Търсене на материали

Античната литература действа в съвкупност с философията, политиката. Тя съществува в неразривна връзка с останалите изкуства и дори със самата жива дейност. Тази литература е нещо не само се?...

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората  световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като ?...

За Вапцаров понятието живот е многозначно, променящо се, многообемно и многовариантно. Животът е всичко - миналото, настоящето и бъдещето, делникът и празникът, падението и подемът на индивид?...

Тъмна, демонична и тъжна е „галерията” от художествени образи, която Алеко Константинов изгражда във фейлетонния цикъл „Разни хора, разни идеали”. Героите - малки и нищожни в своята нравст?...

24 май е най-светлият, най-красивият ден, един от най-българските празници. Празник, който е дълбоко скътан в сърцето, в душата на всеки един от нас, независимо къде се намира – дали в Родината ил...

Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели,автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яворово, Пловдивска...

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозн...

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния н?...

В департамента… но по-добре да не казвам в кой департамент. Няма нищо по-раздразнително от всевъзможните департаменти, полкове, канцеларии, с една дума, от всевъзможни служебни съсловия. Сега...

На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач, той държеше лъжицата и хляба и затуй му направиха празника, както трябва: впрегнаха една кола с каната, качиха...

„Оставете тук всяка надежда!“ —     писа нявга ръката на Данте     над вратата на ада.     Данте беше andante     — и разнищваше мъдра пророческа прежда

Колко му е на пролетния ден! Свърши се като всички божи дни. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Се същите беди, се същите тъги и радости. Утре е празник и пукнатата черковна камбана ...