Тест по български език за функционалните стилове – разпознаване по текст, жанрове, сфери на общуване и предназначение на всеки стил: 20 задачи с отговори

Статия в училищния вестник е отправната точка на този тест, а оттам въпросите обхващат петте стила, сферите, в които те действат, и понятието за стил на отделния човек. В началото е поместен кратък текст за юбилейна публикация в ученическо издание. Върху него са построени първите пет задачи: към кой стил принадлежи, каква е неговата цел, какви езикови средства са използвани, в коя сфера на речевата дейност функционира и какво е характерно за жанра му. Така една и съща публикация се разглежда последователно от няколко страни. Следващите въпроси проверяват познаването на отделните стилове. Изисква се да се посочи кой от изброените текстове е пример за научен стил, в коя сфера действа разговорният, каква е основната цел на художествения, какво е характерно за официално-деловия и към кой стил принадлежи конкретно уведомление. Отделни задачи са свързани с публицистичния стил – какво твърдение за него е вярно и кой стил използва оценъчна и експресивна лексика. Включени са и задачи, които изискват по-точно владеене на понятията: каква е ролята на стилистиката, какво представлява индивидуалният стил, в какви сфери действа научният и кой жанр не принадлежи към художествения стил. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се обясни разликата между функционален и индивидуален стил. Втората – да се посочи пример за официално-делов текст с кратко описание на съдържанието и целта му. Третата е най-интересна: поставен е цитат от проф. Мирослав Янакиев, в който изборът на езикови средства е сравнен с избора на дреха според случая, и се изисква обяснение как тази мисъл се отнася до употребата на езика. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително разгърнато тълкуване на цитата. Ученикът получава преговор на темата и упражнение по формулиране на определение със свои думи – нещо, което се изисква често при изпитване. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а задачата с цитата е подходяща и като начало на разговор за уместността в речта.

Празнично обръщение на институция открива този тест и веднага поставя изискване за точност – текст с тържествен език не е непременно художествен, а именно това разграничение проверяват първите задачи. Върху поместеното в началото поздравление са построени пет въпроса: какъв е стилът, каква е основната цел, какво езиково средство е използвано, към коя сфера на речевата дейност принадлежи и коя е вероятната му жанрова форма. Така един и същ текст се анализира последователно по всички определящи признаци. Останалите въпроси обхващат петте стила и разликите между тях. Проверява се кой стил е подходящ за непринудено устно общуване, кой от изброените текстове принадлежи към публицистичния стил, какъв е характерът на езика в научния, кой стил обслужва институциите и какво е вярно за художествения. Отделни задачи са свързани с публицистичния стил – какво го отличава и кой стил използва най-често риторични въпроси и оценки. Част от задачите изискват по-прецизно владеене на понятията: какво изучава стилистиката, кой е жанр на научния стил, какво е характерно за деловите документи и кое твърдение не е вярно за разговорния стил. Особено внимание заслужава въпросът за подредбата на стиловете по степен на емоционалност – от най-неутралния към най-експресивния, задача, която изисква цялостна представа за темата, а не запомняне на отделни определения. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се обясни разликата между научния и публицистичния стил с по един пример за жанр. Втората е практическа – ученикът трябва сам да състави кратко празнично поздравление в официално-делови стил. Третата пита как целта на общуването определя избора на стил, като се изисква пример от реална ситуация. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително готово поздравление, което може да послужи като образец. Ученикът получава проверка на познанията си и възможност да ги приложи, като състави текст в определен стил. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а задачата за съставяне на поздравление може да се използва и самостоятелно като писмено упражнение.

Тест, в който изходният текст сам е образец на онова, което проверява. Публицистична статия за езика като лице на човека пред обществото служи първо за анализ, а после теорията се проверява чрез отделни изречения и практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част е върху прочетения текст и е построена внимателно. Освен основната теза и целта на последния абзац, задачите изискват и обратна проверка: коя езикова норма не е спомената в текста и кой стил не е изброен в него. Тези два въпроса са по-трудни от обичайните, защото изискват четене за отсъствие, а не за наличие. Отделен въпрос проверява доколко точно е разчетено отношението на автора. Втората част е върху функционалните стилове и е представена по два начина. Част от задачите изискват определение — какво означава понятието „функционален стил“, кое твърдение се отнася за официално-деловия стил, кой стил използва образен език, кой е подходящ за текст в учебник. Друга част работи с конкретни изречения: сред четири примера трябва да се разпознае онова, което е в научен стил, и онова, което е в разговорен. Това редуване между теория и разпознаване по пример е силната страна на теста. Трета линия следват задачите върху общуването и текстовете, които ученикът сам създава: какво изисква речевият етикет при официално общуване, коя черта не е характерна за публичното изказване, как се нарича текстът, в който се защитава морална теза, каква е структурата му и как се оформя електронно писмо. Включена е и задача за откриване на правописна грешка сред четири изречения. Заключителните три задачи изискват писане. Първата е двусъставна: да се посочи ситуация, в която се използва определен стил, и да се напише кратък текст в него — тоест теорията се проверява чрез практика. Втората изисква изречение от разговорния стил да бъде преработено в официален. Третата е подготвителна за есе и изисква формулиране на теза и кратък аргумент по конкретен нравствен въпрос. Полезно е и разпределението на трудността. Затворените задачи се решават сравнително бързо и проверяват понятията, а трите отворени изискват време и носят по-голяма тежест при оценяване. Затова материалът може да се раздели: първата част за бърза проверка в началото на часа, втората — за писмена работа. Финалната част съдържа верните отговори с кратко обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително готов пример за преработеното изречение и формулирани теза и аргумент. Заслужава внимание вътрешната логика на материала. Той започва с чужд текст, минава през понятията и завършва с искане ученикът сам да напише нещо в подходящия стил. Така се проверява не само знанието какво е даден стил, но и умението да се пише в него — разлика, която обикновените тестове рядко улавят. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последните две задачи вършат работа и като кратко упражнение по редактиране и по формулиране на теза.

