Тест по български език върху речевото поведение в комуникативната практика – какво издават думите, обръщенията и жестовете: 20 ситуации от всекидневието с отговори и обяснения

Ръкопляскане след похвала. Въздишка след успокоителни думи. Пръст пред устните, придружаващ едно „тихо“. Тестът разглежда речевото поведение чрез конкретни ситуации и проверява дали ученикът разпознава принципа, който действа във всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – дядо и внук, медицинска сестра и пациент, преподавателка и студент, нов служител и секретарка, съученички, малко дете и майка – и изисква да се определи какво точно се случва в нея от гледна точка на речевото поведение. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването на всяка от тях – за количество, за качество, за свързаност и за начин на изразяване – както при нарушение, така и при образцово спазване. Ситуациите включват отговор, отклонен от въпроса, натрупване на излишни подробности, твърдение без сигурна основа и указания, дадени в логическа последователност. Втора група разглежда максимите на учтивостта: одобрение, великодушие, съгласие, такт. Всяка е представена чрез конкретно речево действие – похвала, поемане на по-голямата част от работата, приемане на чуждото предложение с добавка, зачитане на предпочитанията на другите. Една от задачите изисква разпознаване на две максими, съчетани в едно поведение. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна ти-форма при семейна и приятелска близост, реципрочна Вие-форма при равнопоставеност с дистанция, нереципрочен модел при разлика в статуса, влиянието на непознанството върху степента на учтивост. Отделна задача засяга съвременната тенденция към заместване на учтивата форма в публичното говорене и отношението на част от обществото към нея. Четвърта група разглежда невербалните средства и функциите им спрямо думите – допълване, противоречие, заместване и дублиране, като и четирите са представени с различен пример. Включена е и задача за адресата на речевото съобщение при неопределен получател. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо е налице именно то – формулировки, приложими и при разбор на други примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а описаните ситуации правят понятията разпознаваеми и в неговия собствен всекидневен опит.

Отговор, който не отговаря на въпроса. Похвала, която пази лицето на другия. Ръце, които казват обратното на думите. Тестът разглежда речевото поведение в конкретни всекидневни ситуации и проверява дали ученикът разпознава принципа, който стои зад всяка от тях. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва кратка комуникативна ситуация с назовани участници – разговор между баща и син, между войник и офицер, между студент и библиотекарка, между съученички, между лекар и пациент – и изисква да се определи какво точно се случва в нея от гледна точка на речевото поведение. Първата група задачи е посветена на максимите на общуването. Проверява се разпознаването на всяка от тях поотделно – за количество, за качество, за свързаност с темата и за начин на изразяване – както в случаи на нарушение, така и в случаи на образцово спазване. Включени са примери за отговор, отклонен от въпроса, за прекомерна подробност, за объркано и неточно обяснение, както и за честно маркиране на несигурност. Втора група разглежда максимите на учтивостта: такт, великодушие, одобрение, скромност, съгласие и симпатия. Ситуациите са подбрани така, че всяка максима да се разпознава по конкретно речево действие – омаловажаване на собствен успех, похвала, търсене на компромис, съчувствие. Финалната задача изисква разпознаване на две максими, съчетани в една реплика. Трета група е насочена към обръщенията и социалната дистанция: реципрочна и нереципрочна употреба на местоименните форми, родствени обръщения при близост, учтиви формули при среща с непознат, влиянието на служебната йерархия върху избора на форма. Отделна задача засяга връзката между дистанцията и степента на индиректност в молбата. Четвърта група разглежда невербалните средства и техните функции спрямо думите: подсилване и допълване, противоречие между казаното и езика на тялото, пълно заместване на речево послание с жест. Включена е и задача за адресата на речевото съобщение, когато получателят е неопределен. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение посочва конкретния елемент от ситуацията, назовава максимата или явлението и обяснява защо именно то е налице – формулировки, приложими и при разбор на други примери. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително като материал за обсъждане на отделни ситуации в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а описаните ситуации правят понятията разпознаваеми и в собствения му всекидневен опит.

Часът започва с експеримент: една и съща молба, отправена по различни начини. Планът е за речевото поведение. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, заедно с методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, изградено около самия експеримент, което е и находката на плана. Първата част от изложението, седем минути, разграничава речевото от неречевото поведение. Втората, две минути, въвежда принципите на успешното речево поведение, а третата, осем минути, е посветена на принципа на сътрудничеството и на четирите максими, които го съставят. Именно тези максими рядко влизат в училищен план и точно те правят темата приложима. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо четирите максими не са правила за учтивост, а условия за разбиране, което при дванадесетокласници е важно уточнение. Планът е подходящ за преподаване в 12. клас, за подготовка за матура и като модел за собствен план.

