Тест по литература върху „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов – 11 задачи с отговори: представянето на България, двамата търговци, хуморът и разочарованието. Как ни видяха в Чикаго

Тестът работи върху конкретен откъс от пътеписа – епизода с българското присъствие на изложението – и проверява както познаването на текста, така и разбирането на авторовата позиция. Задачите са 11 и са от няколко различни типа. Началните въпроси са с избираем отговор. Първият изисква авторът да бъде разпознат по описание на биографията и на обществената му дейност, без името да е споменато. Следва задача за сравнението, чрез което е представен един от магазините, а по-нататък – въпроси за речевата характеристика и за отношението на единия от героите към чуждото общество. Втората група задачи изисква кратък писмен отговор в предвиденото за целта място. Тук се посочват качества на единия от търговците, причините за възхищението на пътеписеца от една от постройките и причините за неприязънта на другия герой към местните хора. Тези задачи проверяват внимателния прочит, защото отговорите не са дадени наготово, а следват от поведението и от думите на героите. Следват въпросите за верността на твърдения – в положителна и в отрицателна формулировка. Те обхващат впечатлението, което оставят изложените стоки, начина на работа върху пътеписа и сравненията, чрез които авторът предава мащабите пред българския читател. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Тя изисква да се посочи какво отличава пътеписеца от сънародниците му търговци – въпрос, който извежда основната идея на откъса. Отговорите са изведени накрая, включително примерни решения за задачите със свободен отговор. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е съчетаването на типове задачи. Освен въпроси с избираем отговор, тук се пише и свободен текст – от кратко посочване на две качества до разгърнато разсъждение. Така се проверява не само какво е запомнено, но и умението то да бъде формулирано. Особено полезен е първият въпрос. Той изисква авторът да бъде познат по биографични данни, без името да е дадено – формат, който подготвя за подобни задачи при изпитване и същевременно припомня фактите за живота му. Ценни са и задачите за речевата характеристика. Героите в откъса се разпознават по начина, по който говорят, и това наблюдение е ключът към разбирането на авторовото отношение към тях. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават мярка за очакваното при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват какъв обем и каква точност се изискват.

Малкото българско дюкянче в тясната уличка на голямото световно изложение — от този образ тръгва почти всичко в теста. Задачите проследяват как чрез разположението, предметите и хората авторът изгражда представа за мястото на страната в света. Материалът съдържа 23 задачи: 20 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата група задачи е върху изложението и мащаба. Проверява се защо са дадени точните размери на един от павилионите, какво внушава съпоставката между две изложения и какъв смисъл носи образът на лабиринта. Тези въпроси изискват тълкуване на детайл, а не запомняне на факт. Следващият блок е посветен на българското присъствие. Задачите обхващат значението на мястото, отредено на дюкянчето, внушението на подредените в него предмети, ролята на един конкретен продукт, поставен най-отпред, и художествената функция на восъчните фигури. Отделен въпрос разчита смисъла на картата върху бюрото — детайл, който при бегло четене остава незабелязан. Трета линия следват задачите върху героите. Поведението на представителя на България в сцените с обясненията пред посетителите е разгледано в няколко въпроса, а срещу него е поставено поведението на Бай Ганьо и на търговеца в бараката. Проверява се и какъв ценностен конфликт се откроява в сцените с търговията, както и отношението към парите, което единият от героите проявява. Отделни задачи са посветени на разказвача и на хумора: какво издава жестът с вестника, какъв смисъл носи шеговитият превод на няколко думи и какво разкрива отношението на чуждите слушателки. Тук е и въпросът за начина, по който личността на автора като пътешественик и сатирик определя погледа му. Заключителните затворени въпроси излизат към обобщението — какво се разбира за положението на страната след Освобождението, защо жанрът на пътеписа е подходящ за такава тема и какво означава думата в заглавието, обозначаваща връщането. Трите отворени задачи изискват свързан текст от три-четири изречения. Първата пита какви изводи биха направили чужденците по предметите в дюкянчето. Втората е съпоставителна — два различни модела на поведение пред чужденци. Третата е нравствена и изисква лична позиция за качествата, нужни на човек, който представя своя народ. Задачите са формулирани достъпно, но не опростено. Възможностите за отговор са изписани като цели изречения, а неверните не са абсурдни — те предлагат прочит, който е възможен при повърхностно четене, но не издържа при връщане към текста. Затова тестът разграничава добре учениците, които са чели внимателно, от онези, които разчитат на общи впечатления. Полезно е и че материалът обхваща целия смислов обхват на откъса: от конкретния детайл, през характеристиката на героите, до обобщението за времето и за жанра. Така една проверка покрива и съдържанието, и литературните понятия, и нравствената проблематика. Разделът с отговорите съдържа кратко обяснение към всеки затворен въпрос и разгърнати примерни отговори към трите отворени, написани на достъпен език и с ясна структура. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване. Отворените задачи се разгръщат добре и в дискусия, защото поставят въпроси, по които може да се спори.

