Тест по български език за публичното изказване по морален проблем – 20 задачи с отговори: увод, подтези, аргументи и експресивна лексика. Гласът, който трябва да носи убеждение

Добрата публична реч се подготвя много преди изричането на първото изречение – и точно това остава най-често подценяваната част от темата. Тестът обхваща цялата подготовка: от речевата ситуация и композицията, през подбора на аргументи, до жестовете и подбора на всяка отделна дума. Проверката съдържа 20 задачи, разположени в три части с различен тип изисквания – от работа с готов текст до самостоятелно формулиране. В началото е поместен кратък текст за целта и подготовката на публичното изказване, към който са зададени 5 въпроса. Те изискват определяне на основната цел според прочетеното, разпознаване на елемент, който НЕ се съдържа в текста, преценка за значението на невербалните средства, извеждане на най-същественото условие за въздействие и формулиране на обобщаващия смисъл на откъса. Задачите проверяват внимателен прочит, тъй като няколко от вариантите звучат правдоподобно, но не се потвърждават от текста. Средната част включва 12 задачи с избираем отговор върху теорията: определението за публично изказване, участниците в речевата ситуация, преценките, които говорещият прави при подготовката, типът текст, същността на тезата и на подтезите, изискванията към аргументите, композицията и функциите на въвеждащата и на заключителната част. Отделно внимание е отделено на езиковите средства – разграничаване на експресивен от неутрален израз и разпознаване на ирония. Именно тези две задачи обикновено отсяват учениците, които владеят темата само на нивото на схемата. Последните 3 задачи са с отворен отговор и разчертано място за писане: посочване на причина за предварителната подготовка, обяснение на функциите на езика на тялото и практическо упражнение с двойка думи – експресивна и неутрална, изразяващи отношение. Комбинацията от теоретично обяснение и кратко езиково упражнение подготвя пряко писането на цялостно изказване. Отговорите са дадени за всички задачи. При избираемите въпроси всеки верен вариант е обяснен кратко – чрез правило от урока или чрез позоваване на прочетения текст. При отворените задачи примерните отговори са стегнати и конкретни, изградени като образец за формулиране. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване или писмена работа. Листът е готов за разпечатване, решава се в рамките на един учебен час, а обхватът му позволява ясно да се види кои страни на темата са усвоени и къде остават пропуски. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час върху типичните грешки.

Публичното изказване по морален проблем е тема, при която теорията и практиката трябва да вървят заедно: не е достатъчно да се знае от какви части се състои речта, ако ученикът не умее да формулира теза и да я подкрепи. Този тест проверява и двете страни на умението в рамките на един лист. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Началото е кратък текст, поставящ моралния въпрос за стойността на притежанието и на човешките добродетели, и 5 въпроса към него. Те изискват откриване на основната идея, преценка кое твърдение съответства на съдържанието, определяне на значението, което текстът отдава на начина на изразяване, и извеждане на предназначението на публичната реч според прочетеното. Тази част тренира четене с разбиране върху разсъждаващ текст – умение, което се проверява и при изпитните формати. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самата тема. Обхванати са функцията на публичното изказване и типът текст, към който принадлежи; изборът на тема според аудиторията; композицията и последователността на частите; съдържанието на същинската част и на заключението; понятието подтеза; видовете аргументи; изискванията към езика и ролята на експресивността; както и разграничаването на моралния от научния въпрос. Част от задачите са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което не е присъщо на този тип реч. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първите две изискват кратко обяснение – за ролята на експресивните думи и за необходимостта тезата да бъде подкрепена. Третата е практическа: ученикът трябва сам да напише кратко становище по поставен морален въпрос. Така проверката завършва с реално писане, а не само с разпознаване на теоретични формулировки. Отговорите са изнесени в отделен раздел. При избираемите задачи верният вариант е придружен с кратко пояснение, което насочва към съответното правило или към мястото в текста. При отворените въпроси са дадени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и с подходящ речник, така че да служат за образец при собствено писане. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди писане на публично изказване и за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с равномерно разпределена трудност, а ученикът – ясна представа какво точно се изисква от този тип текст, преди да го напише самостоятелно. Решаването отнема около учебен час, а приложените отговори позволяват проверката да се направи веднага, без допълнителни помагала.

Тест, в който теорията се проверява чрез собствената ѝ употреба. Изходният текст е публицистичен и говори именно за отговорността при боравенето с езика, а задачите след него изискват той да бъде анализиран по стил, тип и структура. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи функционалният стил, да се посочи изразът, употребен като пример за разговорна реч, да се назове моралният проблем, който текстът поставя, и да се определи типът на текста по структура. Тази поредица е добре построена: един и същ текст е разгледан последователно от пет различни ъгъла. Втората част е върху аргументативния текст и неговата структура. Проверява се кой елемент не е част от него, коя характеристика се отнася до тезата и какъв е правилният ред на структурните елементи. Тези задачи са пряко приложими при писане на есе или на аргументативно съчинение. Третата част обхваща функционалните стилове и нормите. Задачите изискват да се разпознае кой стил е подходящ за официална покана, кое твърдение за художествения стил е вярно, кой от изброените не е функционален стил и в кой случай не се прилага правоговорна норма — въпрос, който проверява разграничаването между правоговор и правопис. Тук е и задачата за значението на понятието „езикова компетентност“. Отделна линия следват задачите върху речевия етикет и електронното писмо: кой елемент от писмото е задължителен, какво съдържа то, за да отговаря на нормите на етикета, кое изречение спазва книжовната норма и кой израз е подходящ за публично изказване по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата е съпоставителна и изисква разлика между два стила, подкрепена с по един пример. Втората поставя реална подготвителна задача за есе — да се формулират морален проблем, теза и аргумент. Третата е практическа: изречение, написано в разговорен стил с жаргон, трябва да бъде преработено така, че да отговаря на книжовната норма и на речевия етикет. Обхватът е широк, но задачите не са разпилени. Всяка от тях се връща към една и съща основна идея — че изборът на думи и на стил зависи от ситуацията и носи отговорност. Затова материалът може да се използва и като въведение към работа върху есе по морален проблем. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително конкретни примери за двата стила и напълно преработеният вариант на изречението от последната задача. Особено полезна е последователността, в която върви целият материал: от анализ на чужд текст, през теоретичните понятия, до самостоятелно създаване и редактиране на собствен текст. Така тестът проверява не отделни знания, а цялата верига от умения, която темата предполага. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последната задача върши работа и като кратко упражнение по редактиране.

