Тест по български език върху публичното изказване по морален проблем – 20 задачи с отговори: речева ситуация, теза и подтези, език на тялото. Убеждението започва преди първата дума

Умението да се говори публично по нравствен въпрос се проверява трудно с обикновено изпитване – затова темата обикновено остава на нивото на схемата с трите части. Този тест разширява проверката: освен композицията, той обхваща подбора на думите, изграждането на тезата и разбирането какво изобщо превръща един въпрос в морален. Задачите са 20, подредени в три части с ясно различни изисквания. Първата част стъпва върху кратък текст за същността на публичната реч и включва 5 въпроса към него. Проверява се разбирането на основния смисъл, разпознаването на качеството, което прави говорещия убедителен, определянето на ролята, в която той се поставя, откриването на твърдение, което липсва в текста, и тълкуването на финалното изречение. Задачите са формулирани така, че приблизителното запомняне на съдържанието не е достатъчно – нужен е точен прочит. Втората част се състои от 12 въпроса с избираем отговор върху теорията на темата: определението за публично изказване като аргументативен текст, композиционната схема и съдържанието на увода и на заключението, същността на подтезата, видовете аргументи, стратегиите при изграждане на речта, задачата на говорещия спрямо аудиторията и изискванията към езика. Включени са и задачи върху експресивната лексика, включително разграничаването на експресивна от неутрална дума, както и въпрос, който отделя моралния проблем от научния. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Едната изисква обяснение защо подготовката е съществена за публичната реч. Втората поставя по-сериозно изискване – да се формулира собствен морален проблем и теза по него. Третата е кратко практическо упражнение върху експресивността. Тези задачи подготвят пряко писането на цялостно публично изказване. Пълните отговори са дадени накрая. При избираемите задачи е посочен верният вариант и е добавено кратко обяснение, свързано с теорията или с прочетения текст. При отворените задачи има примерни решения, включително готов образец за формулиране на морален проблем и теза – модел, който показва каква степен на конкретност се очаква. Материалът е удобен като контролна работа, като упражнение преди самостоятелно писане и като преговор преди изпитване. Учителят получава готов лист за раздаване, а ученикът – ясни ориентири за структурата, езика и изискванията към този тип текст. Решаването се вмества в един учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага и самостоятелно, което прави теста подходящ и за домашна подготовка преди писмена работа.

Публичното изказване по морален проблем е тема, при която теорията и практиката трябва да вървят заедно: не е достатъчно да се знае от какви части се състои речта, ако ученикът не умее да формулира теза и да я подкрепи. Този тест проверява и двете страни на умението в рамките на един лист. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Началото е кратък текст, поставящ моралния въпрос за стойността на притежанието и на човешките добродетели, и 5 въпроса към него. Те изискват откриване на основната идея, преценка кое твърдение съответства на съдържанието, определяне на значението, което текстът отдава на начина на изразяване, и извеждане на предназначението на публичната реч според прочетеното. Тази част тренира четене с разбиране върху разсъждаващ текст – умение, което се проверява и при изпитните формати. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самата тема. Обхванати са функцията на публичното изказване и типът текст, към който принадлежи; изборът на тема според аудиторията; композицията и последователността на частите; съдържанието на същинската част и на заключението; понятието подтеза; видовете аргументи; изискванията към езика и ролята на експресивността; както и разграничаването на моралния от научния въпрос. Част от задачите са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което не е присъщо на този тип реч. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първите две изискват кратко обяснение – за ролята на експресивните думи и за необходимостта тезата да бъде подкрепена. Третата е практическа: ученикът трябва сам да напише кратко становище по поставен морален въпрос. Така проверката завършва с реално писане, а не само с разпознаване на теоретични формулировки. Отговорите са изнесени в отделен раздел. При избираемите задачи верният вариант е придружен с кратко пояснение, което насочва към съответното правило или към мястото в текста. При отворените въпроси са дадени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и с подходящ речник, така че да служат за образец при собствено писане. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди писане на публично изказване и за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с равномерно разпределена трудност, а ученикът – ясна представа какво точно се изисква от този тип текст, преди да го напише самостоятелно. Решаването отнема около учебен час, а приложените отговори позволяват проверката да се направи веднага, без допълнителни помагала.

Тест, в който теорията се проверява чрез собствената ѝ употреба. Изходният текст е публицистичен и говори именно за отговорността при боравенето с езика, а задачите след него изискват той да бъде анализиран по стил, тип и структура. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи функционалният стил, да се посочи изразът, употребен като пример за разговорна реч, да се назове моралният проблем, който текстът поставя, и да се определи типът на текста по структура. Тази поредица е добре построена: един и същ текст е разгледан последователно от пет различни ъгъла. Втората част е върху аргументативния текст и неговата структура. Проверява се кой елемент не е част от него, коя характеристика се отнася до тезата и какъв е правилният ред на структурните елементи. Тези задачи са пряко приложими при писане на есе или на аргументативно съчинение. Третата част обхваща функционалните стилове и нормите. Задачите изискват да се разпознае кой стил е подходящ за официална покана, кое твърдение за художествения стил е вярно, кой от изброените не е функционален стил и в кой случай не се прилага правоговорна норма — въпрос, който проверява разграничаването между правоговор и правопис. Тук е и задачата за значението на понятието „езикова компетентност“. Отделна линия следват задачите върху речевия етикет и електронното писмо: кой елемент от писмото е задължителен, какво съдържа то, за да отговаря на нормите на етикета, кое изречение спазва книжовната норма и кой израз е подходящ за публично изказване по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата е съпоставителна и изисква разлика между два стила, подкрепена с по един пример. Втората поставя реална подготвителна задача за есе — да се формулират морален проблем, теза и аргумент. Третата е практическа: изречение, написано в разговорен стил с жаргон, трябва да бъде преработено така, че да отговаря на книжовната норма и на речевия етикет. Обхватът е широк, но задачите не са разпилени. Всяка от тях се връща към една и съща основна идея — че изборът на думи и на стил зависи от ситуацията и носи отговорност. Затова материалът може да се използва и като въведение към работа върху есе по морален проблем. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително конкретни примери за двата стила и напълно преработеният вариант на изречението от последната задача. Особено полезна е последователността, в която върви целият материал: от анализ на чужд текст, през теоретичните понятия, до самостоятелно създаване и редактиране на собствен текст. Така тестът проверява не отделни знания, а цялата верига от умения, която темата предполага. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последната задача върши работа и като кратко упражнение по редактиране.

