Търсене на материали

Роден да бъде певец на „светлата радост”, Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се превръща в изразител на човешкото страдание. В е?...

Ако Вазов обхваща патриотичното, а Елин Пелин социалното самоосъзнаване на българина в националната ни литература, то Йовков е неговото естетическо и нравствено самоопознаване. Подобно на с...

Христос влиза в Йерусалим и се отправя към храма. Присъствието на търговци в него той приема за осквернение на вярата, защото носят в душите си нечисти, меркантилни помисли. Ето защо се чувств?...

Вратите, пътните врати         на старите прогнили къщи     вий ги познавате, нали,         от толкоз минали години;     те с шум закрехнати назад,         когато вечер се завръщате,     ви ст...

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александ...

Над горите,     над Пирина     вятър вие.     Ние тръгнахме     седмина     да се бием:     и зад нас     остана надалече     и Пирин,     и звездната му вечер.     С зверове

След като се навечеряха, чичо Митуш, Аго и Марин си легнаха на завет, между две кладни. Цял ден те бяха работили около вършачката сред шум, сред прах, сред жега. И да искаха, не можеха да си кажат ?...

Севастица и Захари не излязоха да се поразходят, както правеха друга вечер, а си останаха в къщи. Севастица я болеше глава — тя беше наследила главоболието на майка си, както беше наследила и о...

* Пролог   * Ден утрешен   * Колело   * Слънце над Босфора   * Експрес в пустинята   * Нова Атлантида   * Лаври   * Кораб от Испания   * Словенски вечери   Къща в полето * Светлина   * Вечер   * Лет...

Привечер е. Бавно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босо...

Аз бродя сам из улицата. Бавно     зад покривите като тях червена     догаря нейде вечерта на запад.     И вперил поглед в нея, аз си спомням.     Тя в този час гори и над Неапол.

Да се завърнеш в бащината къща,     когато вечерта смирено гасне     и тихи пазви тиха нощ разгръща     да приласкае скръбни и нещастни.     Кат бреме хвърлил черната умора,     що безутешни...