Обобщителен тест по български език върху научния текст – 20 задачи с отговори: пряко и преносно значение, термини, видове реч, теза, аргумент и извод. Текстът, който доказва

Този вариант проверява темата чрез малки учебни ситуации: ученик чете статия, учител изрича твърдение, някой подрежда части от текст за опит. Във всяка задача се пита какво точно е това – теза, аргумент, хипотеза или факт. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Разгледани са формата, която изразява постоянна истина, формата, която оживява разказа за минали събития, и причастието, използвано при събития, на които авторът не е бил свидетел. Втората група е върху точността на изказа: защо думите се употребяват в пряко значение, защо се избягват метафорите и сравненията, защо се предпочита термин пред обща дума и защо веднъж въведеният термин не се заменя в останалата част от текста. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата, да се посочи кой абзац изпълнява ролята на доказателство, да се открие думата, която въвежда заключението, и да се подреди правилният ред на трите части. Четвъртата група е върху видовете реч – описание, повествование и разсъждение – както и върху подходящия вид изречение за научен текст. Последната група е за хипотезата и за научнопопулярния стил: коя представа от миналото е била отхвърлена след проверка, какво отличава предположението от доказания факт и защо в достъпния текст са допустими сравнения. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е поднасянето чрез ситуации. Вместо изолирано изречение, задачата описва кратък случай – какво чете или пише даден ученик – и това прави въпроса по-разбираем и по-близък до реалната работа с текст. Особено полезен е въпросът за отхвърлената представа от миналото. Той показва как работи науката: едно твърдение може да е било общоприето и въпреки това да падне при проверка. Разбирането на този механизъм е по-важно от самото определение за хипотеза. Ценни са и задачите за термините. Обяснението защо думата не се заменя със синоним в останалата част от текста е нещо, което ученикът може да приложи веднага, когато пише реферат или отговор по друг предмет. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те могат да се четат и като кратък урок по темата.

Научният текст има свои правила – кои глаголни времена използва, какви думи допуска и как подрежда мислите си. Тестът проверява всяко от тях чрез конкретни примери от учебниците по различни предмети. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Проверява се разпознаването на времето, което изразява общовалиден факт, на онова, което прави разказа за минали събития по-жив, и на несвидетелската форма при отдалечени във времето събития. Всеки случай е представен чрез изречение от реален учебен текст. Втората група е върху лексиката: защо се предпочитат думи с едно значение, кои думи в дадено изречение са термини и защо думите се употребяват в пряко значение. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата сред няколко близки изречения, да се определи ролята на описан опит, да се посочи думата, която сигнализира извод, и да се назоват трите основни части на текста. Четвъртата група разглежда видовете реч в научния текст – кога имаме описание, кога повествование и кога разсъждение. Отделно се проверяват преобладаващият вид изречения по цел на изказване и характеристиката, която не е присъща на научния стил. Последната група е за научнопопулярния текст и за хипотезата – какво я отличава от доказания факт и какво може да се случи с нея след изследване. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с коментар защо останалите варианти не са подходящи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на теста са примерите. Изреченията са взети от типични учебни текстове по биология, география, история и природни науки, така че темата не остава отвлечена, а се вижда в среда, която ученикът среща всеки ден. Особено полезни са задачите за трите части на текста. Разграничаването на теза, аргумент и извод е умение, което върши работа и при четене, и при писане на собствен текст – от отговор на изпитен въпрос до реферат. Ценни са и подробните обяснения. Всеки отговор е придружен от няколко изречения, които не само посочват верния избор, но и обясняват защо останалите варианти отпадат. Разделът може да се чете и самостоятелно като кратък урок по темата. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначна оценка, а обясненията съкращават работата и предлагат формулировки, приложими направо в час.

Как се изгражда текстът, каква работа върши той, към кой стил принадлежи и какво в него е сгрешено – четирите основни въпроса при работата с текст са събрани в един обобщителен тест с двадесет и пет задачи. Всяка задача е с избираем отговор и четири варианта. Обхватът покрива целия раздел, което прави материала подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит или класна работа. Първата група задачи е посветена на изграждането на текста. Проверява се разпознаването на средствата за преназоваване на предмета на общуване – контекстов синоним, лично местоимение, описателен израз – както и умението да се прецени коя номинативна верига е изградена правилно и коя се разпада с въвеждането на нов предмет. Тук влизат и задачите за ключовите думи и връзката им с темата, за начина, по който се определя темата на текст, и за ролята на абзаца като носител на отделна подтема. Втора и обемна група разглежда функциите на текста. Информативната, естетическата, апелативната, коментарната, експресивната и регулиращата са представени с отделни примери, а една задача проверява разбирането, че функциите се съчетават и една от тях е водеща. Включена е и съпоставка между два текста на една и съща тема, при която трябва да се определи функцията на втория. Трета група обхваща функционалните стилове и комуникативните сфери: разпознаване на стил по неговите маркери, отнасяне на жанр към стил, особеностите на научнопопулярния стил спрямо строго научния, както и съпоставителна задача, в която два текста върху една тема принадлежат към различни стилове. Четвърта група е посветена на грешките и обхваща всички основни типове: граматична при пълен и кратък член; правописна при променливо „я“; пунктуационна при обръщение и при сложно изречение; лексикална при объркани пароними и при смислово повторение; стилистична при дума, неподходяща за стила на текста. Задачите изискват не само откриване на грешката, но и разбиране към кой тип принадлежи тя. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от примера, назовава явлението и добавя защо останалите варианти не са подходящи; при задачите за грешка е даден и правилният вариант заедно с правилото зад него. За учителя това е готова обобщителна проверка на целия раздел, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за функции, само тези за стилове или само за грешки. За ученика тестът показва в кой от четирите аспекта на работата с текст подготовката е недостатъчна, а обясненията запълват празнотите без нужда от допълнителен източник.

