Тест по български език – Текстът и общуването: 8 задачи с отговори върху два учебни текста за частите на изречението и притежателното местоимение, с работа с таблица

Два кратки текста и осем задачи между тях. Тест, който проверява не какво знаеш за частите на речта, а дали умееш да четеш – и то текст от учебник, какъвто всеки ден стои пред очите ти, но рядко се разглежда като текст. Похватът е сполучлив и рядко се среща. Двата приведени текста са учебни: първият е кратко изложение за изменяемите и неизменяемите части на речта, вторият е справка за личното местоимение, оформена като списък от кратки точки и придружена с таблица. Тоест ученикът анализира точно онзи тип текст, по който се учи, но този път от съвсем друга позиция. Задачите вървят в ясен и предвидим ред. Първите три са върху първия текст: какво не е вярно за него като текст, кое е основното му твърдение и извличане на конкретно сведение. Тук проверката е двойна – и за разбиране на съдържанието, и за преценка на самия текст като вид и предназначение. Следващите четири задачи са върху втория текст и са по-фини. Изискват да се определи предназначението му, да се посочи сведението, което липсва в него, да се обясни защо от изброените признаци следва определен извод и накрая да се прецени какво постига приложената таблица. Именно задачата за таблицата е сред най-стойностните: тя пита каква е ролята на нагледния елемент, а не какво пише в него. Въпрос, който подготвя за работа с всякакви информационни материали. Финалната задача е и най-трудната, защото изисква съпоставка между двата текста наведнъж: кое е общото между тях и кое твърдение за тази общност не е вярно. Съпоставителното четене е точно онова, което се изисква на изпит, а рядко се упражнява в клас. Формулировките са предимно обърнати – при половината задачи се търси невярното твърдение. Този похват изисква всяка от четирите възможности да бъде премислена поотделно и прави решаването по-бавно, но и по-полезно. Обемът е малък, но плътността е висока: осем задачи върху текст, който се прочита за минута. Тестът се събира на един лист и се проверява за секунди по приложения списък с отговори. Преподавателят получава бърза проверка за края на час, при това с двойна употреба – проверява се едновременно темата за частите на речта и умението за работа с текст. Двата приведени текста могат да се използват и самостоятелно, като материал за беседа. За ученика ползата е неочаквана. Той се научава да гледа на учебния текст като на текст: да вижда абзаци, термини, предназначение и вид, вместо само да го чете за съдържание. Умение, което после върши работа при всяко външно оценяване и при работа с всякакви информационни материали.

Четири реда народна приказка и девет задачи върху тях. Тест, който доказва, че за проверка на цял раздел не е нужен цял лист с упражнения – достатъчен е един добре подбран текст. Похватът е рядък и точно заради това работи. Вместо всяка задача да има свое изречение, целият тест стъпва върху един-единствен кратък текст. Той се прочита веднъж, а после се разглежда девет пъти и от девет различни страни – като правопис, като пунктуация, като граматика, като синтаксис, като морфология и накрая като свързаност между изреченията. Първите три задачи изискват броене на грешки: колко са правописните, колко пунктуационните и колко граматическите. Този формат е по-труден от обичайното „в кое изречение има грешка“, защото не подсказва къде да се търси – ученикът трябва да прегледа целия текст и да разграничи трите вида грешки помежду им. Следващите две задачи преминават към строежа на изреченията и изискват те да бъдат преброени по състав – отделно простите и отделно сложните. За да се отговори, текстът трябва да бъде разчленен наум, което проверява разбирането на самото понятие. Оттам проверката слиза до частите на изречението и до частите на речта: брой определения в първото изречение, брой лични местоимения в целия текст и с каква част на речта са изразени подлозите. Три задачи, които покриват наведнъж синтаксиса и морфологията. Отделно място заема задачата за свързаността между първите две изречения – единственият въпрос, който излиза извън отделното изречение и разглежда текста като цяло. Приложените отговори са същинската находка. При задачите за грешки не е посочен само броят: изписан е и поправеният текст, дума по дума и изречение по изречение, а при граматическата грешка е добавено и самото правило, което я обяснява. При задачата за местоименията те са изброени поименно, едно по едно. Така списъкът с отговори се чете и самостоятелно – като кратък разбор на текста. Обемът е точно колкото трябва. Тестът се събира на един лист, решава се за петнадесет минути и се проверява за две, без да се губи учебно време. Преподавателят получава бърза проверка без никаква подготовка, годна за начало или за край на час. Текстът е кратък и може да се чете на глас пред класа, а поправеният вариант в отговорите се използва направо при разбора. За ученика ползата е в подхода. Умението да откриеш грешка в свободен текст, без да ти подскажат къде е, се изисква при всяко външно оценяване, а рядко се упражнява. Тук то се упражнява върху материал, който се прочита за половин минута.

