Биография на Уилям Шекспир и пътят му от историческите хроники до великите трагедии
Зареждане на оценките…
Уилям Шекспир (1564 - 1616) е най-яркият представител на английската литература от епохата на Ренесанса. Същевременно той е писателят е най-значително влияние върху развитието на световната литература. Творчеството му е изумително като всеобхватност на съдържанието. С основание може да се твърди, че не съществува съществен проблем в многообразието на човешкия опит, за което Шекспир не е писал, при това задълбочено и проницателно, е усет за най-същинската природа на нещата. Същевременно творчеството му представя своеобразен синтез на най-значителните постижения на литературата и театъра от Античността до собственото му време. Затова с пълно основание, още в собствената му епоха, той е бил наречен „поет на всички времена“.
Биографията на Шекспир е изпълнена с празнини и несигурни данни. Факти за живота му започват да се събират около 100 години след смъртта му, което прави верността им доста проблематична. Това обстоятелство не е изненадващо, тъй като въпреки огромната популярност на творбите му като личност Шекспир не се е радвал на някакъв по-специален престиж. В епохата на Ренесанса драматургията не само е била смятана за най-маловажното от изкуствата, но и се е възприемала просто като занаят, така че интересът е бил насочен към пиесите, а не към техния автор.
Роден през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън (предполага се, че датата е 23 април, същата, на която след 52 години той умира), за първи път Шекспир попада в регистрите през 1582 г., когато се жени за Ан Хатауей. От този брак се ражда дъщеря, а скоро след това и близнаци. За следващите години не се знае нищо. Има различни хипотези, някои от които са особено интригуващи, но засега - недоказани. Със сигурност се знае само, че в 1592 г. е публикуван текст на друг английски драматург с обидни подмятания за Шекспир, което дава основание да се приеме, че по това време той вече е бил в Лондон и е поставял пиеси, приемани от съвременните му творци като конкуренция.
Около 1593 г. Шекспир се включва в театралната трупа на известния трагик Ричард Бърбидж, който основава най-известния театър на епохата – прочутия „Глобус“. Той става главен драматург на трупата, но е бил също и актьор, вероятно не особено добър, защото е известно, че е играл ролята на духа в „Хамлет“. До 1597 г. драматургът трябва да се е бил замогнал вече достатъчно, тъй като тогава купува най-голямата къща в Стратфорд. От 1598 г. датира първият положителен отзив за творчеството му.
През 1601 г. граф Саутхамптън и граф Есекс, дългогодишният фаворит на Елизабет I, организират бунт срещу кралицата, след неуспеха на който самият Есекс бил обезглавен, а патронът на Шекспир – изпратен в затвора. Самият Шекспир бил до голяма степен ангажиран с групата на заговорниците, така че вероятно едва е избегнал участта на останалите. Симптоматично е, че тъкмо по това време той започва да пише своите големи трагедии. Още няколко години работи интензивно, но след 1608 г. започва да твори все по-малко и в 1613 г. след поставянето на последната му пиеса „Хенри VIII“ се оттегля в Стратфорд, където умира в 1616 г. Първото събрание на съчиненията му в един том, известно като „Първо фолио“, излиза в 1623 г.
Тъй като приживе Шекспир не е публикувал нито една от пиесите си, датировката на творчеството му е представлявала сериозен литературно-исторически проблем. На базата на сведения за първите постановки, както и на допълнителни исторически данни е направена хронология на Шекспировите произведения, която се смята за достатъчно сигурна.
Творчеството на Шекспир е обемно и многообразно. То позволява да бъде организирано в няколко основни групи произведения в съответствие с жанра и времето на създаването им. До 1600 г. той създава поредица исторически хроники (по-важните между които са „Хенри IV“, „Хенри V“ и „Ричард III“), десет комедии (сред които „Укротяване на опърничавата“, „Сън в лятна нощ“, „Както ви се харесва“, „Дванадесета нощ“), прочутия си сборник сонети, както и отделни трагедии, най-популярната от които е „Ромео и Жулиета“.
От 1601 г. нататък Шекспир пише основно великите си трагедии „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“. По-късно, следвайки новите тенденции в театъра, се ориентира към трагикомедии и романтични драми (най-известни измежду тях са „Зимна приказка“ и „Бурята“).
Така се оформят два основни периода в творчеството на Шекспир, границата между които е 1601 г. Те съответстват на двете фази в развитието на Английския ренесанс. Първият отразява времето на оптимизма, докато вторият е израз на кризата в хуманистичната мисъл. Първият период е прието да се определя като ренесансов, докато вторият се отъждествява до голяма степен с изкуството на барока.
