Търсене на материали
Намерени 2128 резултата
Принцът и просякът - Марк Твен
Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от ба...
Художник - Веселин Ханчев
В класа прочут художник стана немирната Румяна. Човеци, пилета, цветя цял ден рисува тя. Но где рисува тя, кажете? Къде? По чиновете!
Главатарят, който искал да плени месечината - Турска народна приказка
Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя. Та, казват-разказва...
Никола Вапцаров - Моторни песни (стихосбирка)
Моторни песни Песни за човека * Вяра * Пролет в завода * Завод * Спомен * Романтика * Двубой * Писмо * Песен за човека Песни за родината * Родина * Земя * Песен * Имам си род?...
Нов огън - Йордан Йовков
„Где съм виждала тоз човек? Где“ — питаше се Галунка, като гледаше и с любопитство, и със страх белобрадия стар турчин — а той наистина беше един особен, чудноват човек, — с когото говореше М...
Елисавета Багряна - Сърце човешко (лирика)
* Пролог * Ден утрешен * Колело * Слънце над Босфора * Експрес в пустинята * Нова Атлантида * Лаври * Кораб от Испания * Словенски вечери Къща в полето * Светлина * Вечер * Лет...
Антихрист - Емилиян Станев
Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умов?...
Поет - Атанас Далчев
Връща се в квартала той полека с някаква усмивка на уста, и не вижда нищичко човека, и върви, нивиден от света.
Човек бе сътворен от кал - Атанас Далчев
Човек бе сътворен от кал, но днес от желязо е света. Тежко` на мекия! За малко щях да умра от доброта.
Безсъници - Пейо Яворов
Боричкания, сълзи, кърви… Боричкания, сълзи, кърви: — последни сме — да бъдем първи! Човешка суета. „Честит“ бил царят, „клет“ бил робът —
Песента на човека - Пейо Яворов
Един и същ на битието с урагана, аз шеметно се нося, дух из океана на тъмнина нестресвана от сън за ден, без нявга мигом негде да застана, напред самотно устремен.
Епопея на забравените - Иван Вазов
Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.