Езикът и текстът в общуването – обобщителен тест по български език: разпознаване на стилове по примери, речев етикет и писане в подходящ стил; 20 задачи с отговори

Изходната точка тук е дигиталната среда — имейлът, чатът, коментарът във форум — и въпросът какви изисквания тя поставя пред писмената реч. Тестът тръгва от текст по тази тема и постепенно преминава към понятията за стиловете и към практически задачи. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи стилът, да се открие твърдението, което не съответства на прочетеното, да се посочи причината, поради която авторът смята определено умение за важно, и да се разчете отношението му към темата. Задачата за невярното твърдение е сред по-полезните, защото изисква съпоставяне на четири близки формулировки с конкретни изречения от текста. Втората част обхваща функционалните стилове, но с уклон към практическата им употреба. Проверява се кой текст принадлежи към официално-деловия стил, кой стил се използва при съчинение разсъждение по морален проблем, кой използва образен език, кое твърдение за научния стил е вярно и кой от изброените текстове е публицистичен. Отделно място заема задачата за езика на форума — въпрос, който отчита реалната езикова практика, а не само учебната класификация. Трета линия следват задачите върху нормите и общуването: коя норма се отнася до произнасянето, кое изречение спазва книжовната норма, коя част не е задължителна в електронното писмо, каква е целта на публичното изказване, каква е ролята на речевия етикет и каква е структурата на есето по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане и са свързани с реални ситуации. Първата иска пример за случай, в който е нужен делови стил, заедно с обяснение защо той е подходящ — тоест не просто разпознаване, а обосновка. Втората изисква неутрално изречение да бъде преработено в публицистичен стил, с емоционално и обществено внушение. Третата поставя актуален нравствен въпрос и изисква теза и аргумент по него. Обхватът на въпросите отговаря на онова, което обикновено влиза в обобщителната проверка по темата, но подредбата им е по-логична от простото изброяване: първо се работи с готов текст, после се уточняват понятията и накрая се създава собствен текст. Тази последователност е полезна и когато материалът се използва за самостоятелна подготовка. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки от тях и примерни решения на трите отворени задачи, включително готов преработен вариант на изречението и формулирани теза и аргумент. Силната страна на материала е практическата насоченост. Ситуациите в задачите са от реалния живот — кандидатстване за работа, коментар в сайт, публикация във форум, — а последните въпроси изискват ученикът сам да произведе текст в определен стил, а не само да го разпознае. Това го прави подходящ и като въведение към работата върху есе. На учителя тестът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а трите отворени задачи вършат работа и като кратко упражнение по създаване и преработване на текст.

Тест, в който теорията се проверява чрез собствената ѝ употреба. Изходният текст е публицистичен и говори именно за отговорността при боравенето с езика, а задачите след него изискват той да бъде анализиран по стил, тип и структура. Материалът съдържа 20 задачи: 17 с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Първата част работи върху прочетения текст. Задачите изискват да се формулира основната теза, да се определи функционалният стил, да се посочи изразът, употребен като пример за разговорна реч, да се назове моралният проблем, който текстът поставя, и да се определи типът на текста по структура. Тази поредица е добре построена: един и същ текст е разгледан последователно от пет различни ъгъла. Втората част е върху аргументативния текст и неговата структура. Проверява се кой елемент не е част от него, коя характеристика се отнася до тезата и какъв е правилният ред на структурните елементи. Тези задачи са пряко приложими при писане на есе или на аргументативно съчинение. Третата част обхваща функционалните стилове и нормите. Задачите изискват да се разпознае кой стил е подходящ за официална покана, кое твърдение за художествения стил е вярно, кой от изброените не е функционален стил и в кой случай не се прилага правоговорна норма — въпрос, който проверява разграничаването между правоговор и правопис. Тук е и задачата за значението на понятието „езикова компетентност“. Отделна линия следват задачите върху речевия етикет и електронното писмо: кой елемент от писмото е задължителен, какво съдържа то, за да отговаря на нормите на етикета, кое изречение спазва книжовната норма и кой израз е подходящ за публично изказване по морален проблем. Заключителните три задачи изискват самостоятелно писане. Първата е съпоставителна и изисква разлика между два стила, подкрепена с по един пример. Втората поставя реална подготвителна задача за есе — да се формулират морален проблем, теза и аргумент. Третата е практическа: изречение, написано в разговорен стил с жаргон, трябва да бъде преработено така, че да отговаря на книжовната норма и на речевия етикет. Обхватът е широк, но задачите не са разпилени. Всяка от тях се връща към една и съща основна идея — че изборът на думи и на стил зависи от ситуацията и носи отговорност. Затова материалът може да се използва и като въведение към работа върху есе по морален проблем. Финалната част съдържа верните отговори с обяснение към всеки, а към отворените задачи — примерни решения, включително конкретни примери за двата стила и напълно преработеният вариант на изречението от последната задача. Особено полезна е последователността, в която върви целият материал: от анализ на чужд текст, през теоретичните понятия, до самостоятелно създаване и редактиране на собствен текст. Така тестът проверява не отделни знания, а цялата верига от умения, която темата предполага. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителна проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на есе. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди класно и изпитване, а последната задача върши работа и като кратко упражнение по редактиране.

