Обобщителен тест по литература за раздела „Човекът и изкуството" – от нощния огън на косачите до общата песен в залата, 20 задачи с отговори

Тестът обобщава целия раздел „Човекът и изкуството" и проверява доколко ученикът е разбрал водещата за него мисъл – че словото, песента и картината променят човека и общността около него. Задачите са разпределени по творби, а всяка група върви от конкретното към извода. Първата група обхваща „Косачи". Проверява се как е представена природата в началото, каква е ролята на Благолажа сред спътниците му, как се променя настроението на мъжете в хода на разказаното, какво въплъщава самият разказвач на приказки, как завършва творбата и какво е нейното послание. Втората група е посветена на „Художник". Задачите се отнасят до преобладаващото чувство в творбата, до начина, по който е представен творецът, до значението на цветовете за разкриването на вътрешния му свят, до посланието и до връзката между човека и изкуството. Третата група разглежда главата „Представлението". Проверява се мястото на театралното събитие в живота на градчето, причината плачът на героинята да предизвика смях, ролята на Каблешков сред публиката, значението на общото пеене във финала и особеностите в поведението на бея. Заключителните три задачи са с отворен отговор и предвиждат място за писане. Те изискват свързан текст от няколко изречения за значението на приказката за останалите герои, за връзката между твореца и изкуството и за смисъла на финалното пеене, което заличава границата между сцена и зала. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, а към отворените задачи – примерни решения. На преподавателите тестът служи за обобщителна проверка в края на раздела, за контролна работа и за оценяване на писмени умения. На учениците той дава възможност за самопроверка и за преговор преди класно или изпитване.

Тестът обобщава раздела „Човекът и изкуството" и завършва с група задачи, които съпоставят трите изучавани творби и извеждат общото между тях. Първата част обхваща „Косачи". Проверява се какво събира мъжете около огъня, как е представен трудът им, в какво се състои дарбата на Благолажа, как приказката за змея и момата въздейства върху слушателите, каква е ролята на песента след нея и до какъв извод води разказът. Втората част е посветена на „Художник". Задачите се отнасят до багрите като израз на богатството на живота, до светлината като знак за надежда и духовен полет, до представата за твореца, до връзката му с хората около него, до общото внушение и до посланието на творбата. Третата част разглежда главата „Представлението". Проследени са празничното събиране на публиката, смехът при играта на един от актьорите, спорът, който разкрива две различни отношения към изкуството и свободата, поведението на бея и мигът, определен като връх на цялото събитие. Четвъртата част е обобщаваща. Три задачи търсят какво свързва трите творби, каква е ролята на твореца и на словото в тях и коя е водещата мисъл на целия раздел. Заключителните три задачи са с отворен отговор и предвиждат място за писане. Те изискват свързан текст от няколко изречения за значението на приказката за героите, за смисъла на палитрата и за онова, което общото пеене разкрива за общността. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, а към отворените задачи – примерни решения. На преподавателите тестът служи за обобщителна проверка в края на раздела, за контролна работа и за оценяване на писмени умения. На учениците той дава възможност за самопроверка и за преговор преди класно или изпитване.

Тридесет и четири задачи в четири раздела, а последната част стига до литературоведски понятия, каквито обикновено не влизат в тест за този раздел. Обхват, който покрива темата от най-простото до най-трудното. Устройството е стъпаловидно и всяка следваща част изисква повече от предходната. Първата се решава с една дума, втората с една буква, третата с изречение, четвъртата с обяснение. Началният раздел е с десет твърдения, на които се отговаря само с да или не. Те не са върху конкретна творба, а върху самото понятие изкуство: откъде идва потребността от него, каква е ролята на фантазията, какво изобразява то и къде минава границата на условността. Формат, който изглежда лесен, но при отрицателните твърдения се греши постоянно – достатъчно е едно невнимателно прочетено „само“, за да се обърне смисълът. Вторият раздел е с шест въпроса с избираем отговор и минава през трите изучавани произведения – „Косачи“ на Елин Пелин, стихотворението „Художник“ и главата от „Под игото“ на Иван Вазов, посветена на представлението в Бяла черква. По два въпроса за всяка творба, разпределени поравно. Третият раздел е най-обширен – дванадесет въпроса с кратък свободен отговор, разпределени в същия ред по творби. Тук вече не се избира, а се формулира: защо героят постъпва така, какво постига, какво чувство внушава дадено описание. Именно тази част отсява четящите от преразказващите, защото отговорът не може да се налучка. Четвъртият раздел е и най-стойностният. Шестте въпроса в него излизат от съдържанието и стигат до устройството на творбите: как разказвачът предава атмосферата, как се внушава идея, кое понятие описва пренасянето на признак от едно явление върху друго и защо разказвачът знае какво мислят героите. Последният въпрос е особено находчив, защото въвежда понятието за условната фигура на повествователя. Отговорите са приложени за всички тридесет и четири задачи, при отворените – с кратка формулировка, годна за критерий при оценяване. Списъкът е компактен и се сверява за минути. Преподавателят получава готова проверка за цял раздел с ясно разграничени равнища на трудност, без нужда от подготовка. Четирите части вършат работа и поединично – например само първата като бърз контрол в началото на час или само четвъртата като въпроси за беседа. За ученика ползата е в градацията: същата тема се проверява четири пъти и всеки път се изисква едно стъпало повече – разпознаване, избор, формулиране и накрая обяснение с термин. Материалът върши работа и за преговор преди класна работа.