Тест по български език върху есето по морален проблем, съставен от седемнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат писмен отговор. Началото представя кратко есе, изградено около въпроса за отговорността, която човек носи за собствените си решения. Петте задачи към него проверяват какъв морален проблем е поставен, какво изисква изборът според текста, какво му се противопоставя като по-лесната възможност, какъв език е използван и към кой тип текст спада прочетеното. Втората част е насочена към жанра. Проверява се същността на есето, мястото на тезата, съдържанието на същинската част, характерът на езика и особеностите на темата. Отделни задачи разглеждат какво представлява самата теза и какво не влиза в строежа на текста. Отличителна черта на този вариант е вниманието към допустимото и недопустимото. Няколко задачи изискват да се посочи какво не е подходящо: кой източник не става за аргумент, кой похват не е аргументативен, кой елемент не се изисква в структурата. Тези формулировки са по-взискателни от обичайните, тъй като изискват не само знание за правилата, но и усет кое би отслабило текста. Отделни задачи засягат увода и заключението – какво се очаква от всяко от тях и какво прави финалната част въздействаща. Трите задачи със свободен отговор насочват към прилагане: формулиране на теза по конкретна зададена тема, обяснение защо личният опит е убедителен източник на аргументация и описание на ролята на заключението. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а примерните отговори на отворените задачи включват готова формулировка на теза, приложима като образец. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи за подготовка преди писане на есе на изпитване.

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос – жанр, който се среща както при устно изпитване, така и при писмена работа. Началото представя завършен ученически текст по въпроса кога една постъпка е достойна. Авторът разказва случка на улицата, при която връща изгубено портмоне на дете, без да получи благодарност, и обяснява защо въпреки това е доволен от избора си. Петте задачи към текста проверяват как е формулирана позицията на автора, какъв е характерът на приведения пример, какво изпитва той след постъпката си, къде се намира изводът и кой нравствен въпрос стои в основата на текста. Втората част обхваща теорията. Проверяват се съставът на писмения отговор, значението на тезата, названието на частта с доказателствата, ролята на заключението и функцията на самия нравствен въпрос. Отделна задача изисква да се разпознае кой въпрос не е нравствен, а фактологичен – важно разграничение, което често се пропуска. Обособена е линия, свързана с качеството на текста: какви трябва да бъдат аргументите, какво не бива да присъства в отговора, какъв стил се използва, в какъв вид се представят доказателствата и кога се започва нов абзац. Включена е и задача за устното представяне и за онова, което пречи при него. Трите задачи със свободен отговор изискват създаване на собствен текст с нарастваща сложност: формулиране на теза по въпрос за достойнството с кратка обосновка, разказ за случай на достойна постъпка, останала неоценена, и накрая цялостен кратък отговор по въпрос за съвестта, съдържащ трите задължителни части. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни решения, включително готов текст с теза, аргумент и извод. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на такъв текст.

Тест по български език върху есето – жанрът, който се пише на изпит, на матура и при класна работа, но чиито изисквания често остават неясни за учениците. Началото представя кратък текст по въпроса какво означава да бъдеш човек. Той е построен около всекидневните избори и стойностите, които те разкриват. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: определяне на темата, извличане на конкретно твърдение, разбиране на формулировка от текста и разпознаване на ценност, която в него не е спомената. Този начален блок има и втора функция – показва на ученика как изглежда аргументативно построен текст, преди да започне работата по теорията. Втората и по-обемна част е насочена към самия жанр. Проверява се към кой тип текст спада есето и какво съдържа то по същество. Отделни задачи разглеждат понятието теза – какво представлява тя и къде се формулира – както и какво може да служи за аргумент. Обособена е линия за композицията: коя част не влиза в строежа на есето, какво съдържа същинската и какво заключителната част, кой елемент е задължителен. Тук грешката е честа, тъй като названията на частите се смесват с тези от други жанрове. Отделни задачи засягат езиковата страна – коя компетентност е важна при писането – и качеството на аргументацията. Трите задачи със свободен отговор извеждат разсъждението към практиката: мястото и съдържанието на увода, начинът, по който литературни примери могат да подкрепят теза, и значението на ясно формулираната теза за въздействието на текста. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а примерните отговори на отворените задачи включват конкретни примери от изучени творби, приложими при писане на есе. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на есе.