Обобщителен тест по литература върху Романтизма – 20 задачи с отговори за романтическия светоглед, творбите на Байрон и Пушкин и връзките между тях

Ученикът може да знае определението за романтически герой и същевременно да не разпознае неговите черти в конкретен текст. Настоящата разработка проверява и двете — първо теорията, после текстовете, а накрая връзките между тях. Материалът представлява тест от двадесет задачи от затворен тип, с по четири възможни отговора. Формулировките са ясни и добре разграничени, което го прави подходящ за работа в клас с различно равнище на подготовка, без това да занижава изискването за познаване на материала. Задачите са подредени в три части. Първата обхваща теорията на направлението: какво стои в центъра на творбите, какво характеризира типичния герой, как се възприема природата, какво представлява един от характерните похвати и какво показва интересът към митологията и фолклора. Втората част проверява познаването на изучаваните текстове. Пет задачи са посветени на стихотворението на Байрон — водещото чувство, основното противопоставяне, пречката пред щастието, възприемането на зрелостта и ролята на един от женските образи. Следващите пет се отнасят до романа на Пушкин: същината на главния образ, смисълът на писмото, поводът за дуела, изборът на героинята във финала и значението на последната среща. Третата част е съпоставителна. Пет задачи изискват откриване на общото и на различното между героите на двамата автори — по отношение на неудовлетворението от живота, на смелостта в чувството, на темата за невъзвратимата загуба, на отношението към обществото и на представата за самотата. Тези въпроси проверяват умение, което рядко се упражнява в час: да се мисли през две творби едновременно. Всички задачи са придружени с верните отговори и с обяснение, което посочва основанието за правилния избор и формулира съответната идея сбито и точно. Обясненията са годни за използване и като преговорен списък преди изпитване. За учителя разработката е готова за обобщителен час в края на дяла, за контролна работа или за преговор преди изпит, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва кои понятия и текстове са усвоени и кои изискват повторение.

Този тест събира на едно място теорията за Романтизма и двете изучавани творби, а накрая ги поставя в пряк диалог. Така проверката измерва не само наученото поотделно, но и умението то да бъде свързано. Материалът представлява тест от двадесет задачи от затворен тип, с по четири възможни отговора всяка. Формулировките са разгърнати и близки по смисъл, което изисква от ученика да прецени коя от няколко правдоподобни възможности отговаря точно на изучавания материал. Задачите са разпределени в три части. Първата обхваща теорията на направлението: водещата за епохата ценност, типът герой, символиката на природата, същността на един от характерните художествени похвати и източникът на основния конфликт. Тези пет въпроса очертават рамката, в която се разполагат конкретните творби. Втората част проверява познаването на текстовете. Пет задачи са посветени на стихотворението на Байрон — водещото чувство, основното противопоставяне, причината за загубената радост, отношението към определени образи и ролята на един от тях. Следващите пет се отнасят до романа на Пушкин: същината на разочарованието на главния герой, смисълът на писмото, поводът за дуела, положението на героинята в края и значението на последната среща. Третата част е съпоставителна. Пет задачи изискват откриване на общото и на различното между героите на двамата автори — по отношение на неудовлетворението, на смелостта в чувството, на темата за невъзвратимата загуба, на отношението към обществото и на представата за самотата. Именно тези въпроси превръщат теста от проверка на два отделни текста в обобщение на цял литературен дял. Всички задачи са придружени с верните отговори и с обяснение, което посочва основанието за правилния избор и формулира съответната идея сбито и точно. Обясненията са годни за използване и като преговорен списък преди изпитване. За учителя разработката е готова за обобщителен час в края на дяла, за контролна работа или за преговор преди изпит, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва кои понятия и текстове са усвоени и кои изискват повторение.

