ТЕСТ. Части на речта – начален преговор. Български език – 5 клас.

Един тест, който минава през целия дял: от собственото име и бройната форма, през четирите вида местоимения и глаголните времена, до причастието, наречието и предлога. Настоящият обобщителен материал събира двадесет и пет въпроса, всеки от които проверява различна част на речта или различен неин признак. Началните въпроси са за съществителното и за числителното. Проверява се разпознаването на собствено име, правилната бройна форма след числително при съществително от мъжки род и разграничаването на редно от бройно числително. Следващият смислов кръг обхваща местоименията. Проверява се определянето на лице и число при личното местоимение, разпознаването на кратка форма в служба на допълнение, употребата на пълната възвратна форма и учтивото обръщение в официална ситуация. Отделни въпроси разглеждат притежателното местоимение – съгласуването по род и книжовно правилната форма за трето лице женски род. Два въпроса са за възвратното притежателно местоимение и за случая, в който само то премахва двусмислието кой е притежателят. Глаголът е представен с въпроси за спрежение, за лице и число в сегашно време, за бъдеще време и за правилната форма при първо лице множествено число. Следват въпроси за двете минали времена – завършено действие, повтарящо се действие и съвместната им употреба в едно изречение, при която едната форма дава фона, а другата съобщава събитието. Отделен въпрос свързва глаголното време с разсъждението, в което сегашната форма изразява общовалидна мисъл. Причастието е застъпено с два въпроса: участието му в сказуемото и членуваната му форма, когато пояснява съществително име. Заключителните въпроси са за неизменяемите думи – разграничаване на наречие от прилагателно име, разпознаване на предлог, който свързва думи, слятото писане на наречие и изборът между кратка и удължена форма на предлог пред дума със съответния начален звук. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава частта на речта и признака зад избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение в края на учебната година или преди изпит: в един тест се проверява целият дял, а сгрешеният отговор веднага показва къде остава пропускът. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях често е една буква или една дума, така че отгатването е изключено и всяко изречение трябва да бъде прочетено докрай. Предимството на такъв обобщителен тест е, че показва връзките между отделните теми. Ученикът вижда, че една и съща дума получава различно определение според службата си в изречението, че глаголното време решава какъв текст се изгражда и че правописът почти винаги има обяснение – в произхода на думата или в звука, който следва. Езиковият материал е кратък и всекидневен – разходка до града, подреждане на чанта, разказ край печката, тичане по пистата. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка и надеждна опора при всяко писане.

Къде да сложим пълен член и къде кратък, кога „кон“ става „коня“, коя форма изисква следващата дума след „чийто“, как да се обърнем учтиво към мъж и към жена – граматичната норма поставя тези въпроси всеки ден. Тестът ги събира в едно обобщение с двадесет и пет задачи. Всяка задача е с избираем отговор и четири варианта. Обхватът покрива целия раздел, което прави материала подходящ както за проверка след изучаването му, така и за преговор преди изпит. Първата група задачи е посветена на членуването на съществителни от мъжки род. Проверява се разграничението между подлог и допълнение, употребата на кратък член след предлог, съгласуването при две определения, отнасящи се до различни обекти, и членуването на съставни собствени имена. Включена е и задача, която изисква формулиране на самото правило за кратък член след предлог – проверка на разбирането, а не на разпознаването. Втора група разглежда формите за множествено число и бройната форма: кога тя се употребява и кога не, как се държи при наличие на определение между числителното и съществителното, как се образува множествено число при думи, завършващи на „-ия“, как се съгласува глаголът при събирателно съществително. Трета група обхваща местоименията: съгласуване по род и число при относителни местоимения, съгласуването на „чийто“ със следващата дума, разграничението между подложна и допълнителна форма при въпросителни и отрицателни местоимения, употребата на възвратно притежателно местоимение и условията, при които тя е задължителна. Отделна задача е посветена на практическата проверка чрез заместване с лично местоимение – похват, приложим при всяко колебание от този тип. Четвърта група се отнася до глаголните форми: окончанието за първо лице множествено число при различните спрежения, правилната употреба на деепричастие при общ вършител на двете действия, съчетаването на глаголи с различно предложно управление в едно изречение. Отделно място заема учтивата форма – съгласуването на минало страдателно причастие според пола на събеседника и на миналото свършено деятелно причастие, което остава в множествено число. Двете задачи стоят една до друга, така че разликата се вижда ясно. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всяко обяснение формулира правилото зад верния избор, а при членуването и местоименията посочва и практическата проверка. При няколко задачи е обяснено и защо конкретен неверен вариант е грешен. На учителя материалът дава готова обобщителна проверка на граматичната норма, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части – например само задачите върху членуването. На ученика служи за преговор преди изпитване или матура и показва точно кои правила още не се прилагат уверено.