Художникът не подрежда мебели и не сменя жилището си – той просто внася в него целия свят. Настоящият тест по литература проследява как се случва това и какво в текста го прави убедително. Изпитният вариант съдържа 17 задачи. Първите петнадесет са с избираем отговор и обхващат творбата от най-простото към по-обобщеното. Началните въпроси установяват авторството, лирическия герой и изходния облик на пространството, след което вниманието се насочва към разпознаване на художествено средство – одушевяването на неодушевеното, и към действието, което поставя началото на промяната. Следваща група задачи работи с образния свят: изисква се да се посочи кой мотив не присъства сред внесените в стаята картини, как е изразена промяната на настроението и какъв похват стои зад едно от най-запомнящите се сравнения в творбата. Проверява се и жанровата определеност на текста. Заключителните затворени задачи са насочени към смисловия план: как е представено изкуството, каква е ролята на повтарящия се глагол, какво означава изразът за единственото притежание на героя, кой контраст носи основния смисъл, от чие лице е поднесен текстът и коя формулировка най-точно обобщава посланието на творбата. Последните две задачи са с място за писане. Първата изисква описание със свои думи как се променя пространството и настроението в хода на стихотворението. Втората е аналитична и изисква подбор на два образа от природата и два от човешкия свят, придружен с обяснение как чрез тях се проявява силата на изкуството. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения към всяка затворена задача, както и примерни решения на отворените въпроси. За учителя това е готов инструмент за проверка на прочетеното, за текуща оценка или за урок върху художествените средства и темата за изкуството. За ученика тестът е удобен за самопроверка, а последната задача изисква самостоятелен подбор и обосновка – умение, полезно при всяко писмено разсъждение. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Приказката край огъня, картините по голите стени, представлението в читалището – три различни срещи на човека с изкуството и една обща проверка върху тях. Дванадесет задачи, разпределени поравно между три творби, следят дали прочетеното е разбрано в дълбочина, а не само запомнено. Първият блок е върху „Косачи“ на Елин Пелин. Проверява се разпознаването на герой по портретен детайл, ориентирането във времето и мястото на действието, отделянето на пейзажното описание сред други откъси и разбирането за ролята на разказвача и за въздействието на разказаното върху слушателя. Вторият блок работи със стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Тук задачите излизат извън фактологията – търси се какво чувство поражда конкретен стих у читателя, кое твърдение противоречи на посланието на творбата, къде думата е употребена в преносно значение. Това са въпроси, които изискват вглеждане в текста, а не преразказ на съдържанието му. Третият блок е върху главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов. Проверява се познаването на героите и на поведението им, разграничаването на действителна историческа личност сред литературните персонажи и разбирането за начина, по който публиката възприема сценичното действие – наивно, но искрено, което е и източникът на хумора в главата. Задачите са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Голяма част от тях са формулирани с обърната логика – търси се невярното твърдение или онова, което не се отнася за творбата, така че познаването да бъде реално, а не резултат от налучкване. Отговорите са приложени накрая и правят проверката бърза и безспорна, а кратката форма позволява тестът да се реши в рамките на един учебен час заедно с обсъждането. Обединяващата тема личи през целия тест: какво прави изкуството с човека – утешава, преобразява, събира хора, кара ги да плачат и да се смеят. Задачите я проследяват в три различни жанра – разказ, стихотворение и епизод от роман, което позволява и естествена съпоставка между тях. За учителя това е готова проверка след приключване на темата или бърза диагностика преди обобщителен урок. Не изисква подготовка, обхваща трите творби в оценима форма и показва веднага коя от тях е останала неусвоена. Всеки от трите блока може да се използва и самостоятелно, като кратък тест върху отделна творба. За ученика е удобен начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Приложените отговори позволяват самопроверка, а задачите насочват вниманието точно към онова, което обикновено се пита – герои, пейзаж, преносна употреба и внушения на творбата.

Десет задачи, които обхождат три творби наведнъж – и всяка от тях гледа на изкуството от различен ъгъл: като разказване, като зрелище и като живопис. Именно това съчетаване прави теста стойностен. Той не проверява три произведения поотделно, а една обща тема, разгледана в три различни жанра и три различни епохи. Материалът е върху темата за човека и изкуството. Обхваща „Косачи“ на Елин Пелин, главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов и стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Началото е находчиво. Първата задача изброява три различни неща, показани в един разказ, а верният отговор е, че всички те присъстват едновременно – похват, който отсява прибързаните. Следват въпроси за съдържанието на всяка творба поотделно: какво публиката не приема при едно представление и какъв е смисълът на изкуството според едно стихотворение. Средището са двете задачи за понятията. Едната изисква определение за природната картина, другата – за разказвача, като и при двете сред възможностите стоят три близки, но неверни обяснения. Именно тук се решава дали е усвоена терминологията. Особено полезни са двете задачи за преносното значение. Първата привежда три цитата от трите творби и пита в кои от тях има думи в преносен смисъл. Втората стъпва на четири стиха и изисква да се прецени в какво значение е употребена една-единствена дума. Тази втора задача е сред най-фините в теста. Думата се повтаря в стиха, а разграничението изисква вглеждане в целия контекст. Отделна задача разглежда как една мечта се проявява в главата от романа, като сред четирите възможности стоят четири различни момента – а само единият е точният. Финалната задача е обобщаваща и е най-трудната. Приведени са четири откъса от трите творби и се търси онзи, който се отнася точно до общата тема. Три от тях са красиви и запомнящи се, но не казват нищо за изкуството. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до десетата задача. Има и една задача за авторството, при която трябва да се прецени дали някое от трите твърдения не е вярно – кратка проверка, поставена между по-трудните въпроси. Преподавателят получава готова проверка за края на раздела – без подготовка, с оценяване по списък. Задачите с приведени цитати вършат работа и поединично, като повод за беседа. Ученикът обхожда трите творби наведнъж и упражнява точно това, което се пита при съпоставка: една тема, видяна през различни автори. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.