Двайсет задачи, подредени по концентрични кръгове: най-широкото понятие в началото, конкретните творби в средата, обобщенията отново в края. Който реши теста от край до край, минава два пъти през едно и също – веднъж като теория, втори път като разпознаване в текст. Първите два въпроса поставят рамката – какво представлява епохата на Романтизма и коя е водещата ѝ тема. Оттам се стига до имената: единият въпрос изисква да се разпознае представителят на английския романтизъм измежду четирима автори от различни епохи, другият – какво отличава стила на Джордж Байрон. Средището е разделено между две творби. Върху „Как искам пак да съм дете“ на Байрон са зададени четири въпроса – преобладаващото чувство, начинът, по който е представено детството, темата и тонът на творбата. Групирани заедно, те покриват стихотворението изцяло. „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин получава осем задачи – най-обширния блок в теста. Проверява се какво отличава романа, какво въплъщава главният герой, каква е Татяна в трета глава и какво се случва между двамата в осма. Отделни въпроси разглеждат основния конфликт, ролята на природата и ролята на писмата. Тук е и въпросът за понятието „онегинизъм“ – термин, който се среща рядко в учебните тестове, а без него образът остава неразбран. Финалните пет задачи връщат разговора към епохата, но вече след прочита на творбите: отношението на романтиците към природата, мястото на любовта, какъв тип герой е характерен за направлението и какво отличава романтическата литература като цяло. Така обобщенията не идват на празно място, а стъпват върху прочетеното. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а грешните варианти са подбрани така, че да отвеждат към други литературни направления – реализъм, просвещение, класицизъм. Преподавателят получава проверка, покриваща целия раздел; ученикът – преговор, който подрежда епохата, авторите и творбите в една обща картина.

Стихотворението е разгледано като въплъщение на романтическия светоглед. Началото представя Джордж Гордън, лорд Байрон, роден в Лондон през 1788 г., и творбата. Следва голям раздел за романтическия човек, разделен на части: лирическият герой, човекът срещу обществото и контрастите и конфликтите, които изграждат неговия образ. Втората половина проследява романтическите мотиви поотделно: детството, природата, любовта и самотата, като за всеки е показано как се появява в текста и какво носи. Въпросите и задачите започват от темата на стихотворението и продължават с по-конкретни наблюдения. Двадесет и пет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Разделянето по мотиви дава готова структура за писмен текст и улеснява подготовката за въпрос върху романтизма като направление. Разделянето по мотиви позволява стихотворението да се използва и при въпрос за романтизма изобщо, а не само при въпрос за конкретната творба. Отговорите се опират на конкретни стихове. Задачите позволяват и самостоятелна проверка на наученото. Отговорите се опират на конкретни стихове и обясняват как всеки мотив се появява в текста.

Контролна работа по литература за девети клас върху раздела за западноевропейската литература. Шестнадесетте задачи обхващат едновременно литературните направления и конкретните произведения, изучавани в този клас, и завършват с кратък писмен анализ. Първата и най-обемна линия е насочена към направленията. Проверява се кои две от тях поставят в центъра разминаването между идеала и действителността, кое е характерно за романтизма, кое отличава реалистичния роман, какво не е присъщо на Просвещението и кои течения спадат към модернизма. Отделна задача разглежда романтическия герой чрез отрицателна формулировка – трябва да се посочи чертата, която не му принадлежи. Друга изброява мотивите на символистичната поезия. Тази част е особено ценна, защото задачите не изискват заучено определение, а разграничаване между близки понятия: разум срещу чувство, обективно наблюдение срещу мистичен образ, обществен прогрес срещу вътрешен свят. Две таблични задачи проверяват ориентирането в имената. Първата свързва четирима автори със съответното направление или епоха, втората – същите автори с техните произведения. Поставени една след друга, те позволяват на ученика да свърже трите неща наведнъж: кой автор, към кое течение, с коя творба. Следваща група задачи се отнася до конкретните произведения. Разгледани са финалът на един от романите, събитията в романа в стихове чрез отрицателна формулировка, съдържанието на сатиричното пътешествие, ролята на едно понятие в поезията на френски автор, ключовият символ в кратка лирическа творба и основният конфликт в друг роман. Финалната задача изисква кратък писмен анализ на настроението и основните символи в изучено стихотворение, с оставено място за писане. Отговорите са изнесени накрая и са особено подробни: всеки верен избор е придружен с обяснение от едно-две изречения, което не просто потвърждава, а посочва защо останалите варианти не са подходящи. За последната задача е даден и цялостно написан примерен анализ. Той е кратък – няколко изречения – но съдържа всичко, което се изисква при такъв отговор: назоваване на символите, тълкуване на всеки от тях, наблюдение върху звученето и извод за мястото на творбата в направлението. Може да служи като образец при подготовка за писане. Строежът на контролната е сполучлив. Тя започва с общото – направленията и техните белези, – минава през ориентирането в имената и творбите и стига до конкретните произведения. Накрая изисква самостоятелен текст. Така се проверява цялата верига: от теоретичното понятие, през фактите, до умението за анализ. Обхватът е широк за един час: разгледани са автори от четири различни епохи и направления, без нито едно от тях да остане само загатнато. Затова материалът е подходящ и за обобщителна проверка в края на раздела, и за преговор преди по-обемно изпитване. На учителя контролната дава готов инструмент за проверка след изучаването на западноевропейската литература, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се оцени отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване, а подробните обяснения към отговорите му позволяват сам да разбере къде е сгрешил и защо.