Статия в училищния вестник е отправната точка на този тест, а оттам въпросите обхващат петте стила, сферите, в които те действат, и понятието за стил на отделния човек. В началото е поместен кратък текст за юбилейна публикация в ученическо издание. Върху него са построени първите пет задачи: към кой стил принадлежи, каква е неговата цел, какви езикови средства са използвани, в коя сфера на речевата дейност функционира и какво е характерно за жанра му. Така една и съща публикация се разглежда последователно от няколко страни. Следващите въпроси проверяват познаването на отделните стилове. Изисква се да се посочи кой от изброените текстове е пример за научен стил, в коя сфера действа разговорният, каква е основната цел на художествения, какво е характерно за официално-деловия и към кой стил принадлежи конкретно уведомление. Отделни задачи са свързани с публицистичния стил – какво твърдение за него е вярно и кой стил използва оценъчна и експресивна лексика. Включени са и задачи, които изискват по-точно владеене на понятията: каква е ролята на стилистиката, какво представлява индивидуалният стил, в какви сфери действа научният и кой жанр не принадлежи към художествения стил. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се обясни разликата между функционален и индивидуален стил. Втората – да се посочи пример за официално-делов текст с кратко описание на съдържанието и целта му. Третата е най-интересна: поставен е цитат от проф. Мирослав Янакиев, в който изборът на езикови средства е сравнен с избора на дреха според случая, и се изисква обяснение как тази мисъл се отнася до употребата на езика. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително разгърнато тълкуване на цитата. Ученикът получава преговор на темата и упражнение по формулиране на определение със свои думи – нещо, което се изисква често при изпитване. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а задачата с цитата е подходяща и като начало на разговор за уместността в речта.

Един и същ език звучи различно в служебно писмо, в разказ и в разговор между приятели. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези разлики и умее да ги назове с точните понятия. В началото е поместен кратък текст за ученическо проучване. Върху него са построени първите пет задачи: какъв стил е използван, каква е основната цел на текста, към кой жанр принадлежи, към коя сфера на речевата дейност се отнася и кои езикови средства не се откриват в него. Последната задача е особено полезна, защото изисква да се прецени какво липсва в текста, а не само какво присъства. Следващите въпроси обхващат петте функционални стила поотделно. Проверява се къде се използва разговорният стил, кой стил се отличава с емоционалност и образност, кое твърдение се отнася за научния стил, кой стил използва оценки, аргументи и призиви, кой се среща в художествената литература и кой предполага най-непринудено общуване. Отделни задачи са свързани с официално-деловия стил – при какви текстове се прилага, какво е характерно за него и къде се среща най-често. Част от въпросите изискват разпознаване по конкретен пример: кой от изброените текстове е в научен стил и кой е жанр на публицистичния стил. Включена е и задача, която проверява какво изучава стилистиката като дял от науката за езика. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение кога се използва публицистичният стил и какви са неговите цели, подкрепено с примери. Втората – изброяване на два жанра на официално-деловия стил с описание на предназначението им. Третата поставя по-обхватен въпрос: какво означава, че функционалният стил се определя от целта на общуването, като се изисква и пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни жанрове и ситуации. Ученикът получава преговор на цялата тема и упражнение по разпознаване на стил в конкретен текст – умение, което се проверява при изпитване и е нужно при съставяне на всякакъв писмен текст. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а свободните задачи дават ясен критерий при оценяване.

