Ръкавичарският син, станал господар на сцената: биография на Уилям Шекспир и творбите му по години

На 23 април 1564 г. едно име влиза в църковния регистър на Страдфорд на Ейвън, а петдесет и две години по-късно, на същата дата, същото име е записано при погребение в църквата „Света Троица“ в същия град. Справката проследява живота на Шекспир по години и събития: училището в родния град, ранния брак и децата, неясното десетилетие, за което се предполагат няколко различни занятия, и появата му в театралния живот на Лондон. Отбелязано е кога влиза в трупата на лорд камерхера, кога семейството получава фамилен герб и правото на титла, кога купува голямата къща в Страдфорд и кога става акционер в новопостроения театър. Творбите вървят в същата хронология: ранната поема, историческите хроники и първите комедии, големите трагедии от годините на „Глобус“, сонетите с годината на тяхното издаване и късните пиеси преди окончателното връщане в родния град. Накрая е и съвпадението с още една смърт, настъпила в Мадрид през същия ден. Справката е удобна за бърза подготовка преди изпитване, за въведение към която и да е от изучаваните пиеси и за изготвяне на хронологична таблица или презентация за автора.

Биографичен очерк за автора, наречен още приживе „поет на всички времена“, който започва с мястото му в английския Ренесанс и с всеобхватността на неговото творчество. Обяснено е и защо биографията му е пълна с празноти: кога започват да се събират фактите за живота му и как самата епоха гледа на драматургията. Основната част подрежда известните дати и събития: раждането в Стратфорд на Ейвън, женитбата за Ан Хатауей, първото косвено свидетелство, че вече е в Лондон, включването в трупата на Ричард Бърбидж и театър „Глобус“, ролята, която сам е играл на сцената, купуването на голямата къща и първия положителен отзив за творчеството му. Самостоятелен акцент е поставен върху 1601 г.: бунтът срещу Елизабет I, съдбата на неговия покровител и това, което съвпадението с началото на големите трагедии подсказва. Проследени са и последните години, оттеглянето в Стратфорд и появата на „Първо фолио“. Следва преглед на творчеството по жанрове и по време на създаване: историческите хроники, комедиите, сонетите и ранните трагедии до 1600 г., след това великите трагедии, а по-късно романтичните драми. Обяснено е и защо датировката на пиесите дълго е била сериозен литературно-исторически проблем. Материалът завършва с разделянето на творческия път на два периода и е подходящ за подготовка на отговор за Шекспир и Ренесанса, както и за въведение към „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и останалите изучавани творби.

Литературоведски увод към „Сонети“ от Уилям Шекспир, написан от преводача им Валери Петров, придружен от началото на самата поредица в негов превод. Текстът започва с образа на трите сестри от една метафора на Самуил Маршак и оттам минава към епохата: как сонетът стига до Англия, кои са предходниците на Шекспир в този жанр и защо в края на шестнайсети век сонетната форма преживява бурен разцвет. Следва частта за съдбата на самата книга: първите свидетелства за „сладостните сонети“, пиратското издание на Томас Торп, споровете за времето на създаването им и въпросът защо признанието им закъснява с векове, преди романтиците да ги преоткрият. Отделно място е отредено на устройството на поредицата: формата на английския сонет, подредбата на 154-те текста и трите групи, които те образуват според адресата си. Оттук тръгва и най-обсъжданата тема, тази за реалните лица зад героите: Приятеля, Смуглата дама и Поета съперник. Изложени са различните предположения, без едно от тях да бъде обявено за сигурно. Същинската част на студията разглежда основните теми и отношения в поредицата: култа към мъжката дружба сред ренесансовите хуманисти, промяната на тона, когато в стиховете се появи Смуглата дама, и въпроса кое всъщност побеждава времето. Обяснено е и защо толкова много похвати, които днес изглеждат общи места, навремето са били открития. Последната част е за трудностите при превода на сонетите на български и за онова, което неизбежно се губи по пътя. Накрая са дадени първите два сонета в превода на Валери Петров. Студията е подходяща за подготовка по западноевропейска литература от епохата на Ренесанса, за реферат върху Шекспировите сонети и като въведение преди работа върху отделен сонет.

Двата сонета са разгледани заедно, защото показват две различни страни на Шекспировата лирика. Началото представя Уилям Шекспир като универсален гений на Ренесанса, а следващият раздел се спира на изданието от 1609 г. и на загадките около сонетите. Отделна част обяснява формата: разликата между италианския и английския тип сонет и какво следва от нея за построяването на мисълта. Анализът на сонет 91 разглежда представата за универсалния човек на Ренесанса, а анализът на сонет 130 показва как образът на Смуглата дама разрушава петраркистката традиция. Следва раздел за присъствието на Шекспировите сонети в българската литература. Въпросите са разделени на встъпителни и на такива към двата текста: кои герои, образи и фрази се откриват в приведените откъси, защо творбите са лирически и в какво се изразява художественото майсторство на поета. Тридесет и три въпроса с отговори и задачи правят разработката удобна за час и за писмен анализ. Съпоставката между двата сонета е най-ценната част, защото показва как един и същ поет може да възхвалява и да се подиграва на възхвалата, оставайки верен на себе си и на формата.

Трагедията е разгледана по всички елементи, а после и през живота на своя автор. Началото представя Уилям Шекспир като най-ярката фигура на английската литература от епохата на Ренесанса. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Голяма част от разработката е посветена на отговорите на въпроси и задачи, сред които и такива за самия писател: кой е той и какво е значението му за европейската и световната литература, какво съдържание обхваща творчеството му, с какво се обяснява закъснелият интерес към биографията му близо сто години след смъртта му и как тази биография може да бъде представена с определени акценти. Десет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Обемът е много голям, а подредбата ясна, така че разработката служи и като справочник по темата. Свързването на анализа с биографията на писателя е полезно, защото обяснява откъде идват спорните въпроси около творчеството му. Отговорите са разгърнати и подредени по темите на изложението, което улеснява подготовката за отделен въпрос. Обемът позволява отговор и на най-подробния изпитен въпрос.

Дискусията разглежда безсмъртието на Уилям Шекспир като непрекъснато присъствие в световната култура и в духовния живот на всяко ново поколение. Универсалните теми, психологическата дълбочина на героите, неповторимият поетически език и съчетаването на философията с живия човешки опит превръщат творбите му в неизчерпаем източник на нови тълкувания. Шекспир продължава да живее, защото чрез него човечеството разбира по-добре себе си.