Учебникът е научен текст и точно затова е добър материал за час. Планът за урок върху научния текст е разчертан за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение с припомняне на миналия урок. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал: особеностите и структурата на научния текст. Отделно внимание получават глаголните форми, като са разграничени сегашно обобщено и сегашно историческо време, което обикновено се пропуска, а именно то издава научния характер на изложението. Пет минути отиват за практическа работа, две за обобщение и една за домашната работа. В края е поместено и резюме на урока за самия учител, разчертано по етапи, което улеснява подготовката. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а планът съдържа и задачи. Отделно е предвидено и как се работи с текст от друг учебен предмет, така че учениците да видят, че научният стил не е абстракция, а всекидневието им. Материалът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху научния стил и като модел за собствен план.

Умението да се работи с учебна статия не е само четене – то включва разпознаване на термините, откриване на тезата и извеждане на извода. Точно това проверява настоящият тест, като върви от анализ на готов текст към създаване на собствен. В началото е поместен кратък научен текст за светлината и растенията. Върху него са изградени първите три задачи: към кой тип принадлежи текстът, коя е основната му теза и кой е изводът в него. Така теорията се прилага веднага върху конкретен пример, а не остава на равнище определение. Следващата част обхваща понятията, свързани с работата по научен текст. Задачите изискват да се определи какво представлява урочната статия, кое изречение съдържа термин, кое не е характерно за научния стил и кой етап не принадлежи към работата с такъв текст. Отделни въпроси проверяват какво включва подготовката, какво не спада към обработването на информацията, какво означава дефиниция, какво представлява понятийната система и каква е ролята на ключовите думи. Част от задачите са с отрицателна постановка и изискват по-внимателно четене на условието, тъй като верният отговор е този, който се отклонява от останалите. Трите задачи със свободен отговор и с оставено място за писане изискват самостоятелна работа. Първата иска обяснение със свои думи какво представлява извличането на информация от научен текст – проверка дали ученикът може да формулира определение, вместо да го възпроизведе наизуст. Втората изисква два примера за понятия от различни учебни предмети, които принадлежат към една понятийна система, и така свързва часа по български език с останалите предмети. Третата задача е творческа и най-обхватна: ученикът трябва сам да напише кратък научен текст по избрана тема, като условието изрично изброява какво трябва да съдържа той – теза, аргумент и извод. Темите за избор са предложени, но не са задължителни, което оставя свобода на пишещия. Верните отговори са изведени накрая, като всеки е придружен с кратко обяснение защо точно той е правилният и към кой етап от работата с научен текст се отнася. Ученикът упражнява умение, което му е нужно във всеки учебен предмет – да разчита учебния текст, да отделя същественото, да работи с термините и сам да построи кратко научно изложение с ясна структура. Материалът е полезен и като подготовка за преразказ на научен текст и за писмени отговори по други предмети. Преподавателят разполага с материал, подходящ за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа. Тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно, а последната задача върши работа и като самостоятелно писмено упражнение с ясни критерии за оценяване – наличие на теза, аргумент и извод.

Учебникът по география, по биология и по физика са писани в един и същи стил, и този стил има име. Урокът обяснява кое го прави научен. В началото е даден отговорът на въпроса какво е научен текст, като изходната точка е познатият на учениците учебник. Същинската част изброява особеностите поотделно и номерирано, всяка с обяснение и с примери. Първата е, че научният текст предава точна и достоверна информация. Втората е употребата на термини, показана чрез примери от география, физика, биология и математика, така че да се вижда, че всяка наука има свой набор. Следват еднозначността на думите и употребата им в пряко значение, а веднага след това е въведено и разграничението с научнопопулярния текст, което иначе остава неясно. Последните особености са свързани със строежа: преобладаването на съобщителни изречения, сегашното време като основна глаголна форма и употребата на минали деятелни причастия. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо терминът не е сложна дума, а точна дума, и защо науката не може без него. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила в текст и за писане на собствен научен текст.