Двадесет задачи върху „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин – петнадесет с четири възможности за избор, три с отговор в едно изречение и две с разгърнат отговор от три-четири изречения. Степенуването на отворената част е основната особеност на материала. Ученикът първо се упражнява в кратка и точна формулировка, а после преминава към разгърнато разсъждение. Такова разпределение позволява и оценяване по тежест: кратките въпроси носят по-малко, разгърнатите – повече. Затворената част обхваща цялата творба, а не отделни глави. Тя започва с жанровата определеност и продължава с ключовите моменти в развитието: писмото, отказът, двубоят, гибелта на единия от героите, срещата след години. Такъв обхват прави теста подходящ за обобщителна проверка след приключване на работата върху произведението. Обособена е линия за второстепенните лица. Отделни въпроси разглеждат ролята на младия поет и мястото на по-малката сестра, представена като противоположност на главната героиня. Тази съпоставка рядко се проверява, а без нея образът на героинята губи част от очертанията си. Отделни задачи се отнасят до основния сблъсък, до широката картина на живота в творбата и до ролята на авторовите намеси. Въпросът за авторовите намеси заслужава внимание. Той изисква да се разбере, че отклоненията от разказа не са излишни отстъпления, а място, откъдето творбата говори направо – за героите, за времето, за самия живот. Заключителните задачи от затворената част се отнасят до промяната у главния герой, до смисъла на едно признание и до посланието на цялото произведение. Първите три отворени въпроса изискват отговор в едно изречение. Те засягат вътрешния свят на героинята, прозрението на героя и съдбата на младия поет. Форматът е строг: същината трябва да бъде изказана веднага, без въведение. Двата разгърнати въпроса са съпоставителни по замисъл. Първият изисква двата главни образа да бъдат поставени един срещу друг и да се обясни какво въплъщава всеки. Вторият пита защо творбата има значение отвъд границите на своята страна. Именно първият от тях е най-полезен при подготовка за писане. Примерното решение показва как се строи съпоставка: първо разликата, после онова, което всеки от двамата означава, накрая изводът от сблъсъка помежду им. Вторият разгърнат въпрос е ценен с това, че излиза от самата творба и я поставя в историята на жанра. Примерните решения са съобразени с посочения обем – кратките са наистина кратки, разгърнатите следват ясен строеж. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно изречение. Вариантите са дълги и различими по смисъл, което прави материала достъпен за клас със средна подготовка. Обемът се вмества в един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и различно по големина поле за писане според изисквания отговор. Учителят получава обобщителна проверка с готова основа за оценяване по тежест. Ученикът – упражнение в съобразяването с обема и опорни точки за съчинение.