Свързани материали
Биография на Уилям Шекспир и творбите му по години
Справка за живота и творчеството на Уилям Шекспир, подредена така, че ученикът бързо да намери и датите, и заглавията. Първата част проследява ранните години: рождената дата и градът, занятието на бащата и произходът на майката, годините в местното училище и предметите, които се изучават там, ранният брак и децата в семейството. Отделено е място и на десетилетието, за което почти липсват документи, и на предположенията с какво се е занимавал Шекспир през него. Втората част е за Лондон. Показано е как Шекспир се утвърждава като актьор, драматург и съсобственик на театрална трупа, как трупата сменя името си след смяната на монарха и по какви документи се съди, че той забогатява и купува имоти. Посочено е и кога е построен театърът, в който става акционер, както и какво се случва с него по-късно. Творчеството е представено хронологично: поемата и ранните хроники и комедии, трагедиите от зрелия период, сонетите и годината на публикуването им, късните пиеси и завръщането в родния град. Накрая е добавен подреден по жанрове списък с по-известните произведения, с оригиналните им заглавия. Справката е удобна за представяне на автора преди работа върху „Ромео и Жулиета“ или „Хамлет“, за домашна работа по световна литература и за бърз преговор преди изпитване.
Биографична справка за Уилям Шекспир (1564 - 1616) с годините на неговите пиеси и сонети
На 23 април 1564 г. едно име влиза в църковния регистър на Страдфорд на Ейвън, а петдесет и две години по-късно, на същата дата, същото име е записано при погребение в църквата „Света Троица“ в същия град. Справката проследява живота на Шекспир по години и събития: училището в родния град, ранния брак и децата, неясното десетилетие, за което се предполагат няколко различни занятия, и появата му в театралния живот на Лондон. Отбелязано е кога влиза в трупата на лорд камерхера, кога семейството получава фамилен герб и правото на титла, кога купува голямата къща в Страдфорд и кога става акционер в новопостроения театър. Творбите вървят в същата хронология: ранната поема, историческите хроники и първите комедии, големите трагедии от годините на „Глобус“, сонетите с годината на тяхното издаване и късните пиеси преди окончателното връщане в родния град. Накрая е и съвпадението с още една смърт, настъпила в Мадрид през същия ден. Справката е удобна за бърза подготовка преди изпитване, за въведение към която и да е от изучаваните пиеси и за изготвяне на хронологична таблица или презентация за автора.
Дискусия на тема „Безсмъртието на Шекспир в световната култура“: Авторът, който превръща всяко ново поколение в свой съвременник
Дискусията разглежда безсмъртието на Уилям Шекспир като непрекъснато присъствие в световната култура и в духовния живот на всяко ново поколение. Универсалните теми, психологическата дълбочина на героите, неповторимият поетически език и съчетаването на философията с живия човешки опит превръщат творбите му в неизчерпаем източник на нови тълкувания. Шекспир продължава да живее, защото чрез него човечеството разбира по-добре себе си.
Уилям Шекспир - Сонети
Литературоведски увод към „Сонети“ от Уилям Шекспир, написан от преводача им Валери Петров, придружен от началото на самата поредица в негов превод. Текстът започва с образа на трите сестри от една метафора на Самуил Маршак и оттам минава към епохата: как сонетът стига до Англия, кои са предходниците на Шекспир в този жанр и защо в края на шестнайсети век сонетната форма преживява бурен разцвет. Следва частта за съдбата на самата книга: първите свидетелства за „сладостните сонети“, пиратското издание на Томас Торп, споровете за времето на създаването им и въпросът защо признанието им закъснява с векове, преди романтиците да ги преоткрият. Отделно място е отредено на устройството на поредицата: формата на английския сонет, подредбата на 154-те текста и трите групи, които те образуват според адресата си. Оттук тръгва и най-обсъжданата тема, тази за реалните лица зад героите: Приятеля, Смуглата дама и Поета съперник. Изложени са различните предположения, без едно от тях да бъде обявено за сигурно. Същинската част на студията разглежда основните теми и отношения в поредицата: култа към мъжката дружба сред ренесансовите хуманисти, промяната на тона, когато в стиховете се появи Смуглата дама, и въпроса кое всъщност побеждава времето. Обяснено е и защо толкова много похвати, които днес изглеждат общи места, навремето са били открития. Последната част е за трудностите при превода на сонетите на български и за онова, което неизбежно се губи по пътя. Накрая са дадени първите два сонета в превода на Валери Петров. Студията е подходяща за подготовка по западноевропейска литература от епохата на Ренесанса, за реферат върху Шекспировите сонети и като въведение преди работа върху отделен сонет.