Тест по български език, посветен на второстепенните части в простото изречение и на частите на речта, с които те се изразяват. Петнадесетте задачи с избираем отговор покриват темата от няколко страни и позволяват проверката да се проведе в рамките на един учебен час. Началните задачи изискват анализ на конкретно изречение. Първата е с отрицателна формулировка – трябва да се посочи коя част липсва в дадено изречение, което налага да бъдат разпознати всички останали. Втората пита с каква част на речта е изразено допълнението. Третата е най-взискателната: сред четири варианта трябва да се избере онзи, който точно изброява броя на всички второстепенни части в изречението. Тук грешка при една част води до грешен отговор, така че анализът трябва да е пълен. Отделна задача изисква откриване на изречение, в което допълнението е изразено със съществително име в определена форма – проверка, съчетаваща синтактичен и морфологичен разбор. Две от задачите са с графичен характер: дадено е изречение и трябва да се посочи схемата, която отразява неговия строеж. Този формат е ценен, защото изисква изреченията да бъдат представени нагледно, а не само описани с думи. Следваща линия в теста е насочена към частите на речта. Проверява се разпознаване на предлози в ред от думи, откриване на наречие сред сродни думи от един корен, разграничаване на качествено от относително прилагателно име в две отделни задачи, както и откриване на дума, която не е числително – при която сред вариантите присъства съществително, образувано от числително. Отделно място заемат задачите за функцията на думата в изречението. Едната изисква да се определи в кое съчетание дадена дума изпълнява служба на определение, а не на обстоятелствено пояснение – проверка, показваща, че една и съща дума може да има различна синтактична служба. Друга е насочена към обстоятелственото пояснение за време и изисква разграничаване от пояснения за начин и за място. Включена е и задача за членуването, при която трябва да се открие изречението с грешка – съчетаване на синтактично и правописно умение. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на второстепенните части, с възможност да се използва изцяло или на части. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване и показва къде синтактичният разбор още не се извършва уверено.

Един кратък текст, шест вида местоимения и двадесет задачи, при които всяка форма трябва да бъде разпозната по функцията си – така е устроена тази обобщителна проверка. Целта е ясна: да покаже дали ученикът владее темата като система, а не като поредица от отделни уроци. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи показателното местоимение за близост, да се разпознае въпросителната форма за признак и да се открие относителното наречие. И трите отговора се извеждат от самия текст. Втората част включва 15 задачи с избираем отговор. При показателните местоимения се проверяват формата за отдалеченост в множествено число, самостойната и несамостойната употреба. При въпросителните – формата след предлог при неодушевен предмет, формата за принадлежност и разграничаването на книжовния от остарелия разговорен вариант. При относителните – свързването на изречения чрез наречие за време и правилният предлог при неодушевено ядро. При отрицателните – конструкцията с наречие за място и притежателната форма. Следват задачи за неопределително местоимение с предлог, за обобщителна форма за признак и за откриване на грешно съгласуване. Последните два въпроса са правописни: двойка думи с редуване на гласната и правилното попълване на форма в изречение. Двете отворени задачи изискват собствено писане – две изречения с местоимения от различни видове и две сродни думи с редуване, придружени с посочване на променената гласна. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка задача и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към местоименните наречия. Формите за място и за време се учат бегло, а в изпитните варианти се появяват редовно – тук те са проверени и при относителната, и при отрицателната група, при това в цели изречения. Вторият акцент е върху съчетаването с предлог. Изборът зависи едновременно от глагола и от това дали предметът е одушевен, а грешките при него са сред най-устойчивите. Тестът поставя този случай в няколко отделни задачи, за да се види дали правилото се прилага последователно. За преподавателя листът дава бърза и обективна оценка, а разпределението на въпросите показва кой вид местоимения се нуждае от повторение. За ученика при самостоятелна работа обясненията към отговорите остават като кратък справочник по темата, с пример към всяко правило.

