Търсене на материали

В първа глава от повестта „Немили-недраги” Иван Вазов разкрива образите на българските хъшове, обречени на страдания и лишения по време на своето изгнаничество в Румъния. Трогателната исто?...

Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е сатира на бездуховния и паразитен живот и на погрешното възпитание на младото поколение, водещо до фатални последици. Художествените посла?...

Повестта „Маминото детенце" от Любен Каравелов е книга за провала на един човешки живот, за духовната и физическата гибел на един човек. Писателят проследява перипетиите на нравственото му п...

(съчинение разсъждение върху седма глава) В повестта „Маминото детенце" Любен Каравелов разкрива един безсмислен и бездуховен начин на живот, станал причина за горчиви изводи от страна на а?...

В повестта “Маминото детенце” Любен Каравелов изобразява живота на едно чорбаджийско семейство. Той проследява как паразитизмът, безцелното съществуване, експлоатирането на чуждия труд о?...

Повестта „Маминото детенце" поставя вечния проблем за възпитанието на младите хора, които са бъдещето на всяка нация. Видният възрожденец Любен Каравелов проследява пълното пропадане на е?...

Човек сам избира как да прекара живота си: дали да живее пълноценно, оставяйки следа зад себе си, или да предпочете спокойствието, леността и безгрижието, без да си поставя високи цели. Чорбадж...

 Бяхме в занималнята, когато влезе директорът, а след него един нов, облечен по градски, и училищният прислужник, който носеше висок чин. Ония, които спяха, се събудиха и всички станаха, като че ...

От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гори?...

След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и б?...

Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един „праматарин“, какъвто беше Захария, не можа да запази и?...

Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена ?...