Търсене на материали

Отмахна той завесите и тихо     застана пред отворений прозорец.     Таинствена и чудна лятна нощ     полухваше с дихание си морно     и лееха над сънний мир приветно

Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Ситен дъжд непрестанно ръми и рони последните жьлти листа на оголелите тополи, които стърчат край старата черквица, печални и тъжни като в?...

На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен скелет на Лазаровата ветрена мелница. От десет години насам тя стърчи на голото баирч?...

 Горе в планината е старият манастир „Света Троица“, мъчно достъпен и затова почти запустял. Бутнат в подножието на големи ронливи скали, добили причудливи форми на чудовища, с разсипана кам...

 Рано една света неделя по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин, прескочи с тоягата си малката вадичка и в недоумение спря на широкия мегдан сред селото. ...

Отец Кирил лежи неподвижно на кревата в тъмния ъгъл на широката си килия и едвам диша. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. П?...

Слънцето трепти, медлено догаря в пурпурни вълни… Тихо свойте двери трепетни разтваря моето сърце…

На Таня К. Защо е тъй печална моята песен? Защо са тъжни моите слова? Три нощи в мисли бях над туй унесен, три нощи над това все бих глава.

Тъмна вечер: тъмни сенки в тъмната градина, сладък шепот из листата, шепот под листата; дълго таз ги вечер гледах в тъмната градина и смутиха грешни мисли на сърце ми в тишината.

В нощта след бледните хвалебни литургии ти пращаш да ме свържат твоите слуги - под тягостния свод на вечна пирамида за страшни пиршества ме водиш, Сън!

Змей Мене ме, мамо, змей люби… Остави ме! — Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни — змейове с бели жребци, в златни каляски змеици

Бягай, бягай в галоп не питай ти си сам идеал! На живота огромния топ изгърмява ме цял на вис към звездите.