Търсене на материали

Аз искам да те помня все така:  бездомна, безнадеждна и унила,  в ръка ми вплела пламнала ръка  и до сърце ми скръбен лик склонила

Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове. В един кът нечисто легло; вехти столове и маси; по стените накачени револвери и картини от българските въстания; надписи: „...

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свод...

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и ?...

Брацигово падна подир славни битви. Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком,

Свърши се войната от 1877–78 година. Руските войски се оттеглиха в далечната си родина. Аскерът на султан Абдул Хамид се прибра по казармите. Редифите* оставиха оръжието си, съблякоха нечистите ?...

В дома на Стоян Глаушев влезе нов човек — Ния, младата невеста на Лазара Глаушев. Не беше тя какъв да е човек и когато влезе в новия си дом, нещо в него като че ли се промени. Шумните сватбени дн...

Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около тр?...

1. Да бъде ден! 2. Ний 3. Огнен път 4. През бурята 5. Към висини 6. Пролетта на робите 7. Пролетарий 8. Първи май 9. Стария музикант 10. Братчетата на Гаврош 11. Ковачът 12. Цветарка 13. Улицата 14. Безим?...

Дрямката на Калмука Ханът на Сарандовица в Антимово не беше само на кръстопът, а на едно място, дето се пресичаха много пътища. И есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир к?...

Нона, дъщерята на исьоренския чифликчия, излезе от градината на хотела, гдето беше приказвала досега с пограничния офицер Галчев и с началника на пощенската станция Милчевски, и дойде при к?...

Когато Луис Ромеро мина Бидасоа и видя отново родината си, не изпита угризение, задето тъй малко си бе спомнял за нея, а само горчива насмешливост към вълнението, което очакваше да го обземе. ?...