Контролна работа. Език и общуване. Функционални стилове – 8 клас

„Добър ден“, „моля“, „благодаря“ — три израза, които всеки ученик знае, но не всеки разпознава като част от система с правила. Речевият етикет не е списък от вежливи думи, а умение да преценяваш ситуацията, а точно това умение обикновено остава непроверено. Настоящият тест го поставя в центъра си. Отправната точка е кратка битова сцена: покупка в квартална пекарна, разменени няколко реплики между купувач и продавачка. Върху нея са построени първите пет задачи — определяне на вида общуване, откриване на етикетните формули, преценка какво впечатление оставя поведението на героя, разпознаване на типа текст и разчитане на смисъла на конкретна прощална реплика. Ситуацията е ежедневна и позната, което позволява на ученика да разсъждава върху нея свободно, без да се затруднява от съдържанието. Следващите тринадесет задачи проверяват понятията от раздела, но по различни начини. Едни питат директно за определение — какво е официално общуване, какво е подтема, кога се отваря нов абзац. Други дават готово изречение и искат ученикът да открие в него темата, ключовата дума или средството за граматическа свързаност. Трети предлагат четири изречения и питат кое от тях е описание или разсъждение. Тази смяна на ъгъла проверява дали понятието е разбрано, а не само запомнено. Последните две задачи изискват собствен текст с място за писане: описание на познато пространство с посочено изискване за езикови средства и разсъждение по зададен въпрос със задължителен личен пример. Така от разпознаване тестът преминава към създаване. Отговорите покриват целия тест. Всеки от осемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са дадени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са налице — което ги прави годни и за критерий при оценяване, и за образец пред класа. За учителя това е готова контролна работа или преговор на раздела без нужда от допълнителна подготовка и без изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е начин да провери сам къде стои: кое разпознава уверено, кое обърква и дали може да напише текст от определен тип, а не само да избере правилната буква.

Изпитен вариант, в който финалната тема стъпва не на един, а на два цитирани поетични текста – от различни епохи и с общ въпрос. Останалото следва точно формата на държавния зрелостен изпит, а всяка задача носи стойността си в точки. Езиковата част покрива целия свод от норми. Правописът е застъпен с пет задачи – наставки и представки, обеззвучаване, удвоени съгласни, сложни думи и главни букви при собствени наименования. Граматичната норма проверява бройната форма, съгласуването при съчинени определения, окончанията при спрежението и членуването. Следват двете пунктуационни задачи и двете лексикални – за уместната употреба на думата и за фразеологичните антоними. Литературният блок е широк и предимно съпоставителен. Проверява се разпознаване на творба по цитат, съответствия между автор и герой, конкретна подробност от сюжет, разпознаване на герой по описание и коя творба показва обединяване около обща идея. Отделни задачи търсят произведението, в което любовта е представена по определен начин, кое е свързващото начало между фрагментите на един роман и кой образ не присъства в дадено стихотворение. Средището е работата с два текста по обща тема. Първият е медиен и представя проблем със статистика и препоръки, вторият е извадка от нормативен документ с изрични забрани и изисквания. Съпоставката между медийния и институционалния текст е особено полезна, защото показва как една и съща тема се разработва в две различни сфери. Дванадесетте задачи проверяват сферата на общуване, функцията, значението на израз, характера на лексиката, верните твърдения и отделянето на присъстващите факти, а после следват общата тема, собствена теза по избор от две теми и резюме. Практическият блок включва избор на най-уместната дума, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и пет пропуснати препинателни знака в текст с пряка реч. Преди края е поместен обширен откъс от класическа балада с две задачи: цитати, доказващи състоянието на героя, и извеждане със свои думи на пространственото противопоставяне. Следва задачата за съответствия, а накрая – двата поетични текста и темата за аргументативен текст. Отговорите са дадени в таблица с точките към всяка задача, с примерни решения за отворените и с напълно поправен текст при пунктуационната задача. За учителя това е готов вариант за пробна матура – с точкуване и с всички текстове на едно място, без нужда да се търсят отделно. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно. За ученика е пълна репетиция с възможност за самооценка по скалата – показва не само какъв е резултатът, но и в кой раздел точно се губят точки.

