ТЕСТ. Фолклорен модел за света. Литература – 5 клас (Вариант № 8)

Темата за фолклорния модел за света обединява разнородни текстове и обичаи, които се подчиняват на обща вътрешна логика. Настоящият тест проверява доколко тази логика е усвоена, като предлага петнадесет задачи с постепенно нарастваща трудност. Тринадесетте въпроса с избираем отговор започват от разпознаването на жанра и от определението за народна песен, след което навлизат в конкретните текстове: спорът между героите в легендата за сътворението, подходящата пословица като поука, опозиционните двойки в приказките, отличителните белези на вълшебната приказка, типичното фолклорно противопоставяне между дома и гората. Отделни задачи проверяват познаването на чудните помощници, на изпитанията в „Златното момиче" и на ритуала, описан в песента за тримата братя. Последната група въпроси е насочена към празничната традиция – предметът, около който се съсредоточава Бъдни вечер, и символиката на червеното яйце на Великден. Няколко задачи са формулирани с отрицание, което изисква внимателно вникване в условието. Двете заключителни задачи изискват свободен отговор. Първата иска обяснение на самото понятие за фолклорен модел за света чрез връзката между песните, легендите, приказките и обичаите. Втората предлага избор между Коледа, Великден, Гергьовден, Пасха, Курбан байрам и Рамазан байрам, като изисква описание на два обичая и обосновка за тяхната стойност за семейството и общността. Под всяка задача е оставено място за писане. Всички въпроси с избираем отговор са придружени от верния отговор и кратко обяснение, което посочва основанието за избора и допълва знанието с конкретни подробности от текстовете. За отворените задачи са дадени примерни разработки, показващи очаквания обхват на отговора.

Петнадесет задачи, а тринадесет от тях са с по четири дълги, почти изречения дълги възможности. Тест, който изисква внимателно четене на всяка отделна дума – налучкването тук просто не работи. Именно тази особеност го отличава от обичайните проверки върху раздела. Възможностите не са къси названия, а цели твърдения, всяко от които звучи правдоподобно. За да бъде отхвърлено, всяко трябва да бъде премислено докрай. Подредбата следва изучаваните жанрове. Началото е върху предназначението на фолклора като цяло – един въпрос, който поставя рамката на всичко останало. Следва блокът върху фолклорната легенда „Господ и дяволът правят света“. Три последователни задачи разглеждат едно вярване за произхода на животно, обяснението за една човешка особеност и последователността, в която възниква светът. Последната е особено находчива, защото изисква реда да бъде възпроизведен точно, а не приблизително. Оттам се минава към приказките. „Тримата братя и златната ябълка“ получава две задачи – върху даден предмет и върху завръщането на героя, а „Златното момиче“ също две – върху изпитанието и върху постъпката, която разкрива характера на героинята. Народната песен „Троица братя града градяха“ е застъпена с две задачи: едната изяснява значението на едно старинно понятие, другата – смисъла на решаваща постъпка. След тях стои и въпрос за самите особености на песенния жанр. Финалната част на затворените задачи излиза към празниците и към жанровата система на целия раздел – два въпроса, които събират наученото в обща картина. Двете отворени задачи носят най-голямата тежест. Първата изисква съпоставка между легенда и песен по обща тема, с изричното условие да бъде даден конкретен пример от текстовете. Втората предлага избор между шест празника от различни религиозни традиции и изисква да се назоват два обичая и ценността зад тях – рядко срещана свобода на избор в учебен тест. Отговорите са изработени внимателно: при всяка затворена задача е добавено кратко обяснение, а при двете отворени – цялостни примерни решения, при това с разграничени части и посочена ценност. На преподавателя тестът дава готова проверка след раздела и две теми за кратка писмена работа, без нужда от подготовка. Обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. За ученика затворените задачи припомнят четирите творби в подробности, а отворените упражняват най-трудното при изпитване – съпоставката между два текста и обосновката с конкретен пример. Приложените решения позволяват самостоятелна проверка у дома.

Фолклорният модел за света е сред първите теми, чрез които учениците се учат да мислят литературата като система от представи, а не като сбор от отделни текстове. Този тест обхваща темата в тринадесет задачи и проверява знанията едновременно върху жанровете, върху устройството на фолклорния свят и върху празничната традиция. Началните задачи изискват разпознаване на жанровата принадлежност на конкретни творби – легенда, народна песен, вълшебна приказка – и умение да се съотнесе познат герой с текста, от който произхожда. Проверява се и разбирането за особеностите на всеки жанр: стихотворната форма на песента, отношението на слушателя към разказаното, начинът на назоваване на мястото на случката. Следваща група въпроси е насочена към вътрешната логика на фолклорния свят: опозиционните двойки герои, пространствата на изпитанието, противопоставянията, чрез които народното въображение подрежда света – дом и гора, горна и долна земя, земя и небе. Отделни задачи търсят сходството между героите на различни творби и достойнството, което извежда най-малкия брат от познатата приказка до успешния край на изпитанието. Последният блок е посветен на празника – връзката между християнските празници и библейските събития, значението на Пасха, както и общият обреден елемент между Гергьовден и Курбан байрам. Така темата за фолклорния модел се разширява към живата обредна практика на различни общности. Тестът завършва със задача със свободен отговор за добродетелите, ценени в родовата общност, под която е оставено място за писане. Приложените отговори на всички задачи, заедно с примерно решение на въпроса със свободен отговор, позволяват самостоятелна проверка и обективна оценка.

