Тест по български език: Граматична норма – обобщение. 20 задачи с отговори: членуване, бройна форма, свой и си, който и чийто, учтива форма, деепричастие

Един подлог, един предлог, едно числително — и три различни правила, които трябва да сработят наведнъж. Тази разработка проверява граматичната норма така, както тя се проявява в реалния текст: преплетена, а не разфасована по теми. Тестът съдържа двадесет и две задачи и е оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че листът да се разпечата и раздаде такъв, какъвто е. Началото е кратка сцена от училищно посещение в музей — текст, в който са скрити грешки от няколко различни вида наведнъж. Първите пет въпроса не питат кое е вярно изобщо, а коя от четири предложени редакции поправя точно определеното нарушение. Ученикът застава в позицията на редактор и трябва да преценява прецизно: една от опциите често поправя проблема, но добавя нов. Оттам нататък четиринадесет задачи разглобяват нормата на съставните ѝ части. Членуването е застъпено най-подробно — при подлог, при допълнение, при именна част на сказуемото, след предлог, при две определения към един обект, при съставни имена на институции и при географски названия, включително случаят, в който членът се изпуска нарочно заради устната реч. Следват бройните форми в двете им приложения, множественото число при съществителни от определен тип, случаите след „колко“ и след думи за неопределено количество. Финалната група обхваща притежателните и относителните местоимения, окончанията в първо лице множествено число и деепричастието. Трите писмени задачи изискват съчетаване на правила. Едната е преобразувателна и предполага два отделни варианта според пола на адресата. Другата връща ученика към изходния текст с изискване да открие няколко различни по вид грешки и да формулира правилото зад всяка от тях. Третата иска собствени изречения с точно зададени форми. Отговорите покриват целия тест. При въпросите с избор всяко решение е придружено с изречение, което назовава правилото. При писмените задачи са дадени готови образци, а списъкът с възможните корекции е по-широк от изискваното — така преподавателят разполага с резерв при оценяване на различни ученически решения. Учителят получава готова контролна работа в края на дяла, без да изготвя критерии. Ученикът получава ясна картина къде точно се къса нишката при него — при члена, при числителните, при местоименията или при глагола. Разработката е удобна и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Обобщителната проверка по граматика има смисъл само ако мине през всички проблемни точки едновременно — защото в реалния текст те се появяват заедно, а не поотделно. Настоящата разработка е съставена именно с такъв обхват. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа теста с двадесет и три задачи, оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че да се разпечата и раздаде в час без допълнителна подготовка. Тестът започва с кратък свързан текст, в който умишлено са вплетени грешки от различни категории — пълен и кратък член, съставни имена, местоименни форми, съгласуване, бройни форми, глаголни окончания. Върху него са построени първите пет въпроса, които изискват откриване и поправка на конкретни нарушения на нормата. Втората група от петнадесет задачи от затворен тип обхваща материала системно. Разгледани са правилата за пълен и кратък член, включително при сказуемно определение, при две съгласувани определения и след предлог, както и особеностите при съставни и географски имена и при заглавия. Отделни въпроси са посветени на бройните форми — за неодушевени и за лица, — на случаите след думи като „колко“, „десетки“ и „милиони“, както и на формите за множествено число при съществителни на -ий. Следват задачи върху притежателните и относителните местоимения, върху окончанията в първо лице множествено число, върху деепричастието и върху съчетаването на глаголи, изискващи различно управление. Последните три задачи изискват писане и обхващат наведнъж няколко правила. Първата е корекционна: ученикът трябва да открие и поправи няколко грешки от различен вид в изходния текст и да формулира правилото към всяка. Втората е творческа и изисква съставяне на изречения с точно определени форми. Третата изисква преобразуване в учтива форма, при това в два варианта според пола на адресата. Втората част съдържа отговорите на целия тест. При затворените въпроси всяко решение е придружено с кратко обяснение, което формулира приложеното правило. При отворените са дадени примерни решения: изведен списък с възможните корекции и съответните правила, готови изречения и двата варианта за учтиво обръщение — материал, годен едновременно за критерий при оценяване и за обобщителен справочник по темата. Учителят получава готова контролна работа или преговор в края на дяла, с вградени критерии за оценка. Ученикът получава средство за самопроверка, което ясно показва кои правила владее уверено и кои изискват повторение преди изпитване. Разработката е подходяща и за самостоятелна работа у дома.

