Търсене на материали

Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при друг?...

Да не беше никога изгрявал     оня жарък и задушен ден!     Изгорен от жажда, се наведох,     знойни устни за да разхладя,

Пред мен е книгата разтворена     и денем, и нощя;     все сам, аз не познавам хората,     не зная и света.

Сам дяволът я сякаш дал под наем,     но неизвестно кой е наемателят.     Затворена е всякога вратата     а мракът спи и през деня във стаите.

Тази бяла варосана зала на градската болница,     до самите стени прилепените бели легла     и лица побледнели по тях, и лица меланхолни     с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,     не попитах защо ще умра,     тук дойдох запленен и от сивия ден,     и от цветната майска зора.

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в тишината на гората, в набожния н?...

Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той ?...

Аз помня чудното видение:     как ти пред мене прелетя,     като прекрасно мигновение,     като пречиста красота.

Когато натежи като капак небето     върху духа, съзнал печал и нищета,     и хоризонта цял обгърне, при което     ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пан...

От хубавото чакаме приплод, та щом цвета му есен зла пролази, за него спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази. А ти, сгоден за образа си млад, сам пламъка си храниш със гори?...