Тест, който проверява основните умения по български език в началото на прогимназията. Материалът съдържа дванайсет задачи, подредени така, че да обхванат три отделни области от учебното съдържание. Първата област е синтаксисът. Задачите изискват откриване на подлог и сказуемо в изречение, както и определяне с коя част на речта е изразена всяка от главните части. Тези задачи се появяват и в началото, и в края на теста, което позволява проверката да се направи на два пъти и с различна трудност. Втората област е правописът. Проверяват се пълният и краткият член при съществителните имена от мъжки род — както разпознаването на правилната форма, така и откриването на сгрешената. Включени са и задачи върху правописа на думи с изпадане на гласна и върху съгласуването на прилагателните имена със съществителните. Третата област е морфологията. Изисква се разпознаване на съюзи и предлози в редица от думи, както и пълна и точна характеристика на лично местоимение по лице, число, падеж и форма. Отделна задача проверява разбирането на омонимията чрез изречения, две от които съдържат подвеждащи примери. По формат задачите съчетават два типа: затворени въпроси с три възможни отговора и открити задачи, в които ученикът сам записва отговора си. В края на материала са дадени верните отговори на всички задачи, което позволява самостоятелна проверка. Тестът е подходящ за текущо изпитване, за упражнение в клас, за домашна работа, за преговор преди контролна работа и за самостоятелна подготовка у дома. Може да се използва и от учители като готов кратък вариант за проверка на знанията.

Да разпознаеш частите на речта е едно, да боравиш с формите им – съвсем друго. Тази контролна работа проверява второто: седемнадесет задачи, които тръгват от простото разграничаване и стигат до тънки различия, при които решава едно ударение или една буква. Първите задачи поставят основата – кои думи са съществителни имена сред сродни на тях и коя част на речта се изменя по лице. Оттам работата бързо се задълбочава и всяка следваща част на речта получава свой кръг от задачи. Обширен блок е посветен на личното местоимение. Проверяват се падежните форми и разграничаването им, разпознаването на именителния падеж в изречение и разбирането защо две форми на едно и също местоимение не са взаимозаменяеми. Към тях се добавят задачи върху правописа на притежателните местоимения – мястото, на което се допускат едни от най-упоритите грешки в писмената реч. Глаголът заема средището на теста. Търсят се основната форма, разпознаването на минало несвършено време, разликата между две форми, които се различават единствено по ударение, и употребата на обобщено сегашно време. Отделна задача излиза извън граматиката и проверява кои глаголни времена са присъщи на различните видове текст – връзка между морфология и стилистика, която рядко се упражнява, а се пита често. Следва блок върху неличните глаголни форми: разпознаване на причастие сред близки по вид прилагателни имена, определяне на конкретен вид причастие и проверка на твърденията за граматичните признаци на причастието и деепричастието. Краят на теста е върху неизменяемите части на речта – разграничаване на предлог сред сродни думи и преброяване на наречията в изречение, задача, която изисква реален синтактичен поглед, а не разпознаване по списък. Всички задачи са с четири възможности и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая. Проверката отнема минути и позволява безспорно точкуване, а обемът е съобразен с един учебен час. За учителя това е готова контролна работа без подготовка: обхваща целия раздел в оценима форма, редува лесни и трудни задачи и показва веднага дали затруднението е при местоименията, при глаголните времена или при причастията. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно, като кратки упражнения върху една част на речта. За ученика е точна репетиция преди контролното. Приложените отговори дават възможност за самопроверка, а задачите съсредоточават вниманието върху типичните грешки – при падежните форми, при притежателните местоимения и при разграничаването на глаголните времена.