Биографична справка за Уилям Шекспир (1564 - 1616) с годините на неговите пиеси и сонети
Зареждане на оценките…
На 23 април 1564 г. в църковния регистър на град Страдфорд на Ейвън е записано името У. Шекспир – син на занаятчия и потомка на благородническо семейство. От 1570 до 1580 година малкият Уилям учил в гимназията на родния си град.
През 1582 г. се оженва за Ан Хатауей, от която има три деца, момичета, без мъжки наследник. Времето между 1582 и 1592 година е неясно от биографична гледна точка. Предполага се, че е работил като занаятчия, като учител, като служител в адвокатска кантора, като актьор в пътуваща трупа. През 1592 г. вече е част от театралния живот на Лондон. Пише поемата „Венера и Адонис“, историческата хроника „Ричард III“ и комедията „Укротяване на опърничавата“. В 1595 г. става член на трупата на лорд камерхера. Пише трагедията „Ромео и Жулиета“, хрониката „Ричард II“ и комедията „Сън в лятна нощ“. През 1596 г. по искане на баща му семейството получава фамилен герб, а Шекспир - правото да носи титлата, джентълмен“. Купува втората по големина къща в Страдфорд. По това време името му се среща сред главните актьори в представлението по пиесата на Бен Джонсън „Всеки има своя хумор“. В периода между 1593 и 1599 пише 154 сонета, които публикува през 1609 г. През 1599 г. е построен театър „Глобус“, в което предприятие Шекспир е акционер. За театър „Глобус“ пише комедията „Дванайсета нощ“ (1600) и трагедиите „Хамлет“ (1601), „Отело“ (1604), „Крал Лир“ (1605), „Макбет“ (1606) и др.
В периода 1606 -1610 се връща в Страдфорд, после отново заминава за Лондон. Пише „Бурята“ (трагикомедия) и „Хенри VIII“ (хроника). През 1613 година театър „Глобус“ изгаря и Шекспир се връща в Страдфорд, където след три години умира в същия ден, в който в Мадрид умира и Сервантес. Погребан е с почести на 23 април 1616 г. в църквата „Света Троица“ в Страдфорд на Ейвън.
Свързани материали
Биография на Уилям Шекспир и творбите му по години
Справка за живота и творчеството на Уилям Шекспир, подредена така, че ученикът бързо да намери и датите, и заглавията. Първата част проследява ранните години: рождената дата и градът, занятието на бащата и произходът на майката, годините в местното училище и предметите, които се изучават там, ранният брак и децата в семейството. Отделено е място и на десетилетието, за което почти липсват документи, и на предположенията с какво се е занимавал Шекспир през него. Втората част е за Лондон. Показано е как Шекспир се утвърждава като актьор, драматург и съсобственик на театрална трупа, как трупата сменя името си след смяната на монарха и по какви документи се съди, че той забогатява и купува имоти. Посочено е и кога е построен театърът, в който става акционер, както и какво се случва с него по-късно. Творчеството е представено хронологично: поемата и ранните хроники и комедии, трагедиите от зрелия период, сонетите и годината на публикуването им, късните пиеси и завръщането в родния град. Накрая е добавен подреден по жанрове списък с по-известните произведения, с оригиналните им заглавия. Справката е удобна за представяне на автора преди работа върху „Ромео и Жулиета“ или „Хамлет“, за домашна работа по световна литература и за бърз преговор преди изпитване.
