Граматичните категории са всъщност абстракции с доста разнородно съдържание и интегрират класове от думи. Една от класификациите е свързана с частите на речта.

Частите на речта са класове от думи, които са обособени въз основа на поне три показателя. Първият е собственото им значение. Например съществителните имена се свързват най-общо с обозначаване на предметност, прилагателните – със свойства, числителните – с количество, глаголите – с действия и състояния. Вторият показател е дали думите се променят или не. Различават се изменяеми части на речта. При тях се наблюдава промяна във формата. Това са съществителните, прилагателните, числителните, (те се променят по род, число, определеност), местоименията (променят се по род, число, лице) и глаголите (имат форми за лице, число залог, вид, време, наклонение). Някои от глаголите могат да загубят основни характеристики и да настъпят промени в лицето, числото, рода, залога, вида, времето, наклонението. Например поради загубата на категорията лице се отделят нелични глаголни форми като деепричастието (пишейки, ходейки), причастието (ходил, ходещ), отглаголното съществително (ходене, писане). Загубата на инфинитива – неутралната и безличната форма на глагола от старобългарски, в съвременния българския глагол се транспонира във форма за първо лице ед. ч. и тя започва да се употребява вместо него – да седна, да играя. В тези позиции тя не се схваща като лична глаголна форма, а като основна или представителна форма на глагола. Произтича и пренареждане в частите на речта. Отглаголните съществителни се разглеждат в класа на съществителните имена, като се специализират в означаване на “действена предметност”, деепричастията – като отглаголни наречия, но запазват способността си да получават пояснения – ходейки бързо, причастията – като отглаголни прилагателни имена.

Различават се следните видове причастия:
сегашни причастия:
деятелни – четящ, играещ, определящ, казващ, и
страдателни – любим, необходим, управляем,
минали причастия:
минало свършено деятелно - чел, писал, живял, рисувал;
минало несвършено деятелно – пишел, пиел, търпял, рисувал, стрелял;
минало страдателно причастие – четен, писан, казан, измит, разказван.
Причастията запазват в 3 л. ед.ч. категориите време, залог, род, а също и категорията число. Това им позволява да функционират двуяко – като самостоятелни употреби на прилагателни и като части (компоненти) от сложните глаголни времена.

Различават се съответно и неизменяеми части на речта – наречие, предлог, съюз, частица, междуметие.
Наречията – бързо, утре, високо и т.н., често се объркват с прилагателните имена, тъй като повечето от тях са образувани от прилагателни имена. Ориентир за това, дали дадена дума е наречие или прилагателно, е проверяването им в изречение или словосъчетание: Идвам бързо, стигам бързо и Бърза помощ, бърз влак, бързо четене. Различават се наречия, които произлизат от имена – днес, утре; наречия, които произлизат от прилагателни – високо, ниско, наречия от глаголи – това са деепричастията, при които се означава също и едновременност на действието с друго действие – пишейки, стоейки. Непълнозначни и неизменяеми са предлозите – в, на, от и пр., които са специализирани за свързване на думите в линеен ред; съюзите, които показват връзките между думите в словосъчетание и изречение (тези връзки могат да бъдат равнопоставени, съчинителни – и, или, а, или неравнопоставени, подчинителни – че, който, чийто); а също така и частиците – ли, не и др., с които се оформя изказването въпрос, изказването отрицание и т.н. С междуметията се означават емоции – ох, уф, ах, пфу и пр.