Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 5128 резултата
Възпаление
Възпалението е локална и обща защитна реакция на организма в отговор на увреждане на тъканите, предизвикано от външни или вътрешни вредни фактори. Целта му е:ограничаване и отстраняване на у?...
Зрителна сетивна система
Зрителната система е основният сетивен апарат на човека, чрез който се възприемат над 80% от информацията от околната среда. Тя включва око с неговите структури (роговица, леща, ретина, зрителе?...
Анализ на VIII глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин). Последната среща на Онегин и Татяна – любов, дълг и пропуснато щастие.
Разгръщането на VIII глава от „Евгений Онегин“ е като последен акт в театър: завесата се вдига не за да видим ново действие, а за да осмислим вече случилото се. Тук Пушкин не просто „довършва“ ?...
Анализ на III глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин)
Третата глава на „Евгений Онегин“ е центърът, в който романът „прещраква“ от скептичното наблюдение на света през очите на Онегин към вътрешния свят на Татяна. Тук Пушкин не само развива сю...
Джордж Байрон и стихотворението „Как искам пак да съм дете“ (Анализ)
Стихотворението „Как искам пак да съм дете“ е едно от първите произведения на Джордж Байрон, написано през 1806 г., когато поетът е едва на осемнадесет години. Макар и млад, той вече изразява ти?...
Анализ на „Как искам пак да съм дете“ от Джордж Байрон. Романтическият човек на Байрон между детството, природата и обществото
Стихотворението „Как искам пак да съм дете“ поставя в центъра „романтическия човек“ – чувствителен, горд и самотен герой, който разкрива вътрешния си свят в откровено изповедна реч. Произ?...
Романтизмът – нов поглед към човека и света
Епохата на Романтизма бележи голям обрат в европейската култура от края на XVIII и първата половина на XIX век. Тя започва като литературно направление, чието име идва от думата „романс“ – лирич...
Анализ на „Пътешествията на Гъливер“ – I глава от II част
По първа глава от Втората част на „Пътешествията на Гъливер“ разбираме колко целенасочено и умно Джонатан Суифт сменя оптиката спрямо първата част. Схемата на повествованието в началото е ?...
Анализ на „Пътешествията на Гъливер“ – I глава от I част
„Пътешествията на Гъливер“ – I част, I глава показва как Джонатан Суифт използва класическата просвещенска „пътешественска“ рамка, за да вкара читателя право в сърцевината на сатирата си: ?...
Анализ на „Антигона“ от Софокъл – втори и трети епизод
Втори и трети епизод са сърцето на трагедията. Тук вече няма предположения и слухове: истинските позиции на героите се изговарят лице в лице, сблъсъкът се изостря докрай, а пътят към катастроф...
Анализ на „Антигона“ от Софокъл – първи епизод
Първият епизод на „Антигона“ е мястото, където трагедията „се запалва“. След краткото въведение в пролога (разговорът на Антигона и Исмена и обявената забрана за погребението на Полиник), с...