Търсене на материали
Намерени 156 резултата
Малък Пенчо - Петко Р. Славейков
Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…
Сън за щастие - Пенчо Славейков
Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.
Епически песни - Пенчо Славейков
Фрина Отдавна спят Атини в сън дълбок, от празненствата на Деметрис морни; и мяркат се по месечина само самотни люде, низ свещений път
Олаф Ван Гелдерн - Пенчо Славейков
Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка от росните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи к...
Во стаичката пръска аромат… - Пенчо Славейков
Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете, тоз аромат душата ми в мечти при теб унася, свидно мое дете.
Псалом на поета - Пенчо Славейков
Другарко, сещам аз, последний час настава, час сбогом и от теб и от света да зема — към своя хубав край се вече приближава на земний ми живот тъжовната поема.
Неразделни - Пенчо Славейков
Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —
Баща ми в мен - Пенчо Славейков
Погребаха го там, де мъртвите погребват, там, дето всякой гроб е знак на мъртвина, железни обръчи-огради де обсебват надгробни камъни все с мъртви имена.
Бойко - Пенчо Славейков
Три вечери поредом обикаля край Недените пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла — и пред очи и на сърце му тегна.
Ралица - Пенчо Славейков
Като оназ вечерница в небото, една бе в село Ралица девойка, и цяло село лудо бе по нея. Сиротно чедо беше тя. Отколя замина нейний татко по гурбет —
Сърце на сърцата - Пенчо Славейков
O love, I am not but love. Shelley Алпийските вършини с леден поглед намръщено се взират към Лагорн, о чийто цветни брегове морето
Спи езерото… - Пенчо Славейков
Спи езерото; белостволи буки над него свождат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сянки.