Подробен и разширен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир с въпроси и отговори: автор, сюжет, жанр, герои, композиция и теми
Материалът предлага подробен и разширен анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир, изграден като цялостен учебен ресурс с последователно подредени литературноисторически, жанрови, композиционни и интерпретативни части. Разработката е организирана така, че да води ученика от контекста на автора и епохата към структурата на произведението, неговите герои, основните конфликти и теми, а след това да премине към обширна система от въпроси и разработени отговори. Първият голям блок е посветен на Уилям Шекспир. В него са представени биографични сведения, основни етапи от творческия му път, мястото му в английския Ренесанс и разграничението между отделните периоди в творчеството му. Тази част осигурява необходимия литературноисторически контекст и подготвя разбирането на „Хамлет“ като произведение на Късния ренесанс. Следва самостоятелен раздел за трагедията, в който материалът преминава през сюжета, жанровата принадлежност, системата от герои, композицията и водещите теми. Всеки компонент е разгърнат отделно, което прави ресурса удобен както за последователно изучаване, така и за бърз преговор по конкретен въпрос. Особено място е отделено на образа на Хамлет, на неговото поведение, вътрешните колебания и функцията му като център на драматическото действие. Най-мащабната част на разработката представлява система от въпроси и подробни отговори, организирани в няколко тематични блока. Те обхващат автора и творчеството му, особеностите на трагедийния жанр, драматическото действие, героите, композицията, конфликтите, времето и пространството, монолозите, темите за привидността и истината, лудостта, познанието и живота като театър. Включени са и задачи за проследяване на конкретни сцени и действия, както и въпроси, които насочват към по-задълбочено тълкуване. Допълнителните рубрики „Как съм чел?“, „Време за работа“ и „Ателие за майстори“ разширяват практическата стойност на материала. Чрез тях ученикът може да премине от възприемането на готов анализ към самостоятелно осмисляне, аргументиране и сравняване. Включени са и задачи за първоизточниците на сюжета и за съвременни сценични интерпретации, което добавя още един работен пласт към основния анализ. Заключителният раздел обобщава цялостната структура и връща вниманието към мястото на произведението в световната литература. Така ресурсът функционира едновременно като разширен анализ, подробен учебен конспект, система за преговор и готова база за подготовка по литература. Подходящ е за работа в час, за домашна подготовка, за самостоятелно учене и за систематизиране на знанията преди изпитване, контролна работа или по-обобщаващ преговор.
Подробен и разширен литературен анализ на сонет 91 и сонет 130 от Уилям Шекспир с въпроси и отговори
Два сонета, но около тях е събрано много повече: историята на първото издание, устройството на самата форма, спорът с цяла литературна традиция и седемнадесет въпроса с развити отговори. Подробен и разширен литературен анализ на две лирически творби от Уилям Шекспир, с въпроси и отговори. Какво предхожда разборите Няколко въвеждащи дяла, всеки от които решава по един проблем. Първият представя автора и мястото на лириката в творчеството му. Вторият е за първото издание и е от най-интересните части в целия материал. Обяснено е защо това издание е спорно, кой го е отпечатал и какво точно в него е подвело поколения изследователи. Тук е направено и важно уточнение за опасността от биографично четене на лириката. Третият дял е теоретичен и обяснява самата форма: произхода на названието, двата основни типа, разликите между тях по устройство и по смисъл, както и присъствието ѝ в българската поезия. Приведена е и мисъл на български изследовател за това защо тази форма побира толкова много. Разборите При първата творба е показано какво се изброява в началото ѝ, каква картина на живота рисуват тези неща и как лирическият говорител подрежда ценностите. Отделно е обърнато внимание на езиково наблюдение, което оспорва утвърденото мнение за адресата. При втората творба анализът тръгва от начина, по който е изграден образът, и обяснява срещу какво е насочен. Приведени са цитати от известен предшественик, за да стане видимо какво точно се отрича, и е обяснено какво застава на мястото на отхвърленото. Седемнадесетте въпроса Подредени са в шест групи. Първата свързва творчеството с по-късни поети. Втората е за темите и за първото впечатление от двете творби. Третата е теоретична и разглежда формата. Четвъртата и петата са посветени на всеки сонет поотделно, с въпроси за ценностите, за сравнителните степени и за противопоставянето с традицията. Шестата излиза най-широко и поставя въпроса кое стои по-високо според автора. Сред задачите има и самостоятелно проучване върху сонети от друг ренесансов роман, както и въпрос за една скрита сонетна форма в прочута трагедия. Отговорът на последния обяснява какъв художествен ефект се постига и е сред най-запомнящите се места. Два от въпросите стъпват на мисъл на немски автор и изискват тя да бъде доказана с примери от текста. Отговорите са развити поотделно за всяка творба. Как са написани отговорите Като свързани разсъждения с много цитати и с ясни изводи. Езикът е достъпен, понятията са обяснени на място, а всеки отговор стига за самостоятелна писмена работа. За учителя: основа за няколко часа и за устно изпитване. Съпоставката между двата образа на жената се раздава като таблица, теоретичната част става схема, а самостоятелното проучване се възлага за домашна работа. За ученика: двете творби, формата и целият контекст на едно място. Подходящ за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване и за преговор.