Едната творба показва човек, който гледа света и се пита какво да вземе от него. Другата – човек, който е наметнал европейска дреха, но не е променил нищо у себе си. Настоящият тест поставя двете една до друга и през двадесет и три въпроса проверява дали ученикът вижда общия замисъл зад тях. Началните въпроси установяват най-важното за пътеписа: към кой вид творби принадлежи, каква е целта на самото пътуване и каква роля изпълнява разказващият – не наблюдател отстрани, а човек, който сравнява и оценява. Оттук нататък анализът се разгръща по посока на видяното. Няколко въпроса разглеждат образа на модерния град – смесица от техника, шум и забързани хора, както и ценностите, които авторът открива в чуждото общество, въпреки резервите си. Отделни въпроси се спират на картините с тълпи и опашки, зад които стои подредено, но обезличено множество, и на вътрешната раздвоеност на пътуващия българин между гордостта и срама. Самостоятелен въпрос е посветен на самоиронията – способността да се говори за собствените страхове с усмивка, която прави критиката към другите почтена. Проверява се и образът на обикновения българин, който се обърква, но и се учи, както и връзката на творбата със следосвобожденската действителност. Втората половина от въпросите е за очерка. Определя се жанровият му характер, тълкува се смисълът на европейската дреха върху непроменения навик, разглеждат се случката с изпуснатия багаж, епизодът с храненето във вагона, отказът да се влезе в ресторанта и недоверието към хотелската каса. Всяка от тези подробности е предмет на отделен въпрос, защото всяка носи част от характеристиката. Няколко въпроса засягат строежа на очерка – разказ, вложен в друг разказ, при който героят е видян през чужди очи, конфликта между два начина на живот и социалния тип, който образът обобщава. Финалният въпрос от този кръг извежда предупреждението, отправено към обществото. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на пътуването като изпитание в двете творби с посочване на конкретна сцена от всяка, разсъждение за различните представи за европейското и извод как авторът вижда мястото на родината в света. Въпросите са формулирани ясно, а четирите възможности при всеки от тях са премислено близки: разликата между тях е в тълкуването, не в припомнянето на факти. Затова наизустеното съдържание не носи точки, а внимателният прочит на творбите – да. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер на теста е неговото предимство: истинското разбиране на двете творби идва едва когато се четат заедно, и няколко от въпросите насочват точно натам. Учителят вижда веднага дали учениците свързват подробността с идеята, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Материалът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Един пътник се вглежда в чуждия свят, за да разбере своя. Друг пришива нов джоб в антерията си, за да скрие по-добре печалбата. Двете картини принадлежат на един и същ автор и на едно и също време – и точно затова стоят заедно в този тест. Двадесет и три въпроса проверяват дали ученикът чете двете творби като части от общ замисъл. Първата половина от въпросите е посветена на пътеписа. Проверява се какъв тип герой е разказвачът, какъв смисъл придобива самото пътуване за него и по какъв начин се проявява иронията при описанието на голямото изложение. Отделен въпрос изисква определяне на образа на обикновения човек, който се лута между възторга и смущението пред непознатия свят. Няколко въпроса разглеждат наблюденията върху чуждото общество: какво подсказват картините на тълпи и опашки, какъв е тонът при описанието на сънародниците и коя представа за напредъка се очертава – техника, съчетана с култура и с морал. Отделен въпрос се спира на съпоставката между два континента и на извода, че всяко общество има и силни страни, и опасни крайности. Втората половина е посветена на очерка. Проследяват се рамката, в която младежка компания разказва случки за героя, смисълът на новия джоб в дрехата, отношението към хотелската прислуга и пренебрежителната оценка за големия чужд град. Отделен въпрос разглежда сцената с изпуснатия багаж и болезнената привързаност към вещите, друг – езика на героя, който сам по себе си е характеристика. Няколко въпроса определят мястото на човека, който разказва и оценява случките, конфликта между два свята, скрит зад комичните положения, и общия белег на авторовото писане в двата текста. Обобщаващите въпроси свързват творбите: как двете поставят въпроса за приобщаването към Европа след Освобождението, каква обща роля има пътуването и как е представено мястото на родината в света. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: съпоставка на двата разказващи гласа с позоваване на конкретни сцени, разсъждение върху различните видове смях в творбите и съставяне на кратък съвет към съвременния читател, изведен от посланията им. Въпросите са с ясно формулирано условие и четири възможности, между които разликата е в тълкуването, а не в припомнянето на факти. Затова преразказът на съдържанието не носи точки – изисква се разбиране защо героите постъпват така и какво стои зад всяка подробност. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и подробни примерни отговори на писмените задачи. Съпоставителният характер прави материала особено полезен: поотделно двете творби се учат лесно, но същинското разбиране идва, когато се четат заедно. Няколко от въпросите насочват точно към това. Учителят вижда веднага дали учениците различават двата авторови погледа към една и съща тема, а ученикът получава подредена опора за писане и за устно изпитване. Тестът е подходящ за обобщителна проверка след изучаване на двата текста, за преговор преди класна работа и за самостоятелна подготовка за изпит и за интерпретативно съчинение.