Тест, който покрива граматичната норма в целия ѝ обхват и завършва с реално редактиране на текст. Материалът съдържа 16 задачи — четиринадесет с избираем отговор, една обемна с попълване на правилни форми и една, изискваща поправяне на осем грешки в свързан текст. Първата група задачи е върху съгласуването и формите за множествено число. Проверява се съгласуването на прилагателно с неизменяеми съществителни от чужд произход, при които родът лесно се бърка, както и разграничението между бройна форма и обикновено множествено число — един от най-често допусканите пропуски в устната и писмената реч. Най-обширната част е посветена на членуването. Задачите изискват да се открие правилно членуваната дума сред четири подчертани в едно изречение, да се посочи изречението с грешка или, обратно, единственото вярно оформено. Обхванати са подлогът, приложението към подлога, сказуемното определение, думите след предлог и обстоятелственото пояснение за време — случаи, при които правилото за пълен и кратък член се прилага различно. Отделна и ценна група задачи е върху местоименията. Проверяват се съгласуването на относителните форми по число, употребата на възвратно притежателно местоимение вместо лично, формите за винителен и дателен падеж при одушевени и неодушевени имена и разграничението между единствено и множествено число при неопределителните местоимения. Включени са и задачи върху учтивата форма и съгласуването при нея, върху съгласуването на времената и върху логическото несъответствие при деепричастна конструкция. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение — формат, който не позволява отговор наслуки. Петнадесетата задача е обемна и практическа: в четири раздела трябва да се попълнят правилните форми при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Последната задача е упражнение по редактиране на цял текст с осем допуснати грешки. Съотношението между затворени и открити задачи е добре премерено. Първите четиринадесет проверяват разпознаването на грешка, а последните две изискват ученикът сам да произведе правилната форма — а това е съществено различно умение. Мнозина разпознават грешката, когато я видят подчертана, но допускат същата в собствения си текст. Изреченията в задачите са от реалната писмена практика — новини, обяви, служебни съобщения, разкази. Липсват изкуствени примери, при които грешката личи от пръв поглед; тук вариантите се различават по една буква и изискват точно познаване на правилото. Разделът с отговорите е изключително подробен. Към всяка задача е обяснено не само кой вариант е верен, но и каква точно е грешката в останалите, с посочване на правилото — защо тук е нужен пълен член, защо там се изисква бройна форма, защо притежателното трябва да бъде възвратно. Този раздел работи и самостоятелно като справочник по граматичната норма. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение с ученици, които допускат чести грешки. Практическите задачи в края го правят приложим и като упражнение по редактиране на собствен текст.

Има правила, които се проверяват за секунда, стига човек да знае как. Окончанието в първо лице множествено число се извежда от формата за единствено число, а деепричастието изисква един-единствен въпрос: кой върши двете действия. Настоящата разработка учи именно на такива проверки. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа теста с двадесет задачи, оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че да може да се разпечата и раздаде в час без допълнителна подготовка. Тестът започва с кратък свързан текст от театрална среда, в който разглежданите форми са употребени в естествен контекст. За удобство на работата под текста е добавена изрична бележка, изброяваща подчертаните думи и съчетания — така ученикът вижда точно кои места подлежат на анализ. Първите пет въпроса стъпват върху този текст и изискват не просто избор, а обосновка: защо дадено окончание е такова, коя проверка го доказва и правилно ли е употребено деепричастието. Втората група от дванадесет задачи разработва нормата по конкретни точки. Няколко въпроса изискват преобразуване на глаголна форма от единствено в множествено число. Други поставят четири близки изречения и питат кое от тях нарушава правилото — най-прекият начин да се провери разпознаване, а не заучено определение. Отделно внимание е отделено на разграничаването между съгласуването на деятелното причастие, на страдателното причастие и на прилагателното в учтива форма, както и на съчетаването на глаголите с предлози. Последните три задачи изискват писане и вървят по нарастваща самостоятелност. Първата е преобразувателна и изисква замяна на учтивата форма при запазено съгласуване. Втората е корекционна и предполага редактиране на изречение с типична грешка. Третата е творческа: ученикът трябва сам да състави изречения, в които да приложи две от разглежданите правила. Втората част съдържа отговорите на целия тест. При затворените въпроси всяко решение е придружено с обяснение, което формулира правилото и често показва самата проверка чрез преобразуване на формата. При отворените са дадени примерни решения с готови изречения и с уточнение защо преработката е такава — материал, годен едновременно за критерий при оценяване и за кратък справочник по темата. Учителят получава готово упражнение, контролна работа или преговор с вградени критерии за оценка. Ученикът получава средство за самопроверка и набор от практични правила, които пряко влияят на грамотността му в писмените работи. Разработката е подходяща и за самостоятелна работа у дома, и за подготовка преди изпитване.