Говорим не само с думи и точно това прави разговора успешен или неуспешен. Материалът разглежда речевото поведение. В началото е обяснено какво представлява то и е направено разграничението между речево и неречево поведение, всяко с отделно определение. Същинската част въвежда принципите на успешното речево поведение. Първият е принципът на сътрудничеството, тоест че двамата събеседници работят за общо разбиране. Вторият е принципът на учтивостта. След това са изведени средствата за изразяване на учтивост в съвременния български език, разделени на две групи: формите за обръщение на „ти“ и формите за обръщение на „Вие“, всяка с обяснение кога се употребява. Отделен раздел разглежда промените в употребата им през последните години, което прави темата жива, а не учебникарска. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо учтивостта не е формалност, а средство: тя урежда разстоянието между събеседниците и с това прави разговора възможен. Задачите включват анализ на реални разговорни ситуации. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за упражнение върху устното общуване и за самостоятелна работа върху културата на речта.

Темата за речевото поведение е сред малкото в учебното съдържание, чиито правила ученикът използва всеки ден, без да ги нарича с имената им. Затова и проверката по нея изисква две неща едновременно: познаване на понятията и умение те да бъдат разпознати в конкретна езикова ситуация. Тестът съчетава и двете. Задачите са 20, подредени в три части. Началото е кратък учебен текст за съгласуването между вербалната и невербалната страна на общуването, следван от 5 въпроса към него. Проверява се кое е условието за пълноценно общуване, кои средства се причисляват към невербалните, какви функции могат да изпълняват те спрямо казаното, каква е целта на принципите на сътрудничеството и учтивостта и какво е отношението между двете страни на речевото поведение. Задачите изискват точен прочит, тъй като част от вариантите звучат правилно, но стесняват или изкривяват твърдението от текста. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самите максими. Обхванати са изискванията за качество, количество, релевантност и начин на изказване, както и максимите за тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност. Част от въпросите са теоретични – какво изисква дадена максима; други са практически – кой израз или коя постъпка съответства на нея и кой я нарушава. Отделно се проверяват и конкретните езикови средства за учтивост в българския език. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две характеристики на една от максимите, преформулиране на пряко изказване в учтива форма и обяснение какво се случва при разминаване между вербалното и невербалното поведение. Втората задача е особено практична – изисква реално езиково умение, а не определение. Отговорите са приложени накрая. Верните варианти са придружени с кратко пояснение на съответното правило, а при отворените задачи са дадени примерни решения – включително готов образец за учтива формулировка. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Стойността на теста е в баланса между теория и приложение: ученикът не само проверява дали помни имената на максимите, но и вижда как всяка от тях се проявява в реална реплика. Обясненията към отговорите превръщат допуснатите грешки в кратко припомняне на правилото, а последната задача насочва вниманието към нещо, което рядко се упражнява в час – съгласуваността между думите и поведението на говорещия.

Максимите на общуването се помнят трудно, докато останат само списък от имена. Този тест ги измества от списъка в практиката: всяка от тях е проверена и като определение, и като конкретна реплика, при която трябва да се прецени дали правилото е спазено, или нарушено. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Първата стъпва върху кратък учебен текст за невербалните средства и за двата основни принципа на общуването, следван от 5 въпроса. Проверява се ролята на невербалните средства, разграничаването между двете групи максими, целта на учтивото поведение и връзката между принципите. Една от задачите изисква да се посочи кое понятие НЕ принадлежи към дадената група – типична изпитна конструкция, при която припокриването между сходни термини води до грешки. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху отделните максими: качество, количество, релевантност и начин на изказване, а след тях тактичност, щедрост, одобрение, скромност, съгласие и съпричастност. Част от въпросите изискват познаване на самото изискване, други поставят готова реплика и питат на кое правило съответства тя. Отделна задача е посветена на конкретните езикови средства за учтивост, а още една – на разпознаването на нарушение. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: посочване на две роли на невербалните средства, съставяне на собствено изречение, което спазва определена максима, и разгърнато обяснение как учтивото поведение помага при разрешаване на спор. Последната задача е най-близка до реалната комуникативна ситуация и изисква свързан текст, а не изброяване. Отговорите са изведени в отделен раздел, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при свободните – включително готови образци за учтива формулировка. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. За преподавателя това е готова проверка, която обхваща цялата тема в един лист и позволява бързо оценяване по приложените отговори. Разпределението на задачите показва ясно кои максими се смесват най-често и къде е нужно допълнително упражнение. За ученика тестът има и практическа полза извън оценката. Уменията, които се проверяват – да се формулира учтива молба, да се изрази несъгласие, без да се създава напрежение, да се прецени кога една реплика казва твърде много или твърде малко – са същите, които се използват при устно изпитване, при разговор с преподавател и при всяко официално общуване извън училище.