Биография на Уилям Шекспир и пътят му от историческите хроники до великите трагедии
Биографичен очерк за автора, наречен още приживе „поет на всички времена“, който започва с мястото му в английския Ренесанс и с всеобхватността на неговото творчество. Обяснено е и защо биографията му е пълна с празноти: кога започват да се събират фактите за живота му и как самата епоха гледа на драматургията. Основната част подрежда известните дати и събития: раждането в Стратфорд на Ейвън, женитбата за Ан Хатауей, първото косвено свидетелство, че вече е в Лондон, включването в трупата на Ричард Бърбидж и театър „Глобус“, ролята, която сам е играл на сцената, купуването на голямата къща и първия положителен отзив за творчеството му. Самостоятелен акцент е поставен върху 1601 г.: бунтът срещу Елизабет I, съдбата на неговия покровител и това, което съвпадението с началото на големите трагедии подсказва. Проследени са и последните години, оттеглянето в Стратфорд и появата на „Първо фолио“. Следва преглед на творчеството по жанрове и по време на създаване: историческите хроники, комедиите, сонетите и ранните трагедии до 1600 г., след това великите трагедии, а по-късно романтичните драми. Обяснено е и защо датировката на пиесите дълго е била сериозен литературно-исторически проблем. Материалът завършва с разделянето на творческия път на два периода и е подходящ за подготовка на отговор за Шекспир и Ренесанса, както и за въведение към „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и останалите изучавани творби.
Уилям Шекспир - Сонети
Литературоведски увод към „Сонети“ от Уилям Шекспир, написан от преводача им Валери Петров, придружен от началото на самата поредица в негов превод. Текстът започва с образа на трите сестри от една метафора на Самуил Маршак и оттам минава към епохата: как сонетът стига до Англия, кои са предходниците на Шекспир в този жанр и защо в края на шестнайсети век сонетната форма преживява бурен разцвет. Следва частта за съдбата на самата книга: първите свидетелства за „сладостните сонети“, пиратското издание на Томас Торп, споровете за времето на създаването им и въпросът защо признанието им закъснява с векове, преди романтиците да ги преоткрият. Отделно място е отредено на устройството на поредицата: формата на английския сонет, подредбата на 154-те текста и трите групи, които те образуват според адресата си. Оттук тръгва и най-обсъжданата тема, тази за реалните лица зад героите: Приятеля, Смуглата дама и Поета съперник. Изложени са различните предположения, без едно от тях да бъде обявено за сигурно. Същинската част на студията разглежда основните теми и отношения в поредицата: култа към мъжката дружба сред ренесансовите хуманисти, промяната на тона, когато в стиховете се появи Смуглата дама, и въпроса кое всъщност побеждава времето. Обяснено е и защо толкова много похвати, които днес изглеждат общи места, навремето са били открития. Последната част е за трудностите при превода на сонетите на български и за онова, което неизбежно се губи по пътя. Накрая са дадени първите два сонета в превода на Валери Петров. Студията е подходяща за подготовка по западноевропейска литература от епохата на Ренесанса, за реферат върху Шекспировите сонети и като въведение преди работа върху отделен сонет.
Дискусия на тема „Безсмъртието на Шекспир в световната култура“: Авторът, който превръща всяко ново поколение в свой съвременник
Дискусията разглежда безсмъртието на Уилям Шекспир като непрекъснато присъствие в световната култура и в духовния живот на всяко ново поколение. Универсалните теми, психологическата дълбочина на героите, неповторимият поетически език и съчетаването на философията с живия човешки опит превръщат творбите му в неизчерпаем източник на нови тълкувания. Шекспир продължава да живее, защото чрез него човечеството разбира по-добре себе си.
