ТЕСТ. Човекът и другите (Вариант № 1)

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос, който води ученика през целия път – от разчитането на готов образец до самостоятелното създаване на такъв текст. Началото представя завършен ученически отговор на въпроса какво човек би искал да промени в отношенията си с другите. Авторът разказва случка със съученичка, чието рязко държание отначало го засяга, но по-късно се оказва обяснимо. Петте задачи към текста проверяват какво точно иска да промени авторът в себе си, какъв тип доказателство използва, кое предизвиква промяната в мисленето му, какъв извод прави и кой нравствен въпрос стои в основата. Втората част обхваща теорията. Проверяват се изискванията към този тип текст, съдържанието на понятието нравственост, характерът на доказателствената част, ролята на заключението, значението на тезата и правилният ред на частите. Отделна задача изисква да се разпознае нравственият въпрос сред четири – проверка на самата природа на този тип питания. Обособена е и практическа линия, свързана с езика и оформянето: какво не е допустимо в писмен текст, кой израз е неподходящ за писмена форма и на какво се обръща внимание при устно изказване. Последните три задачи изискват създаване на собствен текст с нарастваща сложност. Първата – формулиране на теза по зададен въпрос и кратък довод към нея. Втората – пример от личния опит със ситуация на нравствен избор и обяснение как е разрешена. Третата е най-обемна: избор на един от три предложени въпроса и написване на цялостен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни решения, включително готов кратък отговор с трите му части. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на такъв текст на изпитване.

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос – жанр, който се среща както при устно изпитване, така и при писмена работа. Началото представя завършен ученически текст по въпроса кога една постъпка е достойна. Авторът разказва случка на улицата, при която връща изгубено портмоне на дете, без да получи благодарност, и обяснява защо въпреки това е доволен от избора си. Петте задачи към текста проверяват как е формулирана позицията на автора, какъв е характерът на приведения пример, какво изпитва той след постъпката си, къде се намира изводът и кой нравствен въпрос стои в основата на текста. Втората част обхваща теорията. Проверяват се съставът на писмения отговор, значението на тезата, названието на частта с доказателствата, ролята на заключението и функцията на самия нравствен въпрос. Отделна задача изисква да се разпознае кой въпрос не е нравствен, а фактологичен – важно разграничение, което често се пропуска. Обособена е линия, свързана с качеството на текста: какви трябва да бъдат аргументите, какво не бива да присъства в отговора, какъв стил се използва, в какъв вид се представят доказателствата и кога се започва нов абзац. Включена е и задача за устното представяне и за онова, което пречи при него. Трите задачи със свободен отговор изискват създаване на собствен текст с нарастваща сложност: формулиране на теза по въпрос за достойнството с кратка обосновка, разказ за случай на достойна постъпка, останала неоценена, и накрая цялостен кратък отговор по въпрос за съвестта, съдържащ трите задължителни части. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни решения, включително готов текст с теза, аргумент и извод. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на такъв текст.

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос – жанр, който се изисква при изпитване и при класна работа, но чиито правила често остават неусвоени. Началото представя завършен ученически текст на тема за честността. В него авторът разказва случай от училищния си живот, довел до охлаждане на отношенията със съученик, и защитава своята позиция. Петте задачи към този текст проверяват разпознаването на тезата, вида на използваното доказателство, състоянието на автора след постъпката му, мястото на обобщението в композицията и нравствения въпрос, който текстът поставя. Този подход е сполучлив: ученикът първо вижда как изглежда добрият отговор, а след това усвоява правилата зад него. Втората част е насочена към теорията. Проверява се какво представлява отговорът на нравствен въпрос, от колко части се състои и какво съдържа всяка от тях. Разгледани са понятията теза, антитеза и извод, както и типовете изказ, допустими в доказателствената част. Отделни задачи засягат практическата страна: как се оформя писменият текст по абзаци, в какви форми може да се даде отговор и на какво трябва да се обърне внимание при устно изказване. Включена е и задача, изискваща да се разпознае кой от четири въпроса е нравствен – проверка, показваща дали е разбрана самата природа на този тип въпроси. Трите задачи със свободен отговор изискват прилагане на наученото: да се формулира определение на нравствено понятие и да се даде пример за постъпка, да се създаде теза по зададен въпрос и да се подкрепи с кратко разсъждение, да се обясни разликата между лично мнение и обективен разказ. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни формулировки, включително готова теза с разсъждение. На учителя тестът дава готова проверка преди писане на такъв текст. На ученика служи като подготовка за самостоятелна работа.

