Трансформиращ преразказ на V част на „Една българка“ от името на баба Илийца: Обещанието за спасение, останало живо сред най-тежката лична загуба
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Тук Искърът, излязъл от скалистото гърло, се разливаше широко и течеше между ниски полегати брегове. Лодката плаваше по течението, непокорна на лопатата, защото аз не умеех да я управлявам. Затова тя се отдалечи надолу и отмина мястото, където обикновено заставаше. Безпокоях се само да не приближа отново брега, от който бях тръгнала. Най-после един бързей ме откара близо до срещния бряг и аз с много мъка допрях лодката до земята. Излязох с детето на ръце и тръгнах незабавно нагоре към гората.