери. Дванадесетте задачи проверяват сферата на общуване, функцията, значението на израз, характера на лексиката, верните твърдения и отделянето на присъстващите факти, а после следват общата тема, собствена теза по избор от две теми и резюме. Практическият блок включва избор на най-уместната дума, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен обширен откъс от класическа балада с две задачи: цитати, доказващи състоянието на героя, и извеждане със свои думи на пространственото противопоставяне. Следва задачата за съответствия, а накрая – двата поетични текста и темата за аргументативен текст. Отговорите са дадени в таблица с точките към всяка задача, с примерни решения за отворените и с напълно поправен текст при пунктуационната задача. За учителя това е готов вариант за пробна матура – с точкуване и с всички текстове на едно място, без нужда да се търсят отделно. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно. За ученика е пълна репетиция с възможност за самооценка по скалата – показва не само какъв е резултатът, но и в кой раздел точно се губят точки.

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 10. включително. – Чакай, че се сещам, сутринта по „Тази сутрин“ обявяват конкурс – не сутринта, ми нали преди няколко дни обявиха конкурс за направа на най-хубава мартеница. – Да. – И тези мартеници да ги изпращат в телевизията за тяхното предаване и ще ги раздадат на домове. – Да, да. – Такива там, на деца. Или ще ги продадат, па парите на домове , нещо такова. – Да, да. – И слушам го аз няколко сутрини – аз обичам, като си стана сутрин, да си пия кафето

Входното равнище по български език и литература за 8. клас е разработено като комплексна проверка на основни знания и умения, усвоени през предходната учебна година. Тестът съдържа 16 задачи с отговори и съчетава езикови въпроси, литературни задачи и работа с художествен текст, така че да даде ясна начална картина за подготовката на учениците. Първият блок е насочен към българския език и обхваща важни теми от граматиката и езиковите норми. Учениците работят с лексикални понятия, глаголни форми и наклонения, преизказни форми, съставно сказуемо, правопис, пунктуация и строеж на сложното изречение. Включени са задачи за разпознаване на сложно смесено изречение и за правилна употреба на кавички при цитиране. Подредбата позволява да се проверят както конкретни знания, така и умението те да се прилагат в реални езикови примери. Литературната част преминава към изучавани произведения и автори и проверява ориентацията на учениците в жанрове, герои, теми и идейни връзки. Сред включените творби са „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов, „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев, „Неразделни“ от Пенчо Славейков, „По жътва“ от Елин Пелин, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „По жицата“ от Йордан Йовков. Задачите изискват разпознаване на автор и произведение, определяне на жанр, свързване на герой с творба и осмисляне на общи теми и нравствени позиции. Финалният раздел е изграден върху откъс от „По жицата“. Той включва две задачи със свободен отговор, чрез които се проверяват уменията за внимателно четене, откриване на конкретни текстови доказателства и кратко тълкуване на поведението на литературен герой. Така тестът не остава само на равнището на избираемия отговор, а включва и практическа работа с художествен текст. Към всички задачи е приложен ключ с верните отговори. За задачите върху откъса са дадени и възможни отговори, което улеснява проверката и дава ориентир при оценяването на свободните ученически формулировки. За учителя разработката може да служи като готов инструмент за входна диагностика в началото на 8. клас, за установяване на пропуски и за планиране на последващ преговор. За ученика тя е удобен начин да провери знанията си по български език и литература, да открие темите, които изискват допълнителна подготовка, и да упражни работа с художествен текст. Материалът е подходящ както за работа в клас, така и за самостоятелен преговор и подготовка за текущо оценяване. Съчетаването на езикови и литературни задачи в един тест позволява по-пълна и практична оценка на стартовото равнище.

Двадесет и две задачи, които обхождат цял раздел от теорията на текста – от предмета на общуване през петте функционални стила до трите вида грешки при редактиране. Именно тази пълнота прави материала стойностен. Понятията не са пръснати, а подредени в едно цяло, така че се вижда как всяко следва от предходното. Началото е приведен текст за рекордно спускане под вода. Той е избран удачно – достатъчно кратък, за да се обхване наведнъж, и достатъчно специализиран, за да съдържа истински термини. Върху него са зададени пет задачи. Проверяват се водещата функция, кое словосъчетание не е строго терминологично, къде има преносна употреба, защо една дума стои в кавички и кое заглавие най-точно назовава темата. Особено полезна е задачата за кавичките. Сред четирите обяснения стоят и ирония, и подчертаване – а разграничението между тях е точно онова, което учениците не правят. Втората част е теоретична и обхваща десет задачи. Тук са определението за предмет на общуване, съставките на веригата от названия, връзката между ключовите думи и темата, макротемата и накрая четирите функции на текста. Оттам следва блокът за стиловете. Пет задачи проверяват кои белези принадлежат на кой стил, а последната изисква вярно съответствие между стил и жанр – при това с три разменени двойки сред възможностите. Именно този блок е най-удобен за преговор. Петте стила са обходени поред и всеки е представен чрез своите разпознаваеми белези. Третата част е за редактирането. Първата задача изяснява реда на действията при поправка, а следващите три работят с конкретни сгрешени изречения – при всяко трябва да се назове видът на грешката, а не просто да се поправи. Особено сполучлива е задачата за повторението. Сред четири изречения с близък смисъл трябва да се разпознае онова, в което една и съща мисъл е казана два пъти. Финалните две задачи са отворени. При първата се иска да се опише предметът на общуване и да се състави верига от четири до шест названия от различен тип. При втората – да се извадят до осем ключови думи и да се формулира макротема в едно изречение. Приложени са примерни решения и за двете, включително готова верига от шест звена. Преподавателят получава готово контролно за цял раздел, без нужда от подготовка. Под всеки отговор стои кратко обяснение, което превръща поправката в урок, а трите части вършат работа и поединично. Ученикът разполага с материал, който едновременно проверява и обобщава – всяко понятие е приложено върху конкретен пример. Годен е за преговор преди изпит и за подготовка за матура.