Контролна работа по български език, изградена върху връзката между двете страни на думата – какво представлява тя като част на речта и каква служба изпълнява в изречението. Двадесет и трите задачи с избираем отговор проследяват тази връзка последователно. Началото е насочено към частите на речта. Проверява се разграничаването на думи, означаващи предмети и лица, от такива, които означават действия, като в няколко задачи са дадени редове с думи от един и същи корен – съществително, глагол и производно име. Този похват е особено сполучлив: ученикът не може да се води по значението на корена, а трябва да разпознае граматичната принадлежност на всяка дума поотделно. Отделни задачи разглеждат наречието, числителното име, предлозите и прилагателните имена с разграничение между качествени и относителни. Включена е и задача за правописа на числителните имена, при която сред четири форми трябва да се открие погрешно написаната. Втората част е посветена на службите в изречението. Задачите проверяват кои места са запълнени в конкретно изречение, коя част на речта може да заеме мястото на прякото допълнение, кой глагол не допуска такова допълнение изобщо, и кое изречение съдържа три обстоятелствени пояснения – задача, изискваща пълен разбор. Особено ценни са задачите, при които една и съща дума се проследява в различни изречения. В едната се проверява кога определена дума е наречие и кога прилагателно име, в другата – кога изпълнява служба на определение, а не на обстоятелствено пояснение. Тези задачи показват най-важното в темата: службата се определя от връзките в изречението, а не от самата дума. Последните задачи разглеждат съгласуваното определение и приложението – с какви части на речта се изразяват, как се свързват с поясняваната дума и по какво приложението се различава от другите видове определения. Началната задача е с необичайно условие – трябва да се открие безсмисленото изречение, при което грешката е в несъответствието между обстоятелственото пояснение за време и глаголната форма. Отговорите са дадени накрая в кратък списък. На учителя контролната дава готова проверка. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.

Три въпроса решават почти всяка задача в този тест: кой върши действието, на кого принадлежи предметът и как точно се пише думата, която го изразява. Настоящият обобщителен материал събира двадесет и пет условия, преминаващи през всички изучени части на речта. Началото е посветено на съществителното и на числителното. Проверява се употребата на бройната форма при съществително от мъжки род, изписването на превъзходната степен с малко тире и разграничаването на бройно от редно числително. Значителна част от теста е за местоименията. Проверява се разпознаването на лично местоимение в служба на подлог, изборът на пълна форма в служба на допълнение, употребата на възвратното местоимение при действие, което се връща към извършителя, и учтивото обръщение в официално писмо, включително изписването с главна буква. Отделни въпроси разглеждат притежателното местоимение – съгласуването по род и книжовната форма срещу разговорния ѝ вариант. Две условия са за възвратното притежателно: значението, което то носи, и разделното изписване на кратката форма. Глаголът е представен с въпроси за спрежение, за основната форма и за правилното съгласуване при първо лице множествено число. Следват условия за миналите времена: завършено действие, съчетаване на форма с обстоятелствена дума за честота, комбинация между фон и основно събитие и текст, в който няколко незавършени форми изграждат описание на обстановка. Причастието е застъпено с два въпроса – участието му в сказуемото и правописът на отрицателната частица при такава служба. Заключителните въпроси са за неизменяемите думи: разграничаване на наречие от прилагателно, разпознаване на предлог, който не може да стои пред глагол, удвоеното „н“ според произхода на думата, степенуването с тире и изборът между кратка и удължена форма на предлог. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава частта на речта и признака зад избора. Обхватът прави материала подходящ за обобщение в края на дяла или преди изпит – целият изучен материал се проверява наведнъж, а сгрешеният отговор веднага показва къде остава пропускът. Всички условия следват един модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването, а разликата често е една буква или един интервал. Обобщителният формат има и още едно предимство: показва връзките между отделните теми. Ученикът вижда, че една и съща дума получава различно определение според службата си в изречението, че изборът на местоимение решава кой е притежателят, а изборът на глаголно време решава дали текстът ще звучи като разказ, или като описание. Езиковият материал е кратък и всекидневен – поле и класна стая, огледало, готвене в кухнята, вятър сред клоните, така че правилата се прилагат върху разпознаваем текст, а не върху изкуствено съставени примери. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка и опора при всяко писане.

Тестът проверява умението да се определя частта на речта и да се посочват точно нейните граматични признаци. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, като при всеки отговор е дадено кратко обяснение на правилото, което го обосновава. Началната група задачи е насочена към разпознаването на съществителните имена – откриване на съществително в изречение, разграничаване на собствено от нарицателно, включително при названия на празници, и разпознаване на съществително, което назовава чувство. Следващите задачи разглеждат числителните имена: разграничаване на думата, която показва ред, от тази, която показва брой, откриване на бройно числително в конкретен израз и разпознаване на числително с форма за множествено число. Обособена група е посветена на прилагателните имена – изменението им по род, правилно членуваната форма и откриването на ред, в който и двете думи са прилагателни. Отделни задачи проверяват употребата на бройната форма при съществителни, назоваващи предмети и животни, и на обикновената форма за множествено число при съществителни, назоваващи лица, както и разпознаването на бройна форма в цяло изречение. Обособено място заемат задачите, свързани със самия ход на анализа: избор на правилната последователност при морфологичен разбор на числително име и преценка дали дадено определение на дума е вярно направено. Заключителните задачи разглеждат правописа при членуване – удвояването на съгласна при съществителни и при числителни имена – както и допустимите дублетни форми при изписването на числителните, включително при редните. Подходящ е за упражнение в учебния час, за преговор преди контролно, за самостоятелна подготовка и за проверка на знанията по темата.