Епически песни - Пенчо Славейков

    Фрина

    Отдавна спят Атини в сън дълбок,
    от празненствата на Деметрис морни;
    и мяркат се по месечина само
    самотни люде, низ свещений път
    от Елевзис завръщайки се късно.
    В безмълвието нощно мирно тънат
    чертозите и мряморните сгради
    во сянката на тъмните оливи;
    а горе там тайнствено над хълма,
    кръз булото на нощната мъгла,
    изстъпва храмът дивен на Палада —
    като че блян от морний сладък сън
    на многолюдний град, заспал под него.

    Отдавна спят Атини в сън дълбок.
    Едни не спят в чертозите на Фрина
    поклонниците нейни. Буйна глъч
    ехти оттам: те пиршествуват в чест
    на гордата хетера — в чест и слава
    на хубостта, която в Елевзис
    днес погледа им с облика си дивен
    очарова и възхити… Събрани
    на буен пир, окичени с цветя,
    излегнати на губери коринтски,