Откъсът е разгледан през основния въпрос на всеки пътепис: как виждаме себе си и как виждаме другите. Началото представя Алеко Константинов, роден на 1 януари 1863 г. в Свищов, и произведението. Рубриката „Да разчетем текста“ започва с определяне вида на текста и с причината авторът да посети Чикаго и да напише книгата си. Следват формулиране на темата на откъса, изброяване на изобразените обекти и обяснение кои от тях предизвикват удивление и защо. Отделни въпроси разглеждат каква информация за напредъка на една държава дават изложените в павилиона ѝ стоки, как се отнася българският представител към посетителите и какво е отношението на американците към България и българските стоки. Разгледана е и срещата с двамата сънародници, а последната задача обобщава посланията на автора към българските читатели. Четиридесет и един въпроса с отговори правят разработката подходяща за час и за писмен анализ. Обобщаването на посланията в края превръща отделните наблюдения в извод и дава готова основа за съчинение върху отношението към своето и чуждото. Отговорите се опират на конкретни изречения от откъса.

Откъсът от пътеписа е разгледан като среща на малкото българско присъствие с мащаба на света. След представяне на Алеко Константинов и на произведението рубриката „Да прочетем заедно“ води през текста, а следващите части го анализират по посоки. Разделът за жанра и композицията пита кои белези на пътеписа се откриват в откъса, какви части се разграничават в него и какъв тип текст преобладава във всяка от тях: описание, повествование или разсъждение. Частта за темите и проблемите се спира на определенията, които Алеко използва често, и на размислите му за превода. В раздела за героите и образите е коментирано поведението на Ганьо Сомов, когато посетителите го разпитват за стоката му. Последната част извежда идеите и ценностите на автора. Петдесет и един въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Подредбата по рубрики прави разработката удобна за подготовка за час, за писмен анализ на пътепис и за преговор преди изпитване. Обяснено е и защо в един пътепис описанието и разсъждението вървят заедно и как личното присъствие на автора превръща видяното в оценка. Наблюденията върху иронията показват откъде идва тъгата под усмивката.