Осем въпроса върху теорията и четири върху жив диалог – тест, в който понятията първо се проверяват като знание, а после веднага се прилагат върху конкретен текст. Такова съчетание рядко се събира в един лист. Двусъставното устройство е основното му предимство. Първата половина проверява дали понятията са научени; втората – дали ученикът може да ги използва, което е съвсем различно умение и точно то се търси при външно оценяване. Началото на теоретичната част очертава самата система: кое е и кое не е функционален стил, от какви езикови средства се изгражда стилът, кое отличава индивидуалния стил от останалите и къде мястото на функционалните стилове спрямо книжовния език. Средището на теоретичната част е върху стилистичната отсянка. Две последователни задачи работят с четири словосъчетания всяка, при това в двете посоки – веднъж се търси изразът, който има отсянка, веднъж единственият, който няма. Точно това понятие затруднява най-много, защото се улавя по усет, а не по правило, и рядко се упражнява толкова целенасочено. Следват задачи за разпознаване на стил по описана речева ситуация и за средствата, чрез които стилът на един текст изобщо се определя. Последната е с обърната формулировка и изисква да се посочи онова, което не влиза сред тези средства. Втората половина е върху приведен диалог между двама души. Той е кратък, съвсем всекидневен и точно затова убедителен – не звучи като съчинен за учебник, а като подслушан разговор. Именно това го прави подходящ за разпознаване на стил. Четирите задачи към него вървят от лесното към трудното. Първата иска определяне на стила на текста. Втората и третата са с отворен отговор и изискват кратко писане на ръка. Последната е най-обемна: изисква изреченията да бъдат определени едновременно по цел на общуване и по състав, тоест две класификации наведнъж върху един и същи текст. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително и за трите отворени задачи, което прави проверката бърза и оценяването безспорно. Преподавателят получава проверка, която покрива цял раздел и се събира на един лист, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – теоретичната като бърз контрол в началото на час, диалогът като упражнение по анализ на текст. За ученика ползата е в прехода. Функционалните стилове се учат като списък с определения и после трудно се разпознават в реален текст. Тук връзката между двете е направена в рамките на един тест, а приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома.

Изходната точка тук е дигиталната среда — имейлът, чатът, коментарът във форум — и въпросът какви изисквания тя поставя пред писмената реч. Тестът тръгва от текст по тази тема и постепенно преминава към понятията за стиловете и към практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи стилът, да се открие твърдението, което не съответства на прочетеното, да се посочи причината, поради която авторът смята определено умение за важно, и да се разчете отношението му към темата. Задачата за невярното твърдение е сред по-полезните, защото изисква съпоставяне на четири близки формулировки с конкретни изречения от текста. Втората част обхваща функционалните стилове, но с уклон към практическата им употреба. Проверява се кой текст принадлежи към официално-деловия стил, кой стил се използва при съчинение разсъждение по морален проблем, кой използва образен език, кое твърдение за научния стил е вярно и кой от изброените текстове е публицистичен. Отделно място заема задачата за езика на форума — въпрос, който отчита реалната езикова практика, а не само учебната класификация. Трета линия следват задачите върху нормите и общуването: коя норма се отнася до произнасянето, кое изречение спазва книжовната норма, коя част не е задължителна в електронното писмо, каква е целта на публичното изказване, каква е ролята на речевия етикет и каква е структурата на есето по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане и са свързани с реални ситуации. Първата иска пример за случай, в който е нужен делови стил, заедно с обяснение защо той е подходящ — тоест не просто разпознаване, а обосновка. Втората изисква неутрално изречение да бъде преработено в публицистичен стил, с емоционално и обществено внушение. Третата поставя актуален нравствен въпрос и изисква теза и аргумент по него. Обхватът на въпросите отговаря на онова, което обикновено влиза в обобщителната проверка по темата, но подредбата им е по-логична от простото изброяване: първо се работи с готов текст, после се уточняват понятията и накрая се създава собствен текст. Тази последователност е полезна и когато материалът се използва за самостоятелна подготовка. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки от тях и примерни решения на трите отворени задачи, включително готов преработен вариант на изречението и формулирани теза и аргумент. Силната страна на материала е практическата насоченост. Ситуациите в задачите са от реалния живот — кандидатстване за работа, коментар в сайт, публикация във форум, — а последните въпроси изискват ученикът сам да произведе текст в определен стил, а не само да го разпознае. Това го прави подходящ и като въведение към работата върху есе. На учителя тестът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а трите отворени задачи вършат работа и като кратко упражнение по създаване и преработване на текст.

Един и същи човек говори по различен начин с приятел и с директор. Урокът обяснява защо това не е двуличие, а езикова култура. Въведението тръгва точно от този пример и стига до понятието функционален стил. Същинската част представя петте стила поотделно и в един и същи ред: разговорен, официално-делови, публицистичен, научен и художествен. За всеки е обяснено къде се употребява, каква е целта му и по какво се разпознава. Втората половина на урока отговаря на въпроса от какво зависи изборът на езикови средства. Отговорът е разложен на четири фактора, всеки със свой раздел: предметът на общуването, целта на общуването, отношенията между участниците, разграничени на официални и неофициални, и начинът на общуване, устно или писмено. Именно тези четири фактора превръщат темата от списък за наизустяване в инструмент, който може да се приложи към всеки текст. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо стиловете не са затворени един за друг: в реален текст те често се смесват и умението е да се разпознае кой преобладава. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила в текст и за самостоятелна работа.