Търсене на материали
Намерени 4918 резултата
Да се завърнеш в бащината къща… - Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни...
В полите на Витоша - Пейо Яворов
Действие първо КАРТИНА Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер. __Мила Драго?...
Песента на човека - Пейо Яворов
Един и същ на битието с урагана, аз шеметно се нося, дух из океана на тъмнина нестресвана от сън за ден, без нявга мигом негде да застана, напред самотно устремен.
Сенки - Пейо Яворов
На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени две тъмни сенки: там зад бялата завеса, де лампата гори, в поле от светлина, две сенки на нощта… Сами една пред друга, сами една за друга в...
На нивата - Пейо Яворов
Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори… Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е.
Линее нашто поколенье… - Иван Вазов
Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.
Смешен плач - Христо Ботев
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани — за паметниците на гл?...
Зима - Петко Р. Славейков
Зима дойде, сняг захвана, няма птиче да запей, вред студено вече стана, всякой тича да се сгрей.
Въглекопач - Христо Смирненски
Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни
Гневът на робите - Христо Смирненски
Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни и доволството блика навред, но защо са печални трапезите пищни и защо властелинът е блед?
Серафим - Йордан Йовков
Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна...
Вълкадин говори с бога - Йордан Йовков
Когато искаше да си спомни как додоха и как се заредиха злочестините в къщата му, Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям ...