Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения – тестови задачи върху биографичен текст за Петър Берон: морфологичен анализ, преизказни форми и учтива форма, с отговори

Кой е бил свидетел на действието и кой само го преразказва — тази разлика личи в самата глаголна форма. Върху нея е построен настоящият тест. Материалът съдържа 11 задачи по темата за съвместната употреба на глаголните времена и наклонения, като преобладават задачите за самостоятелно писане. Основата е откъс от разказ на Йордан Йовков, придружен от втори, речников текст с обяснение на две остарели и диалектни думи. Още първите задачи изискват работа с двата текста заедно: да се замести дума със синоним, без да се промени смисълът, и да се определи какво е отношението между художествения откъс и речниковата статия. Следващият блок е граматичен и работи изцяло върху същия откъс. Задачите изискват от подчертана част да се извадят глаголите и да им се направи морфологичен анализ — с посочване на лице, число, време, наклонение, изходна форма и спрежение. Отделно се търси изречение с преизказни форми, което трябва да бъде преписано, а самите форми — подчертани. Следва задача с довършване на твърдение, чрез която ученикът сам формулира какво се съобщава чрез преизказните форми. Тук е и задачата за откриване на формата за условно наклонение и нейния морфологичен анализ. Втората част се насочва към употребата на наклоненията в речта. Две задачи с избираем отговор изискват да се прецени с кое изречение се изразява най-настойчива покана и с кое се показва най-голяма убеденост, че действието ще се извърши — въпроси, при които всички варианти са граматически правилни и разликата е само в модалния оттенък. Следва задача, в която ученикът сам съставя изречения за изразяване на молба, препоръка и забрана. Отделен въпрос проверява разпознаването на неправилно употребена глаголна форма сред четири изречения. Заключителната задача е най-обемната и практически най-ценната: цял описателен текст трябва да бъде преписан, като действията в него се представят от позицията на несвидетел. Задачата изисква последователно преобразуване на всички глаголни форми в текста, включително в подчинените изречения, и е реална проверка на владеенето на преизказните форми, а не на разпознаването им. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание: само три от единадесетте са с избираем отговор, а всички останали изискват ученикът сам да напише, да извади, да преобразува или да състави. Това прави материала по-близък до реална писмена работа, отколкото до тест за бърза проверка. След задачите е даден разделът с верните отговори. Морфологичните анализи са изписани изцяло с всички граматични признаци, а към задачите за писане са дадени примерни решения, включително пълният преобразуван вариант на текста от последната задача. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за проверка след изучаването на темата, за домашна работа или за преговор преди класно. Задачите с писане позволяват реално оценяване, а не само отчитане на верни отговори. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща най-трудното в темата — образуването и употребата на преизказните форми и на условното наклонение — и е подходящ за преговор преди изпитване и за упражняване на морфологичен анализ.

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

Четиринадесет задачи, които вървят от най-простото понятие до работа с цял текст – и с приложени отговори за всички, включително за отворените. Началото е нестандартно и точно затова полезно. Първите две задачи изискват да се преброят връзките в изречение, при това в изречения, които на пръв поглед изглеждат прости. Този формат кара да се разгледа всяка дума поотделно и веднага показва дали понятията са усвоени, или само са чути. Следват задачите за разграничаване на главно от подчинено изречение. Дадени са примери с номерирани части и се търси вярното твърдение за тях – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде проверена отделно. Друга задача изисква същото разграничаване в конкретно изречение. Разпознаването на вида изречение е представено в двете възможни посоки: веднъж се търси сложното съставно сред четири изречения, друг път – единственото, което не е такова. Обръщането на въпроса не позволява отговорите да се дават по инерция. Пунктуацията е застъпена с две задачи – веднъж се търси редът с грешка, веднъж редът без грешка. Примерите са подбрани от най-често срещаните случаи, при които запетаята пред подчиненото изречение се пропуска. Особено ценна е деветата задача. Тя изисква два цели изречения да бъдат преписани и редактирани, като в тях са смесени няколко вида грешки едновременно – правописни, пунктуационни и при членуване. Това е работа, близка до реалната писмена задача, и развива внимание, каквото никой избираем отговор не може да развие. Втората половина е работа с текст. Кратък съвременен откъс за промяната в детските очаквания около празниците е следван от пет задачи с отворен отговор: какво чувство се долавя, какво се е променило днес, значението на дума в контекста, защо е използвана умалителна форма и защо в двата абзаца са употребени различни глаголни времена. Последните два въпроса са особено находчиви – проверяват усет към езиковия избор, а не към съдържанието. Отговорите са дадени за всички задачи. За редактирането са изписани поправените изречения, а за отворените въпроси – примерни формулировки, годни за критерий при оценяване. За учителя това е готова проверка след раздела, съчетана с упражнение по редактиране и с работа върху текст – три различни вида задачи в един лист. За ученика ползата е двойна. Тестът изяснява понятията, които се смесват най-често, и същевременно упражнява точно това, което се изисква на изпит – да се обясни със свои думи защо авторът е избрал определена форма. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

Изходното равнище има една задача: да покаже какво остава след цялата учебна година. Този тест я изпълнява с широк обхват и с два различни типа проверка – двадесет и пет задачи с избор и пет, при които ученикът сам съставя отговора. Всички са с решения накрая. Началото е върху видовете текст и стилове. Проверява се кой текст е научен, кой е официално-делови, коя е обявата и какво отличава научното изложение от останалите. Тук е и задачата за разпознаване на теза сред няколко близки твърдения – умение, което после ще потрябва при всяко разсъждение. Най-обемният блок е за местоименията. Шест последователни задачи преминават през отделните видове, като за всеки е предвиден собствен въпрос. Такова систематично покритие е рядкост и позволява веднага да се види кой вид е усвоен и кой се бърка. Следват задачите за неличните глаголни форми – двете причастия и деепричастието, всяко в отделен въпрос и в контекст, който изисква разпознаване, а не наизустено правило. Към тях е добавена и задача за правописно явление, което често се проверява. Отделен кръг е посветен на глаголните времена. Обхванати са три от по-сложните за разграничаване форми, като вариантите за отговор са подбрани така, че да си приличат и да изискват вглеждане. Три поредни задачи проверяват неизменяемите части на речта – съюз, междуметие и частица, – а следващите преминават към синтаксиса: еднородни части, разпознаване на сложно съчинено изречение и негови характеристики. Подредбата на затворените задачи е логична и удобна за проверка: от текста и неговите видове, през частите на речта, до строежа на изречението. Всеки блок е обособен, така че резултатът се разчита по теми, а не като обща сума точки. Втората част на теста е продуктивна и това е най-ценното в него. Петте отворени задачи изискват ученикът да напише определение, да даде свой пример и да го употреби в изречение, да изброи и класифицира и да състави изречение по зададено условие. Тук вече не се избира между готови варианти, а се създава – проверка на съвсем различно ниво. Отговорите също заслужават внимание. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение защо той е верният, а към всяка от отворените е даден примерен отговор. Така последните страници се четат като сбит преговор на цялата година. Двете части могат да се дадат и поотделно – затворената за бърза проверка в час, а отворената като домашна работа или като допълнително оценяване. Неверните варианти са подбрани от близки понятия, а не произволно, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск. За учителя: готово изходно ниво с осигурени отговори – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва реалните умения. Обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: пълна самопроверка преди края на годината – става ясно кои понятия са се задържали, кои се бъркат и върху какво трябва да е насочен летният преговор.

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)