Как думите се подреждат в изречение: частите на речта в ролята на части на изречението. Учебен материал по синтаксис

Защо от едни думи се получава смислено изречение, а от други само редица от думи? Отговорът е в правилата, които тази разработка по синтаксис подрежда стъпка по стъпка. Началото въвежда дела на езикознанието, който изучава свързването на думите, и основното правило, върху което почива то, съгласуването по род, число, лице, време и наклонение. Оттам изречението е разгледано като система от функции, а не като сбор от думи. Първата част представя главните части, подлога и сказуемото, и обяснява защо без тях изречение не съществува. Следват второстепенните части: прякото и непрякото допълнение, обстоятелственото пояснение с всичките му значения и определенията в четирите им разновидности. Всяка част е обяснена чрез функцията, която изпълнява, и чрез групата, към която принадлежи. Самостоятелен акцент е поставен върху случаите, в които една функция се изпълнява не от една, а от няколко думи. Разграничени са разширените, сложните, повторените, еднородните и обособените части, както и вметнатите и присъединителните конструкции. Втората половина е посветена на видовете изречения. Простото и сложното са разграничени по броя на сказуемите, а сложните са разделени според вида на връзката между простите. За сложното съчинено са дадени трите му вида заедно със съюзите, които ги въвеждат, а при сложното съставно е изведена разликата между главно и подчинено изречение, както и четирите вида подчинени изречения. Накрая е обяснен и смесеният тип. Разработката е подходяща за преговор преди класна работа и изпит, за самостоятелна подготовка по синтаксис и като опора при синтактичен разбор на изречение.

По какво изобщо решаваме, че една дума е съществително име, а друга наречие? Разработката отговаря чрез показателите, върху които стъпва класификацията на думите в българския език. В началото е изяснено мястото на частите на речта сред граматичните категории и е представен първият показател, собственото значение на думите, с примери за отделните класове. След това е разгледан вторият показател и оттам следва разделянето на изменяеми и неизменяеми части на речта, като при всяка изменяема е посочено по кои категории се променя. Специално внимание е отделено на глагола и на неличните форми, които възникват при загубата на определени категории. Проследено е какво става със старата неопределена форма и как всичко това води до пренареждане в частите на речта. Видовете причастия са изброени и подредени с примери, а накрая е обяснено какво им позволява да се употребяват двуяко. Втората част представя неизменяемите класове. Дадена е практическа проверка за разграничаване на наречието от прилагателното име в словосъчетание и изречение, посочен е произходът на различните наречия и са обяснени функциите на предлозите, съюзите, частиците и междуметията. Текстът е подходящ за преговор по граматика, за подготовка преди изпит и за ученици, които се затрудняват да разпознават частите на речта в конкретен текст.

Едно и също нещо може да се каже с две думи или с цяло изречение и точно оттук тръгва този урок по синтаксис. В началото са съпоставени две изречения за едни и същи ръце и движения, за да се види как определението се изразява ту със словосъчетание, ту с подчинено определително изречение, и защо двете конструкции носят една и съща синтактична служба. Следва същността на понятието: коя дума от главното изречение се пояснява, на кои въпроси отговаря подчиненото изречение и как се открива в текста, с разбор на кратък пример. Отделна част изброява съюзите и съюзните думи, които го въвеждат, като всеки пример показва точно коя дума се пояснява. Самостоятелен акцент е поставен върху синтактичните синоними. Едно изречение е дадено в три варианта, в които една и съща информация е предадена с обикновено определение, с обособено определение и с подчинено изречение, заедно с обяснение защо изборът между тях мести акцента, без да променя смисъла. Най-обширна е пунктуационната част. В нея са подредени случаите на запетаята пред съюза и съюзната дума, изключенията от правилото, положението при предлог пред съюзната дума и при други думи, които по смисъл принадлежат към подчиненото изречение. Към тях е добавен разделът за граматичните особености на относителните местоимения „който“, „когото“ и „чийто“ и за тяхното съгласуване, всяко с пример за разбор. Финалната част разширява темата към изреченията с повече от едно подчинено изречение и разграничава съподчиняването от последователното подчиняване, а обобщението събира правилата в кратък списък за преговор. Разработката е подходяща за усвояване на новата тема, за преговор преди класна работа и за упражнения върху запетаята в сложното съставно изречение.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

„Русото момче хвърли снежна топка в градината на съседите“ е изречение, в което се крият три определения, но само едно от тях е съгласувано. Разработката тръгва точно от такъв пример и обяснява какво представлява определението, към какво се отнася винаги и защо няма самостоятелно място в модела на изречението. Следва кратък двустъпков начин за откриване на определенията, приложен върху пример, в който има и определение към определение. Основната част разграничава съгласуваните от несъгласуваните определения: първите с промяната по род и число и с разликата между пълния и краткия член при подлог и при допълнение, вторите с предложните конструкции, чиято форма остава непроменена. Отделен раздел въвежда приложението и показва как един и същ признак може да бъде изразен по три различни начина, с прилагателно, с предлог или със съществително до съществително. Следват частите на речта, чрез които се изразява съгласуваното определение: прилагателните имена с разграничението между качествени и относителни и с проверката чрез степените за сравнение, както и числителните имена, бройни и редни, с особеностите на формите за лица и за неодушевени предмети и с членуването на редните числителни. Кратък раздел обръща внимание на правописни особености и на дублетните форми при числителните. Обобщението подрежда изводите в четири точки, а упражнението накрая включва три задачи, откриване и определяне на вида на определенията, съставяне на свои изречения с всеки от трите начина за изразяване и разпознаване на качествени и относителни прилагателни. Разработката е подходяща за преговор на определението в изречението преди изпитване в 5 клас, за упражнение по синтактичен разбор и за подготовка на устен отговор по темата.

Три кратки изречения за жътвата отварят разработката с един въпрос: по какво си приличат и как са построени. От тяхното сравнение ученикът сам стига до извода, че всяко изречение стъпва върху две най-важни части. Нататък текстът обяснява какво носят подлогът и сказуемото и как изречението се разширява с думи, които само поясняват, без да заместват най-важното. Първият голям раздел е за подлога: с какви въпроси се открива, към коя дума се задават те, как се отбелязва при разбор и защо заместването с местоимение е толкова удобна проверка. Отделно е разгледан случаят, в който подлогът не е истинският извършител на действието, както и частите на речта, с които може да бъде изразен, всяка със свой пример. Вторият раздел е за сказуемото: разликата между действие и състояние, въпросът, с който се търси, и случаят, когато то се образува с помощен глагол и още една дума. Правописът не е подминат, защото два отделни момента показват кога се пише пълен член при подлога и след помощния глагол, а следващата точка обяснява по какво сказуемото се съгласува с подлога. Финалната част въвежда разграничението между просто и сложно изречение по един-единствен признак, обяснява какво точно се прави при синтактичен анализ и завършва с напомняне какво се среща на границата между простите изречения. Текстът е подходящ за първо усвояване на темата, за домашна подготовка и за преговор преди синтактичен разбор в час.