Отношението между човека и природата е тема, която не се проверява с една задача. Затова този тест я разгръща в четири последователни части и общо тридесет и четири задачи – от най-простото „вярно или невярно“ до въпроси, които изискват собствено разсъждение. Първата част е от твърдения, на които се отговаря с да или не. Те засягат представата за рая и градината, мястото на човека сред природата, ролята на разума, силата на образа и връзката с отечеството. Форматът е бърз, но подвеждащ – част от твърденията са формулирани така, че приемането им по инерция води до грешка, а други изискват да се различи общоприетото мнение от онова, което текстовете наистина внушават. Втората част е с избираем отговор и се движи около два въпроса: какво свързва човека с родината му и как се учи най-добре. Възможностите за избор са построени премерено – всички звучат правдоподобно, но само една отговаря на смисъла на изучените текстове. Третата част е най-обемна и работи направо с творбите. Дванадесет въпроса с кратък свободен отговор проследяват чувството и мотивите в „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов, тона и посланието на „Отечество любезно“ на Иван Вазов и погледа към света в „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл. Иска се обяснение, а не преразказ – защо, а не какво. Отговорите се събират в едно-две изречения, което приучава към точност и към отсяване на същественото. Четвъртата част насочва вниманието към езика и въздействието. Тук се разчита преносната употреба, разпознават се метафора, реторичен въпрос и градация и се обяснява какъв ефект постигат те върху читателя. Това е частта, която превръща теста от проверка на прочетеното в упражнение по анализ. Отговорите са дадени накрая за всички задачи, включително за отворените – кратки, ясни и формулирани така, че да служат и като образец за очаквания отговор. Проверката е бърза, а при свободните въпроси учителят разполага с ясен ориентир какво се приема за пълен отговор. За учителя това е готов материал за обобщение на темата, за проверка след няколко изучени творби или за упражнение върху художествените средства. Съчетава затворени и отворени задачи, обхваща три различни произведения и позволява да се работи и на части – всяка от четирите може да се използва самостоятелно. За ученика е удобен начин да провери разбирането си, а не паметта си. Помага при подготовка за изпитване, при преговор върху темата за родината и природата и при упражняване на кратък писмен отговор на литературен въпрос – умение, което потрябва при всяка следваща писмена работа.

Шест текста, събрани около един въпрос – как човек се отнася към другите. Тестът проверява всяка творба поотделно, а после изисква да бъдат назовани и връзките помежду им, защото именно те носят смисъла на цялата тема. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху главата от българския роман разглежда водещата идея, причината за вълненията на героинята и характерната особеност на повествованието. Групата върху романа за размяната на две момчета обхваща основната тема в началните глави, ролята на самата размяна, причината хората да се държат различно с двамата и историческата среда на действието. Следват задачи върху стихотворението за уличните деца – какъв е тонът, как са представени героите и коя ценност липсва в света около тях. Групата върху разказа за добрия човек проследява какъв е той според делата си и какъв е основният конфликт в творбата. Отделна група е посветена на хумористичния разказ за училището: какъв е ефектът от смешното, защо учениците не приемат обяснението и какво показва един от най-запомнящите се епизоди в него. Последната група разглежда главата за срещата с лисицата – смисъла на ключовата дума, ролята на обредите, значението на един природен образ и обобщаващото послание. Няколко въпроса са изцяло съпоставителни и свързват творбите по двойки. Трите отворени задачи изискват писмен отговор: как училищният час показва общност, кое прави един беден човек истински добър и какво означава да се привържеш към някого. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на теста са съпоставителните въпроси. Творбите са от различни епохи, страни и жанрове, но всички поставят един и същ въпрос – забелязваме ли другия и какво дължим на онзи, който е по-слаб или по-беден от нас. Полезни са и отворените задачи. Те са формулирани достъпно и позволяват отговор в три-четири изречения, но изискват собствена мисъл, а не преразказ. Последната от тях – за смисъла на привързаността – работи добре и като начало на разговор в клас. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават опорни точки за обсъждане. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък преговор върху всички произведения от раздела, събран на едно място.

Умението да общуваш уместно и да изградиш свързан текст се проверява трудно с въпроси „наизуст“ — то се вижда най-добре, когато ученикът трябва да разпознае учтивата формула в конкретна ситуация или сам да напише кратък текст от определен тип. Настоящата разработка е изградена точно на този принцип и съчетава двете форми на проверка в един завършен комплект. Тестът започва с кратък художествен текст — битова случка с диалог, — след който следват пет задачи върху него. Те проверяват дали ученикът разпознава вида на общуването, откроява употребените изрази на речев етикет, разчита смисъла на конкретна реплика, определя основното действие и преценява как е изграден текстът. Тази първа част превръща абстрактните понятия в наблюдение върху жив пример. Следващите тринадесет задачи проверяват владеенето на самите понятия от раздела: официално и неофициално общуване, учтиви обръщения, тема и подтема, правилото за започване на нов абзац, ключови думи, граматическа свързаност между изреченията, както и разграничаването на трите основни типа текст — повествование, описание и разсъждение. Отделни въпроси изискват разпознаване на подходяща тема за съчинение разсъждение и отделяне на етикетните формули от грубите, неуместни изрази. Последните две задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Едната изисква ученикът сам да построи повествование по случка от собственото си ежедневие, като спази изискванията за място, участници и последователност на действията. Другата поставя конкретна тема за кратко разсъждение с изразено мнение и примери. Така тестът проверява не само разпознаване, а и създаване на текст. Разработката завършва с пълните отговори на всички задачи. Към всеки от осемнадесетте затворени въпроса е добавено кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а след всеки от тях е отбелязано кои изисквания на съответния тип текст са изпълнени — което ги прави удобни както за оценяване, така и за образец пред класа. За учителя материалът е готов за директна употреба при контролна работа, входно или изходно ниво и при преговор на раздела, а обясненията спестяват изготвянето на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка и практическа подготовка за писане на текст по зададен тип. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.