ТЕСТ. Български език – 6 клас. Изречението в текста. (Вариант № 1)

Седемнадесет задачи, а най-ценното в тях е един похват: едни и същи думи се повтарят в няколко поредни изречения, но всеки път изпълняват различна служба. Именно тази поредица прави контролната работа различна от обичайните. Ученикът вижда, че две имена могат да бъдат подлози в едното изречение, допълнения в другото и определения в третото – и че разликата е само в устройството на изречението, не в самите думи. Материалът е върху еднородните части и сложното съчинено изречение, събран на три страници. Началото е с разпознаване. Три задачи изискват да се открие изречението с еднородни части, изречението без такива и редът, в който определенията са еднородни. Още тук се появява разграничението, което създава най-много затруднения: кога две сказуеми правят изречението сложно и кога имаме еднородни части. Оттам следва блокът за пунктуацията – четири задачи, разпределени в целия тест. Проверяват се запетаята при повтарящ се съюз, при съпоставителни съюзи и при изброяване, а сред възможностите винаги стоят изречения, които изглеждат правилно оформени. Средището са четирите поредни задачи с еднакви думи в различни служби. При всяка се търси конкретен вид еднородни части – определения, подлози, обстоятелствени пояснения, – а изреченията са построени така, че отговорът зависи от синтактичен разбор, а не от догадка. Особено находчива е задачата, при която сред четири изречения с обстоятелствени пояснения трябва да се посочи онова, в което те не са еднородни. Разграничение, което иначе се обяснява трудно. Финалната част е върху отношенията между простите изречения в сложното съчинено. Четири задачи разглеждат последователни действия, редуващи се действия и случая, при който само едно от действията е възможно. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове спират до разпознаването на сложното съчинено; тук се иска да се определи и какво отношение свързва частите му. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до седемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка и се проверява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за сложното съчинено изречение. За ученика ползата е ясна: синтаксисът е упражнен в седемнадесет различни положения, а поредицата с еднакви думи показва нагледно от какво зависи службата на една дума в изречението. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тестът е предвиден за контролна работа и обхваща в 40 задачи двете големи теми – морфологичните особености на глагола и строежа на простото и сложното изречение заедно със съответната пунктуация. Приложени са верните отговори на всички задачи. Началната група задачи е посветена на залога и на вида на глагола: разпознаване на изречение, в което глаголното лице е вършител на действието, откриване на форми в страдателен и в деятелен залог, разграничаване на глаголите от свършен и от несвършен вид, включително чрез преброяване на формите в кратък текст. Отделна задача проверява правилното членуване в рамките на цяло изречение. Основната част е насочена към сложното изречение. Проверява се разграничаването на просто от сложно изречение, на сложно съчинено от сложно съставно, определянето на броя на простите изречения в състава на сложното, както и разпознаването на видовете подчинени изречения – определително, допълнително, подложно и обстоятелствено. Значителна част от тези задачи са формулирани с общо условие към няколко последователни въпроса, като вариантите във всяка задача са близки по смисъл и се различават единствено по строежа си. Обособена група задачи е свързана с позицията на подчиненото изречение спрямо главното и изисква да се открие примерът, който се отличава от останалите. Заключителната част е посветена изцяло на пунктуацията при сложното изречение. Задачите изискват откриване на изречението с допусната грешка или на единственото изречение без грешка, като са обхванати типични случаи: излишна запетая пред подчинителен съюз, липсваща запетая при подчинено изречение в различна позиция и разделяне на съставен съюз. Финалната задача изисква да се посочи коя от вече поставените запетаи в дълго изречение е излишна. Подходящ е за провеждане на контролна работа, за преговор преди нея, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Този тест пита два вида неща: какво знаеш и какво можеш. Едните задачи проверяват определения и твърдения, а другите изискват те да бъдат приложени върху конкретно изречение. Осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към всяка. Първият кръг е за видовете сказуеми. Три задачи се въртят около съставното именно сказуемо и го подхождат от различни страни – веднъж се