Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос – от разбора на ученически текст за разбирането до самостоятелно написан отговор, 20 задачи с отговори

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос – жанр, който се среща както при устно изпитване, така и при писмена работа. Началото представя завършен ученически текст по въпроса кога една постъпка е достойна. Авторът разказва случка на улицата, при която връща изгубено портмоне на дете, без да получи благодарност, и обяснява защо въпреки това е доволен от избора си. Петте задачи към текста проверяват как е формулирана позицията на автора, какъв е характерът на приведения пример, какво изпитва той след постъпката си, къде се намира изводът и кой нравствен въпрос стои в основата на текста. Втората част обхваща теорията. Проверяват се съставът на писмения отговор, значението на тезата, названието на частта с доказателствата, ролята на заключението и функцията на самия нравствен въпрос. Отделна задача изисква да се разпознае кой въпрос не е нравствен, а фактологичен – важно разграничение, което често се пропуска. Обособена е линия, свързана с качеството на текста: какви трябва да бъдат аргументите, какво не бива да присъства в отговора, какъв стил се използва, в какъв вид се представят доказателствата и кога се започва нов абзац. Включена е и задача за устното представяне и за онова, което пречи при него. Трите задачи със свободен отговор изискват създаване на собствен текст с нарастваща сложност: формулиране на теза по въпрос за достойнството с кратка обосновка, разказ за случай на достойна постъпка, останала неоценена, и накрая цялостен кратък отговор по въпрос за съвестта, съдържащ трите задължителни части. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни решения, включително готов текст с теза, аргумент и извод. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи като подготовка за писане на такъв текст.

Тест по български език върху отговора на нравствен въпрос – жанр, който се изисква при изпитване и при класна работа, но чиито правила често остават неусвоени. Началото представя завършен ученически текст на тема за честността. В него авторът разказва случай от училищния си живот, довел до охлаждане на отношенията със съученик, и защитава своята позиция. Петте задачи към този текст проверяват разпознаването на тезата, вида на използваното доказателство, състоянието на автора след постъпката му, мястото на обобщението в композицията и нравствения въпрос, който текстът поставя. Този подход е сполучлив: ученикът първо вижда как изглежда добрият отговор, а след това усвоява правилата зад него. Втората част е насочена към теорията. Проверява се какво представлява отговорът на нравствен въпрос, от колко части се състои и какво съдържа всяка от тях. Разгледани са понятията теза, антитеза и извод, както и типовете изказ, допустими в доказателствената част. Отделни задачи засягат практическата страна: как се оформя писменият текст по абзаци, в какви форми може да се даде отговор и на какво трябва да се обърне внимание при устно изказване. Включена е и задача, изискваща да се разпознае кой от четири въпроса е нравствен – проверка, показваща дали е разбрана самата природа на този тип въпроси. Трите задачи със свободен отговор изискват прилагане на наученото: да се формулира определение на нравствено понятие и да се даде пример за постъпка, да се създаде теза по зададен въпрос и да се подкрепи с кратко разсъждение, да се обясни разликата между лично мнение и обективен разказ. Отговорите са придружени с пояснения, а за отворените задачи са дадени примерни формулировки, включително готова теза с разсъждение. На учителя тестът дава готова проверка преди писане на такъв текст. На ученика служи като подготовка за самостоятелна работа.

Тест по български език върху есето по морален проблем, съставен от седемнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат писмен отговор. Началото представя кратко есе, изградено около въпроса за отговорността, която човек носи за собствените си решения. Петте задачи към него проверяват какъв морален проблем е поставен, какво изисква изборът според текста, какво му се противопоставя като по-лесната възможност, какъв език е използван и към кой тип текст спада прочетеното. Втората част е насочена към жанра. Проверява се същността на есето, мястото на тезата, съдържанието на същинската част, характерът на езика и особеностите на темата. Отделни задачи разглеждат какво представлява самата теза и какво не влиза в строежа на текста. Отличителна черта на този вариант е вниманието към допустимото и недопустимото. Няколко задачи изискват да се посочи какво не е подходящо: кой източник не става за аргумент, кой похват не е аргументативен, кой елемент не се изисква в структурата. Тези формулировки са по-взискателни от обичайните, тъй като изискват не само знание за правилата, но и усет кое би отслабило текста. Отделни задачи засягат увода и заключението – какво се очаква от всяко от тях и какво прави финалната част въздействаща. Трите задачи със свободен отговор насочват към прилагане: формулиране на теза по конкретна зададена тема, обяснение защо личният опит е убедителен източник на аргументация и описание на ролята на заключението. Отговорите са придружени с кратки пояснения, а примерните отговори на отворените задачи включват готова формулировка на теза, приложима като образец. На учителя тестът дава готова проверка преди самостоятелна работа. На ученика служи за подготовка преди писане на есе на изпитване.

