Тримата братя и златната ябълка (преразказ от името на най-малката девойка)

Най-трудното в преразказа от името на герой не е самата история – тя е известна. Трудното е гласът: кой говори, какво може да знае той и как да разкаже онова, на което не е присъствал. Тази работа решава всички тези задачи и може да се използва като модел за същия тип текст върху друга творба. Разказът е воден последователно от първо лице, в минало време, от началото до края, без нито едно излизане от избраната гледна точка. Народната приказка е предадена изцяло, със запазена последователност на епизодите и без пропуснати сюжетни звена, но погледът върху тях е сменен – събитията се виждат отвътре, през очите на участника. Най-показателното решение в текста е начинът, по който са предадени случките отпреди героят да се включи в действието и онези, които стават без него. Тук преразказвачът не изневерява на гледната точка: използва въвеждащи обяснения за това откъде знае разказаното, и така запазва достоверността на изложението. Този похват е основната трудност при трансформиращия преразказ и в работата той е приложен последователно на няколко места. Диалозите от приказката са преработени. Пряката реч е сведена до минимум и заменена с непряко предаване, а обръщенията, молбите и наставленията са вплетени в разказа, вместо да бъдат възпроизведени дословно. Заедно с това е запазен приказният тон – характерните устойчиви изрази, повторенията и типичната за фолклорния разказ образност, така че текстът да не звучи като преразказ на съвременен език. Изградени са и вътрешните преходи. Всеки нов епизод е свързан с предходния чрез връзки за време и следствие, а не просто изброен, което придава на текста плавност и го предпазва от най-честата грешка при подобни работи – накъсаното изреждане на случки. Езикът е достъпен и равен – без утежнени изречения и без модерни думи, които биха разрушили усещането за приказка. Изреченията са с различна дължина, което поддържа ритъма на разказа жив. Отделно внимание заслужава дължината и мярката. Работата не разширява приказката с измислени подробности и не съкращава важни моменти. Личните преживявания на разказвача са предадени сдържано – без излишни чувства и без коментар, който би превърнал преразказа в съчинение. Финалът е решен така, че да затвори разказа както приказката го затваря, като запази характерния завършек на фолклорния текст. На учителя работата е готов пример за час по трансформиращ преразказ: върху нея се показват смяната на лицето, начинът за предаване на неприсъствени епизоди, преработката на диалога и запазването на стила. Може да послужи и като образец за оценяване – какво се очаква от добре написан текст от този тип. На ученика материалът дава ясна представа как изглежда завършен преразказ от името на герой – от първото до последното изречение. Полезен е при подготовка за класна работа, за домашна работа по същата приказка и като модел, по който да се напише подобен текст върху друга творба.

Пълният текст на една от най-обичаните български вълшебни приказки, поднесен така, както се разказва от поколения. Всичко започва в градината на бедна жена, където всяка година узрява само една ябълка, но златна, и всяка година в нощта на узряването я отнася хала. Началото представя тримата братя и поредните им опити да опазят ябълката. Още там приказката поставя своето първо изпитание и ясно показва кой от синовете е готов да го посрещне. Оттук действието се пренася към кървавата следа, която води до пещера без видимо дъно, и към спускането в нея, разказано с типичното за жанра утрояване на опита. Средната част въвежда двореца на халата, трите пленени царкини и предмета, който по-късно се оказва решаващ. Точно тук приказката прави своя най-горчив завой, защото изпитанието вече не идва от чудовището, а от най-близките. Долната земя, в която се озовава героят, е отделен свят със свои беди: пресъхнали реки, змей и град, който плаща страшна цена за глътка вода. Финалната част събира вълшебните помощници на приказката, тежкото условие, което юнакът трябва да изпълни, и жертвата, която прави, без да се оплаче. Развръзката остава за самия текст. Езикът е такъв, какъвто го помни устната традиция: кратки реплики, повторения, устойчиви обръщения и преизказни глаголни форми, които веднага издават, че историята се предава от уста на уста. Това прави текста удобен и за наблюдения върху езика на приказката, а не само върху нейния сюжет. Приказката е удобна за четене на глас, за преразказ, за откриване на характерните приказни числа и формули, за съпоставка между тримата братя и за разговор върху доброто, завистта и наградата. Подходяща е и за домашна работа върху вълшебната приказка, за характеристика на герой и за илюстриране на разликата между приказка и легенда.

Разказвачите са двамата по-големи братя и заради това позната приказка звучи като оправдание. Разказът започва от ябълковото дърво в градината и от онова, което се случва с плода му всяка година, продължава с първата година, когато най-големият сяда да варди с нож и орехи в ръце, и стига до третата, когато най-малкият пожелава да пази сам. Финалът предава спускането в дупката и реда, в който братята решават да слязат. Трансформацията е спазена: разказът е в първо лице множествено число, а оценките идват от самите разказвачи. Последователността на епизодите следва приказката. Текстът е подходящ за образец при преразказ от името на второстепенни герои.

Преразказът на „Златното момиче“ от името на мащехата е организиран като последователен разказ от първо лице, в който всички събития са представени през гледната точка на героинята. Това променя начина, по който познатата приказна история достига до читателя: действията на мащехата, отношенията ѝ със завареничето и собствената ѝ дъщеря, както и реакциите ѝ към случващото се са включени в повествованието като лични решения, впечатления и оценки. Началото въвежда семейната ситуация и причината за конфликта. Мащехата разказва за брака си, за присъствието на дъщерята от първата жена и за постоянните спорове в дома. Оттук сюжетът естествено преминава към първия основен епизод – отвеждането на завареничето в гората. Тази част подготвя следващия обрат и същевременно показва как при преразказ от името на герой чуждите действия се предават само доколкото разказвачът ги знае или ги научава впоследствие. Следва завръщането на момичето, което разделя текста на нов смислов етап. Появата му със златен облик и сандъче с жълтици отключва следващата поредица от действия. Мащехата решава да изпрати и собствената си дъщеря по същия път, а преразказът проследява подготовката, заминаването и последвалото завръщане. Двата сходни епизода са поставени един след друг, което създава ясна композиционна симетрия и улеснява съпоставянето им. В средната част е включена реакцията на мащехата след провала на очакванията ѝ. Разговорът с мъжа ѝ свързва двата горски епизода и приключва първата голяма сюжетна линия. След кратък времеви преход повествованието се насочва към порастването на златното момиче и към появата на юнака, който идва да го поиска за жена. Финалният блок е изграден около нов план на мащехата – подмяната на булката. Тук действието се ускорява: златното момиче е скрито, собствената дъщеря е забулена и изпратена със сватбарите, а петелът разкрива измамата. Завръщането на сватбарите и намирането на истинската булка завършват преразказа и затварят приказната композиция. За ученика текстът е полезен модел за преразказ от името на герой, защото показва как се запазва сюжетната последователност, как се използва първо лице и как се предават събития, на които разказвачът не е пряк свидетел. Подходящ е и за упражнение върху времевите преходи, причинно-следствените връзки и включването на лична оценка, без да се нарушава основният ход на приказката. За учителя материалът може да послужи при работа върху гледната точка, трансформиращия преразказ и композиционното подреждане на по-дълъг повествователен текст.

Сборникът събира едни от най-обичаните приказки на Ангел Каралийчев в оригиналния им вид, без съкращения и без преразказ. Началото е с „Братче и сестриче“: историята за Иванчо и Марийка, които се измъкват от бащината къща в нощта преди Гергьовден, за да не бъдат отведени на пазара, и за онова, което следва, когато жаждата надделява над предупреждението на по-голямата сестра. „Двамата старци и месечината“ пренася действието в дома на бедна старческа двойка, в чийто кош една нощ се хваща необикновено гостенче, а къщата после сама започва да се разтребва, докато двамата не решат да разберат кой шета в нея. „Златното момиче“ поставя редом сирачето и рожбата на мащехата, изпраща ги по един и същ път към колибата на бабичката и показва как двете момичета се връщат у дома с две различни сандъчета. „Хитрата лисица“ сменя тона: петелът тръгва на пазар, вълкът и мечката се присъединяват към компанията, а кумата лисица подхваща броилка, чийто край е ясен на всички освен на онези, които я слушат. По-нататък „Иванка и Марийка“ отвежда в гората, в дома на една рунтава мецана, където хурката с конопа се превръща в изпитание за момичето. Приказките са дадени с езика на Каралийчев: народните обръщения, умалителните имена, живият диалог и характерният ритъм на разказването, който прави текстовете удобни за четене на глас. Изданието е полезно за часовете по литература в началния етап, за домашно и извънкласно четене, за читателски дневник, за упражнения по преразказ и за характеристика на герой. Развръзките никъде не са издадени предварително, а остават в самите приказки.

Приказка, в която реката тече червена, синя, зелена, черна и жълта, а от цвета, който момичето дочака, зависи целият му по-нататъшен живот. Тук е поместен текстът на българската народна приказка „Златното момиче“ без съкращения и без коментар. Историята започва с познатото начало: момиче, останало без майка, мащеха, която не го търпи, и баща, който отстъпва пред всекидневните кавги. Питката, търкулната по стръмното, отвежда детето далеч в планината, при чудноватата бабичка с редките сивозелени коси, бухала на рамото и двора, пълен със змии и гущери. Оттам нататък приказката върви по правилата на вълшебното: как момичето се държи в чуждия дом и с гадинките на бабичката, какво му поръчва тя, преди да заспи край реката, и какво успява да хване във водата. После всичко се повтаря втори път, с другото момиче, и се разгръща наопаки, защото в приказката за всяка постъпка се плаща. Финалът, в който истината излиза наяве пред сватбарите, е оставен за прочит. Текстът е подходящ за четене в час и вкъщи, за работа върху вълшебната приказка и нейните повторения, за съпоставка между двете момичета и между трудолюбието и мързела, за преразказ и за характеристика на героите.