Подробен и разширен литературен анализ на сонет 91 и сонет 130 от Уилям Шекспир с въпроси и отговори
Два сонета, но около тях е събрано много повече: историята на първото издание, устройството на самата форма, спорът с цяла литературна традиция и седемнадесет въпроса с развити отговори. Подробен и разширен литературен анализ на две лирически творби от Уилям Шекспир, с въпроси и отговори. Какво предхожда разборите Няколко въвеждащи дяла, всеки от които решава по един проблем. Първият представя автора и мястото на лириката в творчеството му. Вторият е за първото издание и е от най-интересните части в целия материал. Обяснено е защо това издание е спорно, кой го е отпечатал и какво точно в него е подвело поколения изследователи. Тук е направено и важно уточнение за опасността от биографично четене на лириката. Третият дял е теоретичен и обяснява самата форма: произхода на названието, двата основни типа, разликите между тях по устройство и по смисъл, както и присъствието ѝ в българската поезия. Приведена е и мисъл на български изследовател за това защо тази форма побира толкова много. Разборите При първата творба е показано какво се изброява в началото ѝ, каква картина на живота рисуват тези неща и как лирическият говорител подрежда ценностите. Отделно е обърнато внимание на езиково наблюдение, което оспорва утвърденото мнение за адресата. При втората творба анализът тръгва от начина, по който е изграден образът, и обяснява срещу какво е насочен. Приведени са цитати от известен предшественик, за да стане видимо какво точно се отрича, и е обяснено какво застава на мястото на отхвърленото. Седемнадесетте въпроса Подредени са в шест групи. Първата свързва творчеството с по-късни поети. Втората е за темите и за първото впечатление от двете творби. Третата е теоретична и разглежда формата. Четвъртата и петата са посветени на всеки сонет поотделно, с въпроси за ценностите, за сравнителните степени и за противопоставянето с традицията. Шестата излиза най-широко и поставя въпроса кое стои по-високо според автора. Сред задачите има и самостоятелно проучване върху сонети от друг ренесансов роман, както и въпрос за една скрита сонетна форма в прочута трагедия. Отговорът на последния обяснява какъв художествен ефект се постига и е сред най-запомнящите се места. Два от въпросите стъпват на мисъл на немски автор и изискват тя да бъде доказана с примери от текста. Отговорите са развити поотделно за всяка творба. Как са написани отговорите Като свързани разсъждения с много цитати и с ясни изводи. Езикът е достъпен, понятията са обяснени на място, а всеки отговор стига за самостоятелна писмена работа. За учителя: основа за няколко часа и за устно изпитване. Съпоставката между двата образа на жената се раздава като таблица, теоретичната част става схема, а самостоятелното проучване се възлага за домашна работа. За ученика: двете творби, формата и целият контекст на едно място. Подходящ за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване и за преговор.
Подробен и разширен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир с въпроси и отговори: автор, сюжет, жанр, герои, композиция и теми
Материалът предлага подробен и разширен анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир, изграден като цялостен учебен ресурс с последователно подредени литературноисторически, жанрови, композиционни и интерпретативни части. Разработката е организирана така, че да води ученика от контекста на автора и епохата към структурата на произведението, неговите герои, основните конфликти и теми, а след това да премине към обширна система от въпроси и разработени отговори. Първият голям блок е посветен на Уилям Шекспир. В него са представени биографични сведения, основни етапи от творческия му път, мястото му в английския Ренесанс и разграничението между отделните периоди в творчеството му. Тази част осигурява необходимия литературноисторически контекст и подготвя разбирането на „Хамлет“ като произведение на Късния ренесанс. Следва самостоятелен раздел за трагедията, в който материалът преминава през сюжета, жанровата принадлежност, системата от герои, композицията и водещите теми. Всеки компонент е разгърнат отделно, което прави ресурса удобен както за последователно изучаване, така и за бърз преговор по конкретен въпрос. Особено място е отделено на образа на Хамлет, на неговото поведение, вътрешните колебания и функцията му като център на драматическото действие. Най-мащабната част на разработката представлява система от въпроси и подробни отговори, организирани в няколко тематични блока. Те обхващат автора и творчеството му, особеностите на трагедийния жанр, драматическото действие, героите, композицията, конфликтите, времето и пространството, монолозите, темите за привидността и истината, лудостта, познанието и живота като театър. Включени са и задачи за проследяване на конкретни сцени и действия, както и въпроси, които насочват към по-задълбочено тълкуване. Допълнителните рубрики „Как съм чел?“, „Време за работа“ и „Ателие за майстори“ разширяват практическата стойност на материала. Чрез тях ученикът може да премине от възприемането на готов анализ към самостоятелно осмисляне, аргументиране и сравняване. Включени са и задачи за първоизточниците на сюжета и за съвременни сценични интерпретации, което добавя още един работен пласт към основния анализ. Заключителният раздел обобщава цялостната структура и връща вниманието към мястото на произведението в световната литература. Така ресурсът функционира едновременно като разширен анализ, подробен учебен конспект, система за преговор и готова база за подготовка по литература. Подходящ е за работа в час, за домашна подготовка, за самостоятелно учене и за систематизиране на знанията преди изпитване, контролна работа или по-обобщаващ преговор.