Публичното изказване по морален проблем е тема, при която теорията и практиката трябва да вървят заедно: не е достатъчно да се знае от какви части се състои речта, ако ученикът не умее да формулира теза и да я подкрепи. Този тест проверява и двете страни на умението в рамките на един лист. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Началото е кратък текст, поставящ моралния въпрос за стойността на притежанието и на човешките добродетели, и 5 въпроса към него. Те изискват откриване на основната идея, преценка кое твърдение съответства на съдържанието, определяне на значението, което текстът отдава на начина на изразяване, и извеждане на предназначението на публичната реч според прочетеното. Тази част тренира четене с разбиране върху разсъждаващ текст – умение, което се проверява и при изпитните формати. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самата тема. Обхванати са функцията на публичното изказване и типът текст, към който принадлежи; изборът на тема според аудиторията; композицията и последователността на частите; съдържанието на същинската част и на заключението; понятието подтеза; видовете аргументи; изискванията към езика и ролята на експресивността; както и разграничаването на моралния от научния въпрос. Част от задачите са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което не е присъщо на този тип реч. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първите две изискват кратко обяснение – за ролята на експресивните думи и за необходимостта тезата да бъде подкрепена. Третата е практическа: ученикът трябва сам да напише кратко становище по поставен морален въпрос. Така проверката завършва с реално писане, а не само с разпознаване на теоретични формулировки. Отговорите са изнесени в отделен раздел. При избираемите задачи верният вариант е придружен с кратко пояснение, което насочва към съответното правило или към мястото в текста. При отворените въпроси са дадени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и с подходящ речник, така че да служат за образец при собствено писане. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди писане на публично изказване и за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с равномерно разпределена трудност, а ученикът – ясна представа какво точно се изисква от този тип текст, преди да го напише самостоятелно. Решаването отнема около учебен час, а приложените отговори позволяват проверката да се направи веднага, без допълнителни помагала.

Този тест обхваща целия дял накуп: художествен и научно-популярен текст, официално и неофициално общуване, обява и дискусия, редактиране и нравствен въпрос. Обхватът е широк по замисъл — обобщителната проверка има смисъл само ако мине през всичко, което е преподадено, а не през избрани части от него. Началото е фрагмент от ученически форум по въпрос, който засяга пряко всеки в класа — как се учи най-добре. Трима участници описват различни подходи. Първите пет задачи изискват определяне на вида текст, откриване на общото между две от изказванията, преценка на езика и на преобладаващия тип изказ, както и разпознаване на комуникативното намерение. Особено ценна е втората задача, която изисква обобщение на две мнения — умение, отиващо отвъд простото разпознаване. Следващите дванадесет задачи преминават през понятийния апарат на дяла: същността на художествения текст, основния елемент на епическия, определението за дискусия и за аргумент, целта на редактирането и същността на заместването, структурата на отговора на нравствен въпрос, характеристиките на научно-популярния стил и на масовата комуникация, разграничаването на официалния от неофициалния текст, отличителните белези на обявата. Задачите съзнателно редуват различни области, така че ученикът да превключва между тях — както се случва и на реално изпитване. Практическата част включва три задачи с място за писане, всяка от различен тип. Първата изисква посочване на пример за текст от масовата комуникация с определяне на подател и получател. Втората — редактиране на изречение с приложение на две операции наведнъж. Третата предлага избор между три нравствени въпроса и изисква писмен отговор с теза, аргумент и извод. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни ученически отговори, включително готов образец на отговор на нравствен въпрос с ясно обозначени части. За учителя това е готов обобщителен тест в края на дяла или преговор преди контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика той показва точно кои от многото понятия в раздела владее и кои му предстои да повтори.

Тест за жанр, който проверява не знания по литература, а умение за писане. Той пита какво представлява един ученически текст, как се строи и какво в него е позволено. Именно това го прави рядък. Обичайно се проверява дали ученикът е написал добър отговор; тук се проверява дали изобщо разбира какво пише. Материалът е върху отговора на нравствен въпрос и е събран на четири страници. Задачите са четиринадесет, всички затворени, а голяма част са с обърната формулировка. Началото е теоретично. Три задачи изясняват към какъв вид текст спада този жанр, какво заглавие му подхожда и какво е основното му предназначение. Особено полезна е задачата със заглавията. Сред четирите предложени три са нравствени въпроси, а едно е литературен – различаването им е точно онова, което учениците бъркат най-често. Средището е приведен ученически текст върху компромиса. Той е даден такъв, какъвто е – с грешките си, – и върху него са зададени пет задачи. Тук е и находката на теста. Първо се проверява устройството на текста: от колко абзаца се състои, отговаря ли на въпроса в заглавието и съдържа ли всичките си части. После се търсят ключовите думи, а след това и позицията на пишещия – какво харесва и какво не. Именно задачата за строежа е най-стойностната. Тя изисква да се забележи, че текстът не съдържа всичко, което трябва – наблюдение, което ученикът после ще приложи и към собствената си работа. Отделна задача проверява езиковата грамотност на същия текст: сред четири изречения от него трябва да се посочи единственото без грешка. Втората половина се връща към теорията, но от друг ъгъл. Проверява се към кой вид общуване спада жанрът, коя част не му е задължителна, какви думи са допустими в него и какво авторът има и няма право да прави. Именно последната задача е най-фината. Тя изброява четири действия, три от които са позволени, а едно нарушава самата същност на жанра – отхвърляне на чуждо мнение без защита на собствено. Финалната задача е лексикална и търси синонима на ключовата дума в самото название. Преподавателят получава готова проверка след въвеждането на жанра – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Приведеният текст върши работа и поединично, като материал за упражнение по редактиране. Ученикът получава нещо повече от тест: приведеният чужд текст му служи като огледало, а задачите върху него показват какво ще бъде проверявано и в собствената му работа.