Учебният раздел за фолклорния модел за света събира вълшебната приказка, народната песен и легендата в една обща представа за устройството на човешкия свят. Тестът проверява доколко тази представа е усвоена, като предлага тринадесет задачи, обхващащи равномерно целия материал. Първите въпроси изискват точно жанрово определяне – коя от изучаваните творби е народна песен, към кой жанр принадлежи повествованието за създаването на Земята, от какъв текст произхожда познатата героиня. Проверява се и разбирането за отличителните белези на всеки жанр: стихотворната форма, отношението към разказаното като действително или измислено, начинът на назоваване на мястото на случката. Следващата група задачи е насочена към вътрешното устройство на приказния свят – кой герой изпълнява ролята на помощник, къде най-малкият брат преодолява препятствията, кое е основното противопоставяне, върху което се гради фолклорното мислене. Отделен въпрос търси човешкото достойнство, отличаващо завареното момиче, а друг изисква съпоставка между героини от различни творби и откриване на общото между тях. Заключителният блок е посветен на празника: библейското събитие, с което се свързва Коледа, обичаите на Великден и смисълът на Курбан байрам. Така темата преминава от текста към живата обредна практика. Последната задача е със свободен отговор и изисква изброяване на добродетелите, утвърждавани от вълшебните приказки и народните песни, като под нея е оставено място за писане. Приложените отговори на всички задачи, заедно с примерно решение на въпроса със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка и обективно оценяване.

1. Народна песен е: A) „Хайдути“ Б) „Троица братя града градяха“ B) „Златното момиче“ Г) „Грозното патенце“ 2. Кой художествен текст е фолклорен? A) „Хайдути“ Б) „Похитителят на мълнии“ B) „Грозното патенце“ Г) „Главатарят, който искал да плени месечината“ 3. Кое твърдение НЕ е вярно? A) Във фолклорната вълшебна приказка се разказва за чудеса, за страшни двубои с опасни чудовища. Б) Народната песен е вид фолклорна творба, която се създава от много хора и се разпространява устно.

Празниците са най-достъпната част от учебното съдържание и същевременно най-подвеждащата – познаването им отвътре не означава, че ученикът знае откъде идват и какво означават техните обреди. Тестът проверява именно това знание, при това за няколко традиции едновременно. Задачите са 15 и следват две части. Първите 13 са с избираем отговор и по четири варианта. Обхванати са християнските празници – названието на вечерта преди Рождество и центърът на празничната трапеза, великденският поздрав с неговия отговор и символиката на цвета на яйцата, както и празникът, свързан пряко с раждането на Христос. Отделна група въпроси е посветена на юдейската Пасха и на библейския разказ, който стои зад нея, включително обяснението за безквасния хляб. Следват задачи върху двата мюсюлмански празника: фигурата, с която е свързан смисълът на единия, какво се прави с месото от жертвата, народното название на другия и водещата ценност при него. Последните въпроси са върху пролетен празник от народния календар – обредното растение и характерната трапеза. Двете отворени задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа. Първата е съпоставителна: избор на два празника и посочване на една прилика по смисъл или обред и една разлика по време, символ или храна. Втората е лична – описание на това как семейството отбелязва един от празниците, по три зададени точки: подготовка, ритуал или служба, трапеза и поздрав. Отговорите са изведени накрая. Всеки верен избор е придружен с кратко пояснение, което обяснява произхода или смисъла на обичая, а при отворените задачи са дадени примерни решения с готова структура. Материалът е подходящ за проверка след урока, за контролна работа върху темата и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, с оставено място за писане, а решаването отнема около учебен час. Стойността на теста не е само в оценката. Обхватът му включва празници от три различни традиции, представени равностойно и без противопоставяне, така че часът може да продължи като разговор за общото между тях – семейството, споделената трапеза, милосърдието, надеждата за нов живот. Именно това е и целта на темата в учебната програма. Последната задача е особено подходяща за работа в клас. Всеки ученик описва собствения си празник по едни и същи три точки, а сравнението между отговорите показва колко различни могат да бъдат обичаите дори в рамките на едно населено място. За преподавателя това дава жив материал за обсъждане, а за ученика – повод да погледне на семейната традиция като на част от по-голяма култура.