Дялът за текста в общуването събира на едно място неща, които на пръв поглед нямат много общо: обявата и дискусията, стиловете и редактирането, тезата и масовата комуникация. Именно затова обобщителната проверка изисква тест, който минава през всичко това, без да се задълбочава прекомерно в нито едно. Настоящата разработка е направена точно с такъв обхват. За начало е даден фрагмент от ученически форум по спорна и близка до учениците тема — три различни мнения, изказани едно след друго. Първите пет задачи изискват ученикът да определи вида на текста, темата на дискусията, изказването, което съдържа теза с аргумент, стила на изказа и комуникативното намерение на участниците. Форумът е удачен избор за начало, защото в него всички основни понятия от дяла присъстват едновременно. Следващите дванадесет задачи преминават през целия учебен материал. Проверяват се видовете текст в общуването, характеристиките на официалното общуване, задължителните елементи на обявата, целта на редактирането и разпознаването на отделните му операции, същността на тезата при нравствен въпрос, понятието масова комуникация, особеностите на научно-популярния стил, разграничаването на официалното от неофициалното изказване, характерът на форумната реплика и видовете доказателства в дискусия. Последните три задачи са практически, с място за писане. Първата изисква редактиране на изречение с приложение на две различни операции наведнъж. Втората поставя нравствен въпрос и изисква формулиране на теза с кратък аргумент. Третата иска ученикът сам да посочи пример за официален текст, да определи неговия подател и да формулира целта му — задача, която проверява дали понятията се пренасят върху реални ситуации. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е обоснован с кратко обяснение, а при трите отворени са дадени примерни ученически отговори, при които е показано и кои операции или елементи са приложени. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ясна проверка кои от многото понятия в раздела владее уверено и кои се нуждаят от повторение.

Тест по български език върху есето – жанрът, който се пише на изпит, на матура и при класна работа, но чиито изисквания често остават неясни за учениците. Началото представя кратък текст по въпроса какво означава да бъдеш човек. Той е построен около всекидневните избори и стойностите, които те разкриват. Петте задачи към него проверяват основни умения за четене: определяне на темата, извличане на конкретно твърдение, разбиране на формулировка от текста и разпознаване на ценност, която в него не е спомената. Този начален блок има и втора функция – показва на ученика как изглежда аргументативно построен текст, преди да започне работата по теорията. Втората и по-обемна част е насочена към самия жанр. Проверява се към кой тип текст спада есето и какво съдържа то по същество. Отделни задачи разглеждат понятието теза – какво представлява тя и къде се формулира – както и какво може да служи за аргумент. Обособена е линия за композицията: коя част не влиза в строежа на есето, какво съдържа същинската и какво заключителната част, кой елемент е задължителен. Тук грешката е честа, тъй като названията на частите се смесват с тези от други жанрове. Отделни задачи засягат езиковата страна – коя компетентност е важна при писането – и качеството на аргументацията. Трите задачи със свободен отговор извеждат разсъждението към практиката: мястото и съдържанието на увода, начинът, по който литературни примери могат да подкрепят теза, и значението на ясно формулираната теза за въздействието на текста. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а примерните отговори на отворените задачи включват конкретни примери от изучени творби, приложими при писане на есе. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на есе.

Този тест обхваща целия дял накуп: художествен и научно-популярен текст, официално и неофициално общуване, обява и дискусия, редактиране и нравствен въпрос. Обхватът е широк по замисъл — обобщителната проверка има смисъл само ако мине през всичко, което е преподадено, а не през избрани части от него. Началото е фрагмент от ученически форум по въпрос, който засяга пряко всеки в класа — как се учи най-добре. Трима участници описват различни подходи. Първите пет задачи изискват определяне на вида текст, откриване на общото между две от изказванията, преценка на езика и на преобладаващия тип изказ, както и разпознаване на комуникативното намерение. Особено ценна е втората задача, която изисква обобщение на две мнения — умение, отиващо отвъд простото разпознаване. Следващите дванадесет задачи преминават през понятийния апарат на дяла: същността на художествения текст, основния елемент на епическия, определението за дискусия и за аргумент, целта на редактирането и същността на заместването, структурата на отговора на нравствен въпрос, характеристиките на научно-популярния стил и на масовата комуникация, разграничаването на официалния от неофициалния текст, отличителните белези на обявата. Задачите съзнателно редуват различни области, така че ученикът да превключва между тях — както се случва и на реално изпитване. Практическата част включва три задачи с място за писане, всяка от различен тип. Първата изисква посочване на пример за текст от масовата комуникация с определяне на подател и получател. Втората — редактиране на изречение с приложение на две операции наведнъж. Третата предлага избор между три нравствени въпроса и изисква писмен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни ученически отговори, включително готов образец на отговор на нравствен въпрос с ясно обозначени части. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той показва точно кои от многото понятия в раздела владее и кои му предстои да повтори.