Дали една дума ще получи пълен, или кратък член, не зависи от самата дума, а от службата ѝ в изречението. Върху този принцип е построен целият тест — той не изисква запомняне на отделни форми, а прилагане на едно правило в различни синтактични позиции. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една с попълване на форми и една с редактиране на текст. Проверката на членуването е разгърната последователно. В отделни задачи една и съща норма се прилага към подлог, към приложение, към сказуемно определение, към дума след предлог, към пряко допълнение и към обстоятелствено пояснение за време. Така ученикът се сблъсква не с изключения, а с една и съща логика, приложена шест пъти в различна обстановка. Втора линия следват задачите върху формите за множествено число. Разграничението между бройна форма и обикновено множествено число е проверено след числително, след думи за неопределено количество и след прилагателно без числително — три случая, при които правилото действа различно. Включено е и съществително, чиято форма за множествено число се греши най-често. Отделна и обстойна група е върху местоименията. Обхванати са съгласуването на относителните форми по род и по число, изборът между лично и възвратно притежателно местоимение, употребата на пълна и кратка форма при удвояване и разграничението между формите за одушевени и неодушевени имена след предлог. Включени са и няколко задачи, които излизат извън морфологията: смесване на преизказно с изявително наклонение в едно изречение, логическо несъответствие при деепричастна конструкция и съгласуване по род между прилагателно и съществително. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение, което не позволява отговор наслуки. Двете последни задачи са практически. В четири раздела трябва да се попълнят правилните форми — при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Финалната задача изисква редактиране на цял текст с осем допуснати грешки, разпределени в различни изречения. Начинът на съставяне има ясно предимство пред изброяването на отделни случаи. Когато една и съща дума се появи веднъж като подлог и веднъж след предлог, разликата във формата става очевидна и правилото се запомня чрез съпоставка, а не чрез повторение. Затова тестът е полезен и при затвърждаване на темата, не само при проверка. Примерните изречения са взети от познати ситуации — конференция, конкурс, спортна среща, ежедневен разговор. Вариантите се различават само по една буква, което изисква точно прилагане на правилото и не позволява избор по слух. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е посочено не само кой вариант е верен, но и каква е синтактичната служба на всяка дума, поради която формата ѝ е такава. Именно тези обяснения превръщат материала в справочник, а не само в проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение. Практическите задачи в края са приложими и като самостоятелно упражнение по редактиране.

Защо прозвището остава с кратък член дори когато е подлог? Защо в едно известно заглавие думата трябва да е с пълен? Кога „колко“ не иска бройна форма? Тестът обхваща именно тези по-тънки случаи от граматичната норма, покрай основните ѝ правила. Материалът съдържа двадесет и пет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Обхватът е обобщаващ и покрива целия раздел, което прави теста подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на членуването. Наред с основното разграничение между подлог и допълнение и употребата на кратък член след предлог, тук са включени и по-специфични случаи: членуването на прозвища, което следва отделно правило; правилното членуване в заглавие; двете определения, отнасящи се до различни обекти, при които се прилага едновременно и правилото за предлога; съставното собствено име, при което първата дума не се членува заради възможна двусмислица. Втора група разглежда формите за множествено число и бройната форма: разграничението между съществителни за лица и за предмети, образуването на множествено число при думи на „-ия“, невъзможната форма, завършваща на „-й“, съгласуването на глагола при събирателно съществително. Включени са две задачи върху интересен случай – когато думите за количество изразяват учудване, а не брой, и затова изискват обикновена форма за множествено число. Трета група обхваща местоименията: съгласуването на „чийто“ със следващата дума, разграничението между подложна и допълнителна форма, употребата на възвратно притежателно местоимение и разликата в смисъла при погрешен избор, както и правописните форми на притежателното местоимение за женски род с неговата особеност в основната форма. Четвърта група се отнася до глаголните форми: окончанията за първо лице множествено число при различните спрежения и правилната употреба на деепричастие при общ вършител. Отделна задача извежда практическото правило за проверка на окончанието, което ученикът може да прилага самостоятелно във всеки случай. Учтивата форма е представена чрез съгласуването на причастие, оставащо в множествено число, и на прилагателно, което се съобразява с пола на събеседника. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение формулира правилото зад верния избор, а при част от задачите се посочва и защо конкретен неверен вариант е грешен или как се променя смисълът при погрешна форма. На учителя материалът дава готова обобщителна проверка на граматичната норма, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор преди изпитване или матура и показва точно кои правила още не се прилагат уверено.