Разговорният стил е сред най-познатите на учениците и точно затова е измамно труден за проверка: всеки го използва всеки ден, но малцина умеят да опишат чертите му с езиковедски термини. Този тест обхваща темата в пълния ѝ учебен обем – от разпознаването на стила в конкретен текст до самостоятелното изграждане на пример. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. В началото е поместен кратък диалог от ежедневна ситуация, следван от 5 въпроса към него. Те изискват определяне на стила, откриване на характерна за него езикова особеност в самия текст, преценка за функцията на конкретна реплика, разпознаване на типичното изреченско строене и определяне на комуникативната ситуация. Тази част тренира умението теорията да се прилага върху реален езиков материал, а не да се възпроизвежда наизуст. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху основните признаци на стила: експресивната лексика, жаргонните думи, фразеологизмите, обръщенията, непълните изречения и подразбирането на подлога, преобладаващите видове изречения по цел на изказване, употребата на местоименните форми според степента на официалност, както и целта на общуването в неофициална среда. Няколко задачи са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което НЕ е характерно за разговорния стил – тоест ученикът трябва да различава разговорното от книжовно-официалното, а не просто да го разпознава. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и разчертано място за писане. Те изискват собствен пример за разговорно изречение с обосновка, описание на конкретна ситуация от ежедневието с посочване на три езикови особености и съпоставка между официалното и неофициалното общуване с примери за всяко. Така проверката завършва с активно приложение и с изграждане на умение за стилова преценка. Всички отговори са приложени накрая. При избираемите задачи верният вариант е придружен от кратко обяснение, което насочва към конкретния езиков признак и посочва защо останалите предложения не отговарят на стила. При отворените задачи са дадени примерни решения, изградени като образец за формулиране и за подбор на примери. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка преди изпитване. За преподавателя листът е готов за разпечатване, а обхватът на задачите позволява ясно да се види кои признаци на стила са усвоени и кои се смесват с характеристиките на другите стилове. Решаването отнема около учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага, самостоятелно.

Този тест минава през целия дял с двадесет и пет въпроса — от условията за разбираемо общуване до пометките в тълковния речник — и проверява дали разпръснатите понятия са се подредили в цялостна представа. Материалът съдържа две части. Първата е тестът, изграден изцяло от задачи от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са оформени като пълни изречения с изравнена дължина, което не допуска отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси позволява цял клас да бъде проверен за минути. Голяма част от задачите тръгват от конкретна ситуация: двама ученици не се разбират в чат, съчинение без обща тема, учен използва разговорни изрази в презентация пред колеги. Ученикът трябва да разпознае какво точно се е нарушило и как се нарича то. Този подход превръща теорията в приложимо умение. Първата група въпроси разглежда общуването като процес — условията за пълноценна комуникация, социокултурните сфери, правилата за уместно езиково поведение, признаците на текста и различните видове въздействие върху читателя. Втора група се отнася до книжовния език и неговите норми: двете форми на съществуване на езика, обхватът на книжовната разновидност, същността на кодификацията и на пунктуационните норми. Трета група, най-обширната, е посветена на функционалните стилове — смяната на стила според ситуацията, индивидуалният почерк на автора, трите езикови равнища, разграничаването между общостилови и стилово маркирани средства, особеностите на разговорния, художествения, официално-деловия и публицистичния стил, както и присъствието на некнижовна лексика в художествения текст. Четвърта група обхваща практическата страна: стъпките на стилистичния анализ, разпознаването на стилистична грешка, четирите основни действия при редактиране, звуковото повторение в конкретен стихотворен пример и разчитането на речникова пометка. Втората част съдържа отговорите на всички задачи с разгърнати обяснения, които формулират съответното определение — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект. За учителя тестът е готов за обобщителен час, за контролна работа или за преговор преди изпит, с вградени критерии за оценка. За ученика е средство за самопроверка, което ясно показва кои понятия владее и кои изискват повторение.