Изпит, който накрая оставя избор. Това е най-съществената разлика тук: последната задача не налага един жанр, а поставя две теми и ученикът решава дали да напише интерпретативно съчинение, или есе. Изборът е истински, защото двете теми тръгват от едно и също, но водят в различни посоки, и този, който се познава добре, ще спечели точки само от правилното решение. Двете стихотворения, върху които стъпва тази задача, са отпечатани изцяло в листа. Нищо не се търси в христоматия и нищо не се цитира по памет, а това променя качеството на написаното. Текстовете в целия вариант са четири и са съвсем различни. Основният е за едно конкретно място в България и е написан като туристическо представяне с технически подробности. Към него са прикачени седем задачи, сред които и една доста рядка: търси се коя аргументативна техника НЕ е използвана в текста, тоест проверява се не какво пише, а как е направен. Втори кратък текст, за представите на древните за формата на Земята, служи за попълване на най-уместните думи. Трети, за една необикновена риба, е материалът за запетаите. Четвъртият е поетическият, споменат по-горе. Отделна задача към основния текст изисква той да се раздели на смислови части, да се озаглави всяка от тях и накрая да се сведе до резюме. Това е най-близкото до реалната работа с информация и се оценява високо. Литературната част е насочена забележимо към двадесети век и към по-нови автори. През нея минават творби и имена, които в учебните тестове се появяват по-рядко, а това прави варианта полезен тъкмо за онези части от учебното съдържание, които обикновено остават непокрити. Проверяват се разпознаване на стихове, вярно и невярно твърдение, съответствие между цитат и произведение, обща тема в две творби, жанрова принадлежност и изразни средства. Езиковата част е класическа по обхват, но изреченията в нея са дълги и взети от различни области, не само от художествената реч. Това затруднява повече, защото грешката трябва да се види в непознат контекст. Задачите с аналогии са направени по-сложно от обичайното: в тях се пази отношение между три члена, а не между два, тоест изисква се да се улови и посоката на стесняване. Задачите са четиридесет и една, а отговорите към тях са дадени накрая, включително попълнените форми и примерните теми на смисловите части. За учителя това е завършен вариант за провеждане в час, но и материал за няколко отделни упражнения. Работата с основния текст става самостоятелно за час по извличане на информация и писане на резюме. Двете стихотворения, отпечатани едно до друго, са готова основа за съпоставителен урок, независимо от изпита. А изборът между двата жанра накрая е добър повод за разговор по въпроса кога се пише съчинение и кога есе. За ученика това е репетиция, която включва и едно решение. Освен да реши задачите, той трябва да прецени в кой жанр е по-силен, а това е умение, което се придобива само с упражнение. Сверяването с отговорите показва къде губи точки, а двете стихотворения остават в листа и след това, за преговор.

Учтивостта и умението да построиш текст изглеждат като две различни теми, но този тест ги проверява заедно и точно в това е силата му. Двадесет задачи върху учебния раздел за речевото общуване и текста, подредени така, че ученикът да премине от разпознаване към прилагане, без да усети прекъсване. Началото е кратък художествен текст, върху който се работи в първите пет задачи. Сцената е обикновена и позната на всеки петокласник, но е подбрана да съдържа едновременно обстановката на официалното общуване, формулите на речевия етикет и ясна поредица от действия. Така един и същ откъс обслужва няколко различни понятия и ученикът се учи да чете внимателно, а не да отговаря наизуст. Задачите към него вървят от общата характеристика на разговора през отделните изрази до устройството на целия текст. Следващите задачи излизат от откъса и проверяват самите понятия от раздела. Обхватът е пълен: двата вида общуване и разликата между тях, учтивите обръщения, тема и подтема, кога започва нов абзац, какво е ключова дума, как се свързват изреченията в текст. Всяка задача има по четири възможности за отговор, а неверните са съставени смислено: това не са случайни думи, а разпознаваеми ученически грешки. Затова задачите наистина проверяват разбиране и не позволяват налучкване. Отделна поредица задачи се занимава с трите вида текст, които петокласникът трябва да различава. Проверява се не само определението на всеки от тях, но и умението да се разпознае вид по зададена тема. Това е най-практичната част от теста, защото точно тук се крият най-честите обърквания в клас. Към края на затворените задачи темата за учтивостта се връща още веднъж, но от обратната страна: ученикът трябва да разпознае кое НЕ принадлежи към речевия етикет. Такава обърната постановка показва дали понятието е усвоено наистина или само запомнено. Последните две задачи са отворени и изискват писане. Едната възлага кратък текст по зададен вид, с указание какво трябва да съдържа, а другата задава тема и иска изразено мнение с примери. Към всяка има оставени редове за писане, така че листът може да се използва директно, без допълнителна хартия. Двете задачи заедно затварят теста: ученикът не само различава видовете текст, но и построява по един от двата основни вида. Отговорите са дадени накрая и това е съществена част от материала. При всяка от затворените задачи е посочен верният отговор и под него стои кратко обяснение защо е верен. Обясненията не повтарят въпроса, а изясняват самото понятие с едно изречение, което учителят може да използва дословно при проверка, а ученикът при самопроверка. Към двете отворени задачи са дадени примерни кратки текстове с бележка кои елементи на съответния вид присъстват в тях, така че критерият за оценяване е ясен и за двете страни. Устройството на теста позволява различни употреби. Първите пет задачи заедно с откъса вършат работа като кратка проверка в час. Затворените задачи от шеста до осемнадесета могат да се дадат самостоятелно за преговор на понятията преди класна работа. Двете отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият тест в този си вид покрива един учебен раздел и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самопроверка вкъщи. Формулировките са кратки, езикът е на нивото на петокласника и няма задачи с двусмислени условия. Броят на възможностите е еднакъв навсякъде, което прави оценяването бързо и справедливо. Ползата за учителя е в готов инструмент за проверка върху цял раздел, с отговори и с кратки обяснения, които улесняват връщането на листовете. Тестът дава ясна картина кои понятия куцат в класа, защото затворените задачи са подредени по теми и грешките веднага се виждат. Отворените задачи дават материал за оценяване на уменията за писане по вид текст, а примерните отговори служат като ориентир за изискванията. Ползата за ученика е в пълен преговор на раздела в един лист. Като прочете задачите и обясненията към отговорите, той вижда кои понятия е объркал и защо, запознава се с типичните грешки при всяко от тях и получава представа как изглежда очакваното от него писане по зададен вид текст. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.