Технология на създаване на есето

Технологията на създаване на есето, съобразена с неговите съдържателни и структурни особености, преминава през следните етапи: подготовка за писане на есе; самостоятелно написване на есето; редактиране.

1. Подготовка за писане на есе (идеите, размислите, асоциациите се записват на отделен лист и впоследствие оформят черновата)

•    Започва с уточняване на темата, предопределена от заглавието. Заглавието пита (явно или подтекстово, скрито): Какво мислите по този въпрос, какво е вашето мнение по проблема? Възникналите асоциации (плод на спомени, познания, житейски опит) дават отговор на въпроса, поставен в заглавието. Записват се с няколко ключови думи и така темата се разчита/определя.
•    Тъй като текстът е насочен към адресат (читател, въображаем събеседник), той (адресатът) трябва да бъде въведен в проблематиката. Задачата на увода е да го насочи, да го въведе в темата. Паралелно е това адресатът трябва и да е заинтригуван от проблема, от размишленията върху него, затова се цели уводът да е нестандартен, провокативен, ангажиращ интереса на читателя. Той може да отговаря разглежданата проблематика, но може и да е съвсем лаконичен - да се свежда до реторични въпроси, максими, афоризми, сентенции.
•    Следва изложението. Набелязват се идеи, факти, породени от асоциации с поставения проблем. Въз основа на разсъжденията върху тях се оформя становище. То се концентрира в една основна мисъл, теза. Съпровождащите я мисли се разгръщат в подтези. Всяка подтеза извежда отделен аспект от основното съждение, подкрепено с аргументи.
•    Становището по даден въпрос, заявената позиция се аргументират по различни начини: чрез съпоставка с други становища по зададения проблем; чрез илюстрирани факти, примери от различните познавателни области, от областите на изкуствата, от живота и т.н. Свободното мислене поражда различни асоциации, включително и с неща, за които се мечтае, които са измислени. Върху всичко това се разсъждава, тълкува се, извеждат се умозаключения, аргументиращи заявената позиция.
•    Целта на написването на заключение е да обобщи изводите, да открои становището, да придаде завършеност на мисълта. Свободата на писане на есе дава възможност финалът на есето да е въпрос, цитат, афоризъм и т.н., подтикващи и читателя към размисъл.
Всяка обособена тематична част се отделя в самостоятелен абзац.
Внимание! Във всички компоненти на есето трябва да проличава собствената гледна точка, субективната авторова позиция.

2. Написване на есето

Написването на есето е самостоятелна дейност на ученика, чрез която се осъществява цялостното смислово изграждане на текста.
•    То започва с планиране на текста.
•    Следва написване на черновата - отделните микротекстове, съдържащи оформени становища, позиции, обосноваващи ги аргументи, се подреждат и обединяват в цялостен, логично обвързан с темата текст.
•    Редактирането на есето предполага коригиране на черновата в следните пунктове:
-    смислова и тематична завършеност на есето
-    композиционна цялост и оформление на текста
-    отстраняване на стилово неуместните думи и изрази, повторения, правописни и пунктуационни грешки 
-    техническо оформление на текста.
•    Редактирането на есето предполага коригиране на черновата по следните критерии:
-    ясно и целенасочено формулирани теза и подтези, изведени въз основа на личния опит
-    логически издържана аргументация, плод на нестандартно, оригинално мислене
-    специфичен авторски почерк, изразен в съдържателния и в композиционния план на съчинението
-    свободно използване на всякакви езикови средства и стилистични похвати с цел изразяване на собствено мнение, оценъчна позиция.
•    След като всичко това е свършено, се пристъпва към написването на беловата.