Търсене на материали

Ироничният призив към онези, които оплакват столицата на разврата и проклинат нейните комунисти, е поместен тук в пълния си вид, без съкращения и без придружаващ коментар. Текстът започва с в...

Кратко стихотворение за пленената птица и за спомена, събуден от нейната песен, поместено тук в целия си текст и без съкращения. Дадени са всички строфи в оригиналния им ред: обръщението към к...

Шест петстишия, в които улицата е жив герой със свой глас, своя болка и свой гняв: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Улицата“ от Христо Смирненски, с оригиналното делене на стр...

Разказът на Йордан Йовков за Априлското въстание е публикуван тук изцяло, заедно с епиграфа от летописа на хаджи Киро Табака от Сливен и без никакви съкращения. В центъра стои дядо Руси Сапун...

Един от военните разкази на Йордан Йовков, даден тук в пълния си вид, без съкращения и без бележки под текста. Нощта заварва една полурота в изоставено село между българските и турските позиц...

Две от най-крехките миниатюри в българската лирика, поместени тук в пълния си вид: „Ни лъх не дъхва над полени…“ и „Извардила Марта, дойде пролетта…“ от цикъла „Сън за щастие“ на Пенчо Сла...

„Стройна се Калина вие над брегът усамотени“: с този стих започва една от най-известните български творби за любовта, дадена тук в пълния си текст. В началото поетът се отбива уморен на сянка...

Стихотворение, в което мъртвият баща продължава да говори, поместено тук в целия си текст, без съкращения и без придружаващ коментар. Началото е гробищна картина: железните огради, надгробни...

Лятна вечер край една воденица в полето, стар баща, който вика дъщеря си от тъмното, и мъжки глас, който се обажда откъм плета: тук е поместен целият текст на разказа, без съкращения и без чужд к...

Сатира, в която героят сам обяснява как е стигнал до завидното си положение, дадена тук изцяло, с всичките си единайсет строфи и без съкращения. Стихотворението тръгва от пословицата за прекл...

Един чичо съветва племенника си как се живее в България, а племенникът се смее. От този разговор Алеко Константинов е направил един от най-безпощадните си фейлетони. Тук е поместен текстът на ...

Третият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е даден тук изцяло, без съкращения и без съпътстващ разбор. И този път говори само един човек. Седи до печката, разпорежда се между друго...