ТЕСТ. Грозното патенце. Литература – 5 клас

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

Входно ниво, което не проверява какво е останало от миналата година, а нещо далеч по-важно в началото на пети клас: може ли детето да прочете една кратка история и да разбере какво всъщност се случва в нея. Дванайсет задачи върху една кратка народна приказка, подредени така, че трудността да расте незабелязано, стъпка по стъпка. Приказката е кратка, с двама герои и с един-единствен разговор между тях, но в този разговор е побрано всичко: оплакване, оправдание, един много неудобен въпрос и отговор, който слага край на спора. Текстът се чете за минута и затова цялото внимание остава върху задачите, а не върху преодоляването на дълго четиво. Началото е от откритите задачи: търсят се две причини от текста, които трябва да се намерят и изпишат със свои думи. След това идват задачите с избираем отговор и те вървят по естествения ред на разбирането. Първо фактите, после причините за поведението на героите, после оценката за единия от тях с една-единствена дума, после смисълът на изречение, което трябва да се изтълкува, а не само да се преповтори. По средата стои втората открита задача и тя е по-трудна от първата, защото не иска да се посочат факти, а да се подкрепи с доказателства вече дадена оценка за един от героите. Това е умение, което се изисква през всичките следващи години при всеки отговор на литературен въпрос, а тук се упражнява в най-простия му вид, върху два реда от приказката. Краят е литературен. Три задачи се занимават с поуката, с жанра и с художественото средство, чрез което са изградени героите. Задачата за поуката е направена особено добре: трябва да се избере пословица, а подвеждащите варианти са две също толкова познати пословици, които обаче казват друго. Дете, което е прочело приказката повърхностно, се хваща на първата от тях. Последната задача е цял писмен преразказ на приказката. С нея тестът престава да бъде само проверка на четенето и се превръща в проверка на писането, а и показва още в началото на годината кой как се изразява. Отговорите на всички задачи са дадени накрая, заедно с примерни отговори на двете открити задачи, така че и този дял се проверява бързо и еднакво за целия клас. Подредбата позволява тестът да се използва и на части: единайсетте кратки задачи се решават за половин час, а преразказът може да се даде отделно като домашна работа или в следващия час. Полза за учителя: получава готов входен тест точно за момента, в който още не познава класа и трябва бързо да разбере кой чете разбиращо, кой само изрежда факти и кой има нужда от помощ при писане. Приказката е позната и кратка, така че никое дете не се отказва още от първия ред. Резултатът дава ясна картина за цялата година напред. Полза за ученика: започва новата година с нещо, което може да се реши, а не с материал, който го плаши. Упражнява и трите неща, които ще му трябват през цялата година: да намери отговора в текста, да го обоснове с доказателство и да преразкаже прочетеното със свои думи. Тестът става и за домашна подготовка в началото на учебната година.

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

1. „Златното момиче" е: A) легенда Б) мит B) вълшебна приказка Г) стихотворение 2. Посочете две доказателства към отговора си на задача 1. Първо: Второ: 3. Коя беда сполетява бащата от приказката „Златното момиче"? A) Не може да си намери работа. Б) Умира жена му. В) Разболява се дъщеря му. Г) Изгубва се в гората. 4. Кога се случва историята, за която се разказва в приказката „Златното момиче"? A) в настоящето Б) когато се е създавал светът B) преди няколко години Г) преди много години 5. Кое от

Обобщителен тест върху цял раздел, при който изучените творби са поставени една до друга и се проверяват в съпоставка. Материалът съдържа 13 задачи: дванадесет с избираем отговор и една с разгърнат писмен отговор. Проверяваните текстове са „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, народната песен за Чавдар войвода и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Първата група задачи е върху жанровата принадлежност и авторството. Проверява се разграничаването между приказка, легенда, мит, народна песен и роман, както и връзката между заглавие и автор. Сред възможностите винаги стоят понятия и имена от другите изучени текстове, така че разграничението да бъде реално, а не формално. Основната част е върху героите и е съставена по няколко различни начина. В едни задачи се търси персонаж, който принадлежи на определена творба; в други — обратното, онзи, който не е от нея; в трети се изисква съответствие между герой и произведение. Обхванати са героите от двете приказки, от легендата, от народната песен и от романа. Отделна и полезна група задачи прилага понятията за ролите в приказката — помощник и неприятел — към конкретни персонажи. Тези понятия влизат в учебното съдържание, но обикновено се проверяват само чрез определение, а тук трябва да бъдат разпознати в текст. Нравственото съдържание е застъпено с няколко въпроса за поуките и за човешките качества, въплътени в отделни образи от приказките. Формулировките изискват обобщение, а не припомняне на случка. Финалната задача изисква разгърнат отговор и е най-съществената в теста. Тя поставя съпоставителен въпрос между съвременния роман и вълшебната приказка и очаква отговорът да стъпи на няколко признака едновременно — устройството на сюжета, вълшебните елементи и типа герой. Заслужава да се отбележи обхватът. В един материал се събират фолклорна приказка, авторска приказка, легенда, народна песен и съвременен роман за деца. Разстоянието между тях е голямо — по време, по произход и по начин на разказване, — а задачите показват какво въпреки това ги свързва. Полезно е и редуването на формулировките. Част от задачите търсят верния отговор, друга част — единствения неверен, а трета изисква съответствие. Това не позволява механично решаване и поддържа вниманието докрай. Дванадесетте затворени задачи се решават сравнително бързо и оценяването им е еднозначно, а финалната изисква време и носи основната тежест. Материалът може да се използва и като кратка проверка в част от учебния час, и като пълна контролна работа заедно с писмената задача. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към финалната задача — подробен примерен отговор с конкретни примери. Стойността на теста е в съпоставителния му характер. Той не проверява всяка творба поотделно, а изисква те да се държат едновременно пред очите. Именно това показва дали изучените текстове са останали ясно различими, или са се слели в обща представа. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.