търси изречението, в което то присъства, друг път изречението, в което го няма, а трети път то трябва да бъде отличено сред други съставни конструкции, които външно му приличат. Това последователно връщане към едно и също понятие е добър начин то да се затвърди. Вторият кръг е за обособените части. Задачите обхващат кои части на изречението могат да бъдат обособени и кои не, с какви препинателни знаци се отделят и кое твърдение за тях не отговаря на истината. Към тях е добавена и практическа задача – да се открие изречението с пунктуационна грешка при обособяване. Третият кръг е върху видовете сложни изречения. Проверява се разпознаването на сложното съставно и на сложното смесено изречение, от колко прости изречения може да се състои то и какво свързване е възможно между частите му. Тук отново се редуват теоретични и практически задачи. Четвъртият кръг е пунктуационен и е сред най-трудните. В него се търси ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, като случаите са подбрани така, че да покриват различни съюзи и различни позиции на подчиненото изречение. Задачите изискват внимателен прочит, защото грешката често е една запетая встрани. Подредбата върви от частта към цялото: първо сказуемото, после второстепенните обособени части, след това цялото сложно изречение и накрая начините, по които в него влиза чужд глас. Отделно място заемат двете задачи за връзката между думите в словосъчетанието – да се посочи изразът с подчинителна връзка и обратно, редът, в който такава връзка липсва. Тази проверка се пропуска често, а е основа за разбирането на строежа на изречението. Особено ценна е задачата за цитирането. В нея трябва да се открие грешно оформеният цитат сред четири примера, взети от познати литературни текстове. Тя свързва граматиката с реалното писане на съчинение и е от малкото места, където това умение се проверява целенасочено. Последните задачи са за чуждата реч – кои са начините за предаването ѝ в художествен текст и как пряката реч се отделя от авторовата. С тях темата се затваря. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, с осигурени отговори и с обхват, който покрива целия раздел. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали различава видовете сказуеми и изречения, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали умее да оформи цитат правилно.

Двадесет задачи, които обхождат почти всичко изучено дотук – от една сгрешена буква до изречение без нито един препинателен знак. Контролната работа проверява едновременно правописа, значението на думите и строежа на изречението. Началото на работата е правописно. Три задачи изискват да се открие сгрешената или единствената вярно написана дума, при това сред примери, които звучат еднакво и се различават само по буква. Следват задачите за сродните и за сложните думи, при които трябва да се разпознае онова, което не отговаря на условието. Членуването заема отделно място и е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката, веднъж правилното изречение. Това е мястото, на което се греши най-често, и двойната задача не позволява отговорът да бъде налучкан. Оттам работата преминава към частите на речта: разпознаване на вида местоимения и посочване на най-пълния морфологичен анализ на дадена дума. Втората задача е особено полезна, защото проверява дали ученикът знае кои граматични признаци задължително се посочват при разбор. Значението на думата е разгледано в няколко посоки. Проверява се откриването на синоними, разграничаването на омоними от антоними в две отделни изречения и различаването на пряко от преносно значение. Примерите са взети от живата реч, което ги прави разбираеми и запомнящи се, а разликата между близките понятия – осезаема. Последният дял е синтактичен и е най-обширният. Проверява се с каква част на речта е изразен подлогът в два различни случая, в кое изречение определението е изразено с местоимение, къде сказуемото не е съставно именно и в кое изречение липсват еднородни части. Финалната задача изисква да се преброят запетаите в дълго изречение, останало съвсем без препинателни знаци – задача, която обединява всичко научено за строежа на изречението. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока или на раздела: не изисква подготовка, обхваща лексика, морфология, синтаксис и пунктуация в компактна форма и позволява резултатът да се разчете по блокове. Отделните части вършат работа и като кратки упражнения. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Показва точно кои са слабите места – при членуването, при разграничаването на близките понятия или при частите на изречението – и дава възможност за самопроверка по приложените отговори, без чужда помощ.

Тест за годишен преговор по български език и литература за пети клас, съставен от двадесет задачи с избираем отговор и по три варианта към всяка. Отличителното за този вариант е подборът на примерите. Езиковите задачи стъпват върху изречения от произведения на класически български автори – описания на природа, портрети, битови картини. Така граматичният разбор се извършва върху литературен език с богата образност, а ученикът неусетно препрочита познати текстове. Езиковата част покрива основното от годишния материал. Проверява се определянето на изречението по цел и по състав – при това върху дълго изречение с няколко подчинени части. Следват задачи за поставяне на запетаи при изброяване и при подчинено изречение, за разграничаване на пряко от преносно значение, за членуване на съществителни от мъжки род с две потенциални места за грешка в едно изречение. Разгледани са и части на речта: откриване на ред без прилагателно име, правопис на глаголни окончания за първо лице множествено число, слято и полуслято писане на сложни прилагателни имена. Отделни задачи изискват откриване на изречение без глагол, определяне на глаголното време, разграничаване на сродни думи, намиране на подлог и сказуемо при обърнат словоред – по-труден случай, тъй като подлогът стои след сказуемото. Следват задачи за числителни бройни имена, за откриване на представки, за разпознаване на антоними и за намиране на изречението без правописни грешки, като в останалите са допуснати отклонения в слятото писане на предлози и в звучните и беззвучните съгласни. Литературната част проверява разграничаването на описание на обстановка от портрет и разсъждение, както и понятията епитет, сравнение и басня. Финалната задача изисква да се посочи редът само с чуждестранни автори, при което сред имената присъстват и български, и чужди. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за преговор в края на учебната година или за изходно равнище. На ученика служи за самопроверка преди преминаване в шести клас.

Двадесет и две задачи, изградени по интересен принцип: тестът е съставен от два почти огледални блока. Всеки започва с кратък съвременен поетичен текст и продължава със същите типове задачи, но с нови примери. Така едно и също умение се проверява два пъти, върху различен материал – и резултатът показва дали е усвоено наистина, или е било късмет. Всеки от двата блока започва с работа с текст. Върху краткото стихотворение са зададени по две задачи: кое твърдение не е вярно за текста и какво не е употребено в него, съответно кой израз е в пряко значение. Тези въпроси проверяват разграничаването между художествен и нехудожествен текст и усета за преносна употреба – основата, върху която стъпва всичко останало в теста. Лексикалната част във всеки блок е с три задачи: разпознаване на изречение с остаряла дума, откриване на чуждата дума, която не е заемка, и посочване на български синоним на чужд термин. Примерите са различни в двете половини, така че упражнението е реално, а не механично повторение на едно и също. Синтаксисът е представен последователно и обхваща целия материал за годината: видовете сказуемо – веднъж съставно глаголно, веднъж съставно именно, съчинителната и подчинителната връзка между думите, разпознаването на сложно съставно изречение и – най-трудното – определянето кое изречение служи за ядро в сложното смесено. Последната задача се появява и в двата блока, с различни ядра, и обикновено отсява най-добре подготвените. Отделно място заемат членуването и наклоненията: във всеки блок има задача за откриване на грешка при пълния и краткия член, както и въпрос за глаголната форма – веднъж за изявително наклонение, веднъж за преизказна форма. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готов годишен преговор: покрива лексика, синтаксис, морфология и работа с текст в един лист, без нужда от подготовка. Двойната структура позволява и друга употреба – единият блок като входяща проверка, другият като изходяща, за да се види напредъкът. За ученика тестът е точна репетиция преди годишното изпитване. Обхожда всичко съществено от годината, а огледалното повторение на типовете задачи показва кои теми